Skip to main content.
September 8th, 2006

Парапланеризъм: Фигури във въздуха

Както обича да казва един скъп на сърцето ми човек “Фигури се получават, когато пречиш на крилото да си лети!” Да, така е! Не бива да се пречи на крилото да лети. Но… в човешката ни природа е заложено да правим това, което не бива… А и е много важно КОЙ точно пречи на крилото да лети, разбирай: кой точно прави фигурите. Защото, ако аз преча на крилото – това е самоубийство или даже убийство, не знам…
Но ако Емо пречи на крилото да лети и аз също съм закачена за това крило… Това е …. Ихааа, уау… УАУ… Това е нещо, за чието описание търся думи вече десетина дни и не съм сигурна, че съм ги намерила…
… … …
В този ден времето се държеше така, като че ли го дразним с нещо и това ще е последния полет, който ще позволи да бъде направен. Чувствах се както обикновено… – развълнувана и засрамено омотана в колани и карабинери… Нищо ново…

Бързичко се приготвихме за излитане и излетяхме… Наместих се в сбруята, поздравих простора и поехме напред. Заради вятъра трябваше да се махнем колкото се може по-бързо от склона, за да не ни запрати в него… Пробивахме някак си напред с помощта на тримерите. Трудно или лесно – не мога да преценя, но все пак пробивахме. Емо не ми даваше много-много да се въртя, защото с изместването на тежестта на тялото си от центъра на системата пасажер-пилот-крило му пречех да управлява и да пробива… Успокоих си, центрирах се и се отпуснах… По-отпусната никога не съм била… Зяпах наляво, надясно и не мислех за нищо конкретно. Просто гледах да стоя мирно… Даже и краката не си мърдах… Доставя ми удоволствие да изправям крака и да си пълня крачолите с вятър… Но сега дори това не правех, а стоях мирно и си мислех, че това е най-добрата възможна релаксация на света… Летиш си, гледаш си, друг е отговорен и се грижи за теб… Даже отпуснах ръце в креслото… Толкова спокойно си летяхме, че можех да заспя… Досега не съм заспивала във въздуха, но съм сигурна, че ще ми хареса…

И изведнъж…

Изведнъж Емо рязко зави на дясно, чух как мускулите му се напрягат и усетих как тялото му се наклони… И аз се наклоних, инстинктивно, за да му помогна. Помислих си, че най-вероятно е напипал термика, в която трябва бързо да се мушнем, за да не я изпуснем. Точно успях да застана плътно в дясно и в ушите си чух командата на Емо “Ляво!”. Ок, ляво – ляво… Докато се накланях на ляво се чудех що за странна термика е това. Още не сме направили 90 градуса завой на дясно и вече трябва да обръщаме посоката… Нямах много време за чудене, защото в ушите си чух “Дясно” и побързах да изпълня командата. Тогава вече си помислих “Оле-ле, това не е термика, не е…., не е-е-ееее …”

От този момент нататък продължавах да чувам само командите на Емо “ляво” – “дясно”, но изпълнението им ставаше все по трудно…

Усетих как крилото се засилва…

Усетих как залепвам за сбруята и каската ми натежава и при команда за промяна на посоката, в която да тежа на крилото, с мъка си премествах първо главата, а после се опитвах да преместя и тялото и … аха да успея и идваше команда за смяна на посоката…

Имах чувството, че краката ми олекват, защото от време на време ги виждах над главата си…

Не затварях очи, сигурна съм, защото виждах крилото ни под нас, на фона на блоковете на Сопот…

Усещах как крилото се засилва все повече и повече… То остава като център на окръжност, вървите са радиуса й, а телата ни описват дъга от нея… Все по-голяма и по-голяма… и винаги сякаш гонейки центъра й, който шари между небето и земята…

В началото на дъгата въздухът започва да пълни дробовете ми и като стигнем средата й, която е най-високата точка – започва да излиза от тях… Силно и неудържимо…
Пищях ли?… не знам… Емо знае… Но доколкото се познавам… вероятно … доста…

Усещането е неповторимо – хем крилото ти е под теб и ти прелиташ над него, хем си тежиш здраво в сбруята…
Спомням си, че в един момент, чувайки команда “ляво” ми се прииска да попитам “Къде е ляво?”, защото посоките взеха да се сливат и объркват и наистина не знаех къде е ляво… Усещах къде е долу. Долу е там, където ти тежи дупето, нищо че то понякога сочи към облаците ;-)… Знам също, че по принцип ляво е там, където е сърцето, но в този момент сърцето ми туптеше дори във връхчетата на миглите ми, така че ляво просто нямаше…

Усетих, че краката ми вече не отиват на ляво или дясно, а право нагоре и си казах “Край, това вече ще е лупинг” и неволно затворих очи…

Да, съжалявам, затворих очи и не разбрах дали направихме лупинг! Но не ми се вярва да сме… Не исках да затварям очи, но ги затворих… Те сами се затвориха… Само за една секунда… Или може би за три… Не знам… Помислих си, че предпочитам да съм с лице, успоредно на земята и да виждам крилото под себе си, отколкото с гръб, успореден на земята и да виждам краката си в облаците… Затворих очи… То беше по-скоро като бавно примигване…

Когато ги отворих, видях нещо зелено…

Емо беше извадил крилото от уинговърите и го беше вкарал в спирала…
Спирала или SAT, не знам, но виждах, че лежа с лице към земята, въртя се хем към нея, хем около крилото, хем си тежа в сбруята и усещам седалката под мен. Емо хем би трябвало да е с лице към земята и практически да лежи върху мен, хем го няма… май… Впих очи в борчетата под мен и не успях да ги отместя, за да потърся крилото… Усещах Емо, вярно само по излъчваната сила, но си помислих, че щом той е там, значи и крилото е някъде наоколо…

След малко излезнахме и от спиралата… май…
От въртене в термика, колкото и широка да е тя, ми се завива свят и ми прилошава… От уинговъри и спирали – не!!! Това е така, защото мозъкът получава накуп толкова много и толкова разнородни сигнали, усещания, трепети и информация за обработка, че няма да се учудя, ако изключва от употреба вестибуларния апарат… защото той и без това не ти трябва – нито знаеш къде си, нито има значение…

При излизане от фигурите се чувствах щастлива, превъзбудена и лека. Когато крилото застане в нормалното си положение, имаш чувството, че не си вързан с колани и нямаш сбруя, защото претоварването е изчезнало и си лек като перце…

Следващата команда, която си спомням беше “Успокой се, защото след малко трябва да кацаме!” А! Изненада! Ха! Ха-ха! Успокой се, ако можеш…

И пак ли кацане? Не искам да кацам… Последва бърз и кратък спор по фундаменталния въпрос “как ще кацаме – прави или на дупе”… Бях омаломощена и Емо спечели…

Приближавахме поляната и тъй като Емо каза “Успокой се!”, очаквах няколко плавни и спокойни завоя над нея и около нея, за да снишим и заходим за кацане… Но не! Защо ни е да правим плавни завои, като можем да снишим със спирала!?!?

Е, сега вече пищях… (на земята се е чувало и ми казаха…)

Да, Венко, прав си! Фигури се получават като пречиш на крилото да лети!
Но пък Емо му пречи незабравимо!!!!!!!

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 9:52 AM EET

4 Comments »

November 6th, 2011

Земя над главата


Не, нямам предвид небе, а Земя, и наистина не е грешка. Е, вярно, че в този случай земята е над главата само за няколко секунди, но трудът вложен, за да стане възможно това, не може да се измери с дни… Всъщност, мери се с часове… в полет 😉

Едва ли има нужда да уточнявам, че става дума за летене с парапланер. Може би по-скоро трябва да припомня разлика между обикновеното свободно летене, в което по въздух изминаваш определено разстояние (по отворен или затворен контур – няма значение), като ползваш термиките, за да се издигаш и да продължаваш да летиш и Акрото, което доста излиза от нормалните човешки представи за „обикновено летене”.

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Екстремно, Интервю, Парапланери(зъм) at 5:34 PM EET

4 Comments »

January 27th, 2011

Високите облаци, част 1: Cirrus

От всички облаци, които изобщо могат да се вместят в някаква класификация, несъмнено Cirrus-ите са най-ефирните и красивите. За разлика от пухкавите Кумулуси и тромавите Cb-та, те са феерични, нежни и чудесно пасват на описанието „мимолетно дихание на природата”. Те изглеждат толкова далечни, крехки, недостижими, че повече приличат на миглите и къдриците на някоя префърцунена госпожица, отколкото на обикновени облаци. А, и те са всичко друго, но не и обикновени. Самият им начин на формиране също ги прави необикновени. За името да не говорим 😉 Cirrus идва от латински и означава „кичур” 🙂

Cirrus-ите се формират на височина около и над 8000 метра и са съставени изцяло от фини ледени кристалчета. Кристалчетата в тях не са свързани едно с друго, на което се дължи огромното разнообразие от форми и фигури, разхождащи се по небето. Причина, пък, за присъствието им там, както можете да се досетите, е Вятърът, който се забавлява с бясна скорост във високите слоеве на тропосферата. Колкото по-ниско в тропосферата слиза Вятърът, толкова скоростта му се забавя. Кристалчетата пътуват с него и също навлизат надолу в тропосферата, като движението им също се забавя в по-бавните и ниски въздушни слоеве.

Движението на падащите кристалчета придава на Cirrus-ите тези причудливи, но ясно различими форми – копринено-феерични, дантелени, пухкави, запетайчести, подобни на скелет на оглозгана риба…

Ако отново ги сравня с Кумулусите, които се плъзгат по небето бавно и спокойно, сякаш носени от лек бриз, то Cirrus-ите изглеждат неподвижни. Това, разбира се, е най-обикновена зрителна измама. Освен, че са най-високите облаци, Cirrus-ите са и едни от най-бързите облаци на небето. Ако не се сещате да вдигате често глава към небето, в дни като този (този, в който има Cirrus-и на небето 😉 ), пропускате да се порадвате на стотици от тях.

В зависимост от скоростта, с която се движат, от влажността и температурата на въздуха, в който кристалчетата навлизат, се определя формата на Cirrus-ите. Няма да ви отегчавам с термини и имена, още повече, че  облаконаблюдателите обикновено кръщават разновидностите на облаците според това на какво им приличат, така че – чувствайте се свободни да измислите имена на собствените си облаци. А те наистина са си ваши – който пръв си го види – негов си е 😉

Пак в зависимост от същите фактори, често пъти елементите на Cirrus-ите се свързват помежду си и тогава се образуват нови видове високи облаци: Cirrocumulus и Cirrostratus. Трите вида облаци се формират едни от други и е съвсем обичайно да ги видим по едно и също време на небето.

Но, да се върнем на Cirrus-ите. Това, което няма да ви хрумне докато ги гледате, е че от тях вали. Причината Cirrus-ите да не бъдат класифицирани като „дъждовни облаци” е, че те обикновено се изваляват в топлия въздух под тях и нито капка не достига до земята. Влагата се изпарява във височина, като в най-добрия случай допринася за удоволствието на очите.

Дали заради красотата им, дали заради усещането за недосегаемост и далечност, дали заради нежността, която изпълва душата ни като ги погледнем, дали заради друго – не знам, но Cirrus-ите често пъти биват подценявани. Повечето хора смятат, че появата на тези облаци не означава нищо и че те са там, за да радват очите ни. Вярно е, но не съвсем.

За обикновения облаконаблюдател, появата на Cirrus-и означава, че няма да вали… днес 😉 Ако утре отново виждаш ясно Cirrus-и на небето, вероятно също няма да вали 😉 Но пък има вероятност да духа близо до земята (защото при Cirrus-ите така или иначе си духа 😉 ).

Обикновеният облаконаблюдател трябва да запомни едно: Cirrus-и на небето означават промяна на времето. Дали идва студен или топъл фронт, обаче, може да познае тренираното око – в зависимост от съпътстващите облаци, в зависимост от посоката на вятъра, който се усеща близо до земята, в зависимост от атмосферното налягане и т.н.

Значение на Cirrus-ите за летателите:  Cirrus-ите не пречат на летенето, НО!, трябва да летите с едно око в тях, защото, както казах, те предвещават промяна във времето. По тяхната скорост на движение и на промяна на формите им, може да разпознаете колко бързо ще навлезе фронта (атмосферен – на ниско или на високо атм. налягане) и колко бързо ще се промени времето. Дори Cirrus-ите да предвещават топъл фронт, той също идва със силен вятър, който е твърдо непрепоръчителен за летене 🙂

Posted by LeeAnn as Облаци at 6:05 PM EET

16 Comments »

October 8th, 2006

Парапланеристки речник

Забавен разговорен речник 

Този речник е забавен, не защото термините в него не са истински, а защото когато ги знаеш е забавно. Когато не ги знаеш, не само че не е забавно, а дори е тъжно, защото не схващаш и грам от това, за което се говори около теб.

Този речник е разговорен, защото съдържа думи и изрази, които парапланеристите използват, когато разговарят помежду си.

И накрая, този речник е речник, защото се опитва да обясни думи и изрази, както от към забавната, така и от към сериозната им страна.

“Придървяне” – кацнал върху дърво, по аналогия от приземяване.

“Окичване” – по-нежната дума за придървяне. Обикновените пилоти се придървят, майсторите /особено красивите/ се окичват по дърветата. 🙂

“Присклоняване” – кацане върху склон. Случва се ‘без да искаш’ – като в детската градина.

“Пригъзяване“ – специална техника за приземяване, при която в момента на достигане на земната повърхност краката се повдигат на височина над седалищните части на пилота, като по този начин се запазват от опасното им взаимодействие с различни релефни форми и се избягва необходимостта от тичане при по-висока земна скорост. Практикува се предимно от пилоти и пасажери от женски пол.

“Еди-кой-си излетя завързан” – за пръв път чух този израз точно преди първия си полет в тандем!!! и искрено се смутих защо това подлежи на коментар и мен отвързана ли смятат да ме оставят да летя?!?!?! За мое щастие, бързо разбрах истинското значение на този израз, а именно, че във вървите и/или управлението на крилото се е оплело нещо – клечка, камък… – което пречи на управлението и го “връзва”…

“Атакуващ ръб” – предният ръб на крилото, който посреща въздушния поток.

“Изходящ ръб” – задния ръб на крилото.

“Хорда на крилото” – отсечката, която съединява атакуващия с изходящия ръб в дадено сечение на крилото.

“Ъгъл на атака” – ъгълът, който сключват хордата на крилото и посоката на въздушния поток.

”Срив” – крилото спира да бъде крило, а повече прилича на скъсано знаме. Получава се при твърде голям ъгъл на атака, при който потокът въздух, обтичащ крилото, се откъсва и то губи подемната си сила. Падаш свободно…

“Сринах се” – Когато направиш срив на крилото, като си намалиш твърде много скоростта (например с двете команди се опиташ да спреш във въздуха…).

”Сривна скорост” – скоростта, при която крилото се срива.

“Сбруя/подвесна система” – “седалката”, която се закача за крилото и в която сяда пилота.

“Прогонвам си сбруята” – това не е начин да се отървеш от старата си сбруя като я изгониш, а напротив – значи, че регулираш новата, така че да ти е възможно най-удобна, докато летиш.

“Спийд система” – служи за “даване на газ до ламарината”, ползва се с глава, управлява се с крака.

“Тримери” – също като спийд системата, ползва се с глава, но се управлява с ръце.

“Предобряне” – в превод на български е нещо от рода на “Много хубаво не е на хубаво”.

“Изнегативяване” – влизане в негативна спирала. Обикновено става поради пререагиране на пилота с управлението при опит да завърти тясна и силна термика или при опити да възстанови крилото от ситуация.

“Добре си!” – реплика, която се казва на пилота при излитане, когато крилото е добре напълнено. Повтаря се бързо, силно и ясно «Добре си, добре си, добре си», докато започне да звучи във вариант «добре ЛИ си? Добре ли си? Добре ли си?»

“Колапс на крилото” – крилото ти припада, защото не му достига въздух. Получава се сгъване на крилото, вследствие на намаляване на налягането в камерите му.

“Изядох колапс” и разни други неща, дето по принцип не са за ядене… – това означава да преживееш колапс на крилото си.

“Фронталка” или “Изядох фронталка” – Получих фронтален колапс. Колапс на атакуващият ръб на крилото.

“Челен тък” /същ./- от българското челен и английското tuck (сгъвам). Синоним на фронтален колапс. От парапланеристкия фолклор е известно, че крилото следва да се сгъва чак след като кацнеш и не е желателно преди това.

“Тъквам” /гл./ – получавам тък. Използва се предимно в трето лице ед.ч. Пример: Крилото ми тъкна … или пък не тъкна, което май е по-добре.

“Подкова” – деформиране на крилото, при което се дърпат вътрешните “А” върви и се деформира централната част на атакуващия ръб. Краищата на крилото се завъртат напред и крилото добива формата на подкова. За да се завъртят краищата на крилото назад, се издърпват вътрешните “D” върви.

“Планирам” – това определено не означава, че си правиш планове. Означава, че летиш свободно и спокойно, без да пипаш много-много управлението. Планирането е естествения ход на крилото в спокоен полет. Посоката е напред и много леко и плавно надолу…

“Реене” – Да се порееш… летене без усилия и напрежение… хем си летиш, хем не отлиташ… За да се случи е необходим склон и челен (насрещен) вятър. Откраднато от по-големичките птици…

“Пробивам” – успявам да преодолея насрещния вятър и /все пак/ да летя напред. Ако не успееш да пробиеш, в най-добрия случай следва реене, а в по-лошите следва я присклоняване, я придървяне…

“Pitch control” (”Пич контрол”) – прилича на описанието на “готин мъж под контрол”, но за съжаление не е точно това ;-(. Това е упражнение, при което крилото се разклаща напред и назад до достигане на максимални и минимални ъгли на атака, след което с еднократно спиране се стабилизира.

“Roll control” – упражнение, при което крилото се разклаща встрани и след това се стабилизира единствено с тяло.

“Да се измахаш в терена” – случва се обикновено веднага след излитане и означава да се върнеш рязко, за да ритнеш планината, защото не те е изкефила при излитането. Особено често се случва при прашен дявол или ротор на старта.

”Да замяташ по баира” – нещо като да мяташ серкме в гьола. Серкме се мята с цел да се загребе наведнъж и по много от рибата. С парапланера (хвърчилото-хаха) се замята за да се загребе повече въздух (вятър). Истината е, че при силни и поривисти условия вдигането на крилото и излитането не винаги са лесни и повече приличат на борба с голямо хвърчило или на “замятане” с него насам натам, като че ще ловиш дракон кацнал на баира.

“Замятане” – неуспешни опити за напълване на крилото при излитане.

”Стържене по ръба” – това не е мечешко чесане по гърба след дълъг полет и невъзможност да се почешете с ръкавиците през сбруята , а ниско летене над някои планински ръб, ползвайки естествената “поддръжка” с надеждата че някой тригер, като по-висока скала или дървета ще “пусне” някоя термика и ще успеете да се “извадите” от ситуацията “удавяне / утаяване в дерето”.

“Прашен дявол” – това, което остава да се вижда и след тазманийски такъв – вихрушка / микро-микро-микро-торнадце.

“Термика” – топъл въздух, който се издига от земята в посока нагоре. След като земята се нагрее достатъчно от слънцето, топлият въздух се откъсва като балон и тръгва нагоре. Като се откъснат достатъчно много и достатъчно големи балони, те се обединяват в обща термика.
Термиката си има посока на въртене и пилотът трябва да се съобрази с това, ако не иска термиката да го изхвърли бързо навън… Широко разпространено мнение е, че в четни дати термиките се въртят на ляво, а в нечетни – на дясно…

“Да се навинтиш” – Да въртиш термика или до припадък, или до базата, зависи кое си по-близо.

“Тоя се навъртя/нави” – когато някой е отишъл в “космоса”.

“Да се намамиш” – да центроваш термиката, да го нагласиш, да го настроиш, да го уцелиш.

“Поддръжка” – не морална, а топлинна – наличие на термика/възходящ стълб топъл въздух, който те “държи” на височина.

“Прегряло” – когато на въздуха му е писнало от тая жега вече . Въздухът се нагрява и във височина, липсва температурен градиент и тогава термиките почти липсват, а ако ги има са супер мазни и обикновенно слаби.

“Удавих се” – нямаше термики /или аз поне не ги намерих!/, не можах да набера височина и планирах кротко, докато кацна.

“Удавник” – удавил се пилот.

“Тоя хвърли котвата” – зловещ синоним на израза “удави се”.

”Тоя бере шипки” – удавил се (или поне е на път).

“Извадих се” – обратното на удавих се – имаше термики, намерих ги, набрах височина и стигнах до еди-колко-си метра – с други думи “извадих се на еди-колко-си метра”.
Интересно е, че няма дума “извадник” по аналогия с “удавник”.
Когато се давиш, обикновено е, защото не си се извадил. Изваждането е нагоре, давенето е надолу, а въртенето в термика – настрани, според датата.

“Тоя захапа термиката” – влезнал е в термика, върти вътре и не излиза оттам, с цел да се навърти яко и да се извади до базата или пък с цел да припадне пасажера, кой знае…

“Спльоскалник” – градация на удавник. Например «Тоя така яко се удави, че чак се спльоска в земята. Спльоскване е по-тежка (позорна) степен на удавяне.

“Спльосках се” – удавих се по особено позорен начин!

“Релса” – спльоскалник, който се дави.

“Утаяване” – особено тежка форма на спльоскване. /за позора да не говорим /

“Насукване” (на коланите) – крилото и пилота са се завъртели с различна ъглова скорост, при което колани (и върви) се усукват. Управлението се спльосква и т.н. За повече информация и демонстрации: Фози ).

“Космос” – ‘тоя отиде в космоса’ = набрал е голяма височина.

“Оцветяване” – визуализиране на потока.
При подходящи условия може да се наблюдава визуализиране на въздушния поток под формата на разтеглени нишки и/или пелени от кондензирала водна пара, преди формирането на (или под) базата на облака.

“Чело” – насрещен вятър, подходящ за излитане и неподходящ за пикаeне. Или с други думи, ако се двуумиш – пускаш «една вода» на старта и ако се омокриш – летиш, ако не – чакаш и се наливаш с вода, за да пробваш след малко пак. Ако си жена – търсиш мокри мъже…

“Гръб” – обратното на чело- вятър откъм отзад – неподходящ за излитане и подходящ за пиш.
Обобщение: Няма пълно щастие – или опикан, но летящ, или сух и седящ!

„Крив вятър” или “криво е” – хем не е чело, та да си излетиш като бял човек, хем не е гръб, та да се откажеш докато е време, ами е едно такова криво, та да се чудиш какво да правиш.

“Времето е силно” – вятърът е поривист, не задължително много силен, но рязко и често мени посоката си. Земята е нагрята и има предпоставки за термики. Обикновено силното време е друсливо…

“Друсливо време” – има дупки по пътя и парапланера друса в тях . Има термики или само балони с топъл въздух и когато парапланера минава през тях – друса.

“Времето е мазно” (мазни условия) – въздухът е спокоен, ламинарен. Обратното на друсливо.

“Пенсионерско мазно” – разновидност на мазните условия, ама толкова мазно, че чак е на границата на “прегряване”, ако откриеш термика ти иде да въртиш на 8-ца в нея.

“Времето е криминално” (криминални условия) – става за летене, но не се знае какво става и как. Загадъчни смени на вятъра и условията.

“Времето е сложно” – комбинация от силно време и още нещо… Става за летене, ама само за майстори…

“Времето ще изтрещи” – трудно за обяснение… С две думи – чакаме буря…

“Времето е злобно” – от всички горни по-малко, но накуп и без предупреждение.

“База” – не я бъркайте с бейзбола. Не за друго, а защото в парапланеризма не се използват топки и бухалки . Можете да достигнете базата като се “навинтите” до основата на облаците.

“База два бона” – плащаш два бона и те качват на асансьор до базата 😉 – Означава, че облаците започват да се формират на 2000 м. надморска височина.

“Цебясване” – идва от CuN/Cumulus Nimbus /cb/ – буреносен облак. Аналогично на червен байрак по плажовете.

“Преразвиване” – преминаването на облаците от кумулуси в CB-та /по вертикала/. Най-умните са вече кацнали, останалите упражняват уши (виж по-долу), мятане на запасен, спирали.

“Засенчване” /за разлика от преразвиване/ – облаците се преразвиват хоризонтално и засенчват небето и слънцето.

“Засмукване” – действие, упражнявано от платени жрици на любовта и ЦеБета. Във втория случай се препоръчва незабавно излизане от тази зона.

“Долината ще работи” – означава, че се очаква да има термики, не само от планината, но и от долината, вследствие на силно нагрятата земна повърхност. Да се удавиш, когато долината работи добре, е позорно, но не и неприятно…

“Чук” или “Шут” – тясна и силна термика /или балон/, която те удря като чук като минеш през нея…

“Шамар (ошамари ме)” – Колапс (няма нищо общо с шут, въпреки че шут може да предхожда/следва шамар).

НО:
“Крилото му е чук”
– не че на някой си парапланерът е някакъв странен модел, а просто крилото лети много стабилно.

“Парашутира” или “Еди-кой-си се изпарашути” – крилото се държи като парашут – не лети напред, дори не планира, а пропада неуправляемо, сравнително плавно, право надолу като парашут, обикновено против волята на пилота.

“Артистичност” – специален вид кацане: я на задник, я с носа напред /някои от нас я владеят до съвършенство във варианта “кацане на задник” / и по-скучното значение: кацане като по учебник.

„Фалстарт” – това не е да се *фалиш на старта, защото като те завлече крилото по баира е за всичко друго, но не и за хвалба.

“Разцъкване” или „разцъквам си крилото” – летиш, гледаш нагоре и си викаш “тц, тц, тц…” Разцъкването е форма на опознаване между пилота и крилото. Пилотът дава команди, крилото ги изпълнява, … ако иска и така, докато се разберат кой командва.

“Крилото се Дръвчи” – демек се е напълнило

“Варка се”– изпреварва

“Шус” или “сватбарски” полет – прав тигел от старта до кацалката. 🙂

“Кой ще те лети?” – въпрос, който цели да изкопчи името на тандемния пилот, с когото ще летиш.

“Кой ще те излети?” – да не се бърка с “Кой ще те лети?” – това значи, че някой ще ти дава напътствия, за да излетиш. “Ще излетим ли еди-кой-си?” значи “Ще му помогнем ли да хвръкне?”.

“Пуснах колесника” – Приготвих се за приземяване. Измъкваш се от сбруята и спускаш краката надолу.

“Бангия” – нещо като старо бойно крило, още”куцо крило”. “Бангия” е от цигански. “Банго” на цигански значи куц.

“Чукачки” /още “дзингии” и “спъвачки”/ – управлението на крилото.

“Предървил” – прекалил с управлението. Моля, да не се бърка с “придървил” и моля, да се внимава с предлозите, че не остана голям избор…

“Спънато крило” – Бавно, тромаво крило.

“Наточено крило” – Бързо спортно крило, или още “Резачка”

“Дюшек” – Определение за учебно крило. Бавно и дебело, а в някои случаи старо.

“Чаршаф” – Парапланер. Да вадим (да опъваме) чаршафите – Демек: да се приготвим за излитане.

Мрежа за комари – толкова сдухано крило, че може да се използва при борбата с комарите в домашни условия. Сдуханото крило може да се използва и за Балдахин.

Сухи сламки – кевларени върви без обвивка, използвани при парапланери със сертификация Competition или n.q. Този тип върви изключително много развеселяват пилота, когато попаднат в/у акациеви клони или шипкови храсти!

“Затворих маршута” или само “затворих”. – Най-важният термин в състезанията!!! Това означава, че си прелетял целият определен маршут.

Фигури – правят се като пречиш на крилото да си лети

“Ръчкане” – правене на фигури

“Ръчка(не) до задника” – нищо еротично = енергично влизане във фигура

“Уши” – биват малки и големи – сгъване (доброволно) на краищата на крилото. Летиш с по-голямо снижение и слизаш по-бързо. Лесен начин да загубиш височина. Прилага се при бягане от засмукване и припадане на пасажера.

Спирала – спиралата си е спирала – въртиш се в кръг, обикновео оста на въртене е извън системата “пилот-крило”.

SAT – Спирала, чиято ос на въртене е между крилото и пилота и е кръстена на името на създателите си Safety Acrobatic Team.

Wingover – прелитане през крило или над крило. Не съм сигурна как е правилно да се каже, но факт е, че крилото застава между теб и земята… Обожавам уинговърите!!!

Да насвириш крилото – означава да завъртиш толкова плътна спирала, че чак вървите на крилото да започнат да свистят. Зависи от височината, на която се въртиш, но обикновено звука се чува до земята. /Насвирването на крилото може да става не само в спирала, но и в други фигури и ситуации/.

“мамата”- често използвано заклинание от:
– давещ се пилот за предизвикване на термики
– при откачане на крило от трънки и шипки
– в разказ от удавник

“Дзверо сака да рипа” – излязло от устата на тандемен пасажер, усетил желанието на тандемното крило да колабира 🙂

СИНОНИМЕН РЕЧНИК:

Колапс/крилото да направи колапс: да изшатка, да изпляска, хвърчипльос, хвърчипляс, изядох колапс

“Да се удавиш” и “Удавник”, вкл. и степените на позор -”Тоя хвърли котвата”, ”Тоя бере шипки”, “Спльосках се”, “Утаяване”, “Удавник”, “Спльоскалник”.

Забавни, родени от скуката…

5-те основи в парапланеризма:
1. В началото след като се качиш на баира запоооочва parawaiting
2. Като стане за летене има малко paragliding
3. Следва веднага paradiving
4. После идва ред на мнооооооого parawalking
5. Накрая в кръчмата започва същинското paraflying

Седим си на поляната и един от учениците гледа с ужас SAT-овете над главата си, но тъй като беше англичанин, на въпроса от друг ученик “Какво значи SAT?”, роди бисера: SAT = Silly Air Turn.

Седим си на поляната и си чакаме някой да кацне, и си седим и си чакаме, и ни заболява д***-то от чакане и установихме, че се разболяваме от една болест, наречена PWA = Para Waiting Ass.

Корабокрушенците да изпращали сигнал SOS, което означава Save Our Souls. Но те са били много. Парапланеристите летят, обикновено, по един и верният сигнал, според Рето, е SMS = Save My Soul.

Непреводима игра на думи, която важи 100% за Сопот: There is no time, there is only weather!

Posted by LeeAnn as at 7:26 PM EET

6 Comments »

September 5th, 2006

Парапланеризъм: Забавен разговорен речник на термините

Със специални благодарности към всички вас за помощта 🙂

Този речник е забавен, не защото термините в него не са истински, а защото когато ги знаеш е забавно. Когато не ги знаеш, не само че не е забавно, а дори е тъжно, защото не схващаш и грам от това, за което се говори около теб.

Този речник е разговорен, защото съдържа думи и изрази, които парапланеристите използват, когато разговарят помежду си.

И накрая, този речник е речник, защото се опитва да обясни думи и изрази, както от към забавната, така и от към сериозната им страна.


“Придървяне”
– кацнал върху дърво, по аналогия от приземяване.

“Присклоняване” – кацане върху склон. Случва се ‘без да искаш’ – като в детската градина.

Пригъзяване“ – специална техника за приземяване, при която в момента на достигане на земната повърхност краката се повдигат на височина над седалищните части на пилота, като по този начин се запазват от опасното им взаимодействие с различни релефни форми и се избягва необходимостта от тичане при по-висока земна скорост. Практикува се предимно от пилоти и пасажери от женски пол.

“Еди-кой-си излетя завързан” – за пръв път чух този израз точно преди първия си полет в тандем!!! и искрено се смутих защо това подлежи на коментар и мен отвързана ли смятат да ме оставят да летя?!?!?! За мое щастие, бързо разбрах истинското значение на този израз, а именно, че във вървите и/или управлението на крилото се е оплело нещо – клечка, камък… – което пречи на управлението и го “връзва”…

“Атакуващ ръб” – предният ръб на крилото, който посреща въздушния поток.

“Изходящ ръб” – задния ръб на крилото.

“Хорда на крилото” – отсечката, която съединява атакуващия с изходящия ръб в дадено сечение на крилото.

“Ъгъл на атака” – ъгълът, който сключват хордата на крилото и посоката на въздушния поток.

”Срив крилото спира да бъде крило, а повече прилича на скъсано знаме. 🙁 Получава се при твърде голям ъгъл на атака, при който потокът въздух, обтичащ крилото, се откъсва и то губи подемната си сила. Падаш свободно…

Сринах се” – Когато направиш срив на крилото, като си намалиш твърде много скоростта (например с двете команди се опиташ да спреш във въздуха…).

”Сривна скорост” – скоростта, при която крилото се срива.

“Сбруя/подвесна система” – “седалката”, която се закача за крилото и в която сяда пилота.

“Прогонвам си сбруята” – това не е начин да се отървеш от старата си сбруя като я изгониш, а напротив – значи, че регулираш новата, така че да ти е възможно най-удобна, докато летиш.

“Спийд система” – служи за “даване на газ до ламарината” , ползва се с глава, управлява се с крака.

“Тримери” – също като спийд системата, ползва се с глава, но се управлява с ръце.

“Предобряне” – в превод на български е нещо от рода на “Много хубаво не е на хубаво”.

“Изнегативяване” – влизане в негативна спирала. Обикновено става поради пререагиране на пилота с управлението при опит да завърти тясна и силна термика или при опити да възстанови крилото от ситуация.

“Добре си!” – реплика, която се казва на пилота при излитане, когато крилото е добре напълнено. Повтаря се бързо, силно и ясно «Добре си, добре си, добре си», докато започне да звучи във вариант «добре ЛИ си? Добре ли си? Добре ли си?»

“Колапс на крилото” – крилото ти припада, защото не му достига въздух Получава се сгъване на крилото, вследствие на намаляване на налягането в камерите му.

“Изядох колапс” и разни други неща, дето по принцип не са за ядене… – това означава да преживееш колапс на крилото си.

“Фронталка” или “Изядох фронталка” – Получих фронтален колапс. Колапс на атакуващият ръб на крилото.

“Челен тък” /същ./- от българското челен и английското tuck (сгъвам). Синоним на фронтален колапс. От парапланеристкия фолклор е известно, че крилото следва да се сгъва чак след като кацнеш и не е желателно преди това.

“Тъквам” /гл./ – получавам тък. Използва се предимно в трето лице ед.ч. Пример: Крилото ми тъкна … или пък не тъкна, което май е по-добре

“Подкова” – деформиране на крилото, при което се дърпат вътрешните “А” върви и се деформира централната част на атакуващия ръб. Краищата на крилото се завъртат напред и крилото добива формата на подкова. За да се завъртят краищата на крилото назад, се издърпват вътрешните “D” върви.

“Планирам” – това определено не означава, че си правиш планове. Означава, че летиш свободно и спокойно, без да пипаш много-много управлението. Планирането е естествения ход на крилото в спокоен полет. Посоката е напред и много леко и плавно надолу…

“Реене” – Да се порееш… летене без усилия и напрежение… хем си летиш, хем не отлиташ… За да се случи е необходим склон и челен (насрещен) вятър. Откраднато от по-големичките птици…

“Пробивам” – успявам да преодолея насрещния вятър и /все пак/ да летя напред. Ако не успееш да пробиеш, в най-добрия случай следва реене, а в по-лошите следва я присклоняване, я придървяне…

Pitch control (”Пич контрол”) – прилича на описанието на “готин мъж под контрол”, но за съжаление не е точно това ;-(. Това е упражнение, при което крилото се разклаща напред и назад до достигане на максимални и минимални ъгли на атака, след което с еднократно спиране се стабилизира.

Roll control – упражнение, при което крилото се разклаща встрани и след това се стабилизира единствено с тяло.

“Да се измахаш в терена” – случва се обикновено веднага след излитане и означава да се върнеш рязко, за да ритнеш планината, защото не те е изкефила при излитането. Особено често се случва при прашен дявол или ротор на старта

”Да замяташ по баира” – нещо като да мяташ серкме в гьола. Серкме се мята с цел да се загребе наведнъж и по много от рибата. С парапланера (хвърчилото-хаха) се замята за да се загребе повече въздух (вятър). Истината е, че при силни и поривисти условия вдигането на крилото и излитането не винаги са лесни и повече приличат на борба с голямо хвърчило или на “замятане” с него насам натам, като че ще ловиш дракон кацнал на баира.

“Замятане” – неуспешни опити за напълване на крилото при излитане.

”Стържене по ръба” – това не е мечешко чесане по гърба след дълъг полет и невъзможност да се почешете с ръкавиците през сбруята , а ниско летене над някои планински ръб, ползвайки естествената “поддръжка” с надеждата че някой тригер, като по-висока скала или дървета ще “пусне” някоя термика и ще успеете да се “извадите” от ситуацията “удавяне / утаяване в дерето”.

“Прашен дявол” – това, което остава да се вижда и след тазманийски такъв – вихрушка / микро-микро-микро-торнадце.

“Термика” – топъл въздух, който се издига от земята в посока нагоре. След като земята се нагрее достатъчно от слънцето, топлият въздух се откъсва като балон и тръгва нагоре. Като се откъснат достатъчно много и достатъчно големи балони, те се обединяват в обща термика.
Термиката си има посока на въртене и пилотът трябва да се съобрази с това, ако не иска термиката да го изхвърли бързо навън… Широко разпространено мнение е, че в четни дати термиките се въртят на ляво, а в нечетни – на дясно…

“Да се навинтиш” – Да въртиш термика или до припадък, или до базата, зависи кое си по-близо.

“Тоя се навъртя/нави”- когато някой е отишъл в “космоса

“Да се намамиш”да центроваш термиката, да го нагласиш, да го настроиш, да го уцелиш.

“Поддръжка” – не морална, а топлинна – наличие на термика/възходящ стълб топъл въздух, който те “държи” на височина.

“Прегряло” – когато на въздуха му е писнало от тая жега вече 😉 . Въздухът се нагрява и във височина, липсва температурен градиент и тогава термиките почти липсват, а ако ги има са супер мазни и обикновенно слаби. 

“Удавих се” – нямаше термики /или аз поне не ги намерих!/, не можах да набера височина и планирах кротко, докато кацна.

“Удавник” – удавил се пилот.

“Тоя хвърли котвата” – зловещ синоним на израза “удави се”

”Тоя бере шипки” – удавил се (или поне е на път).

“Извадих се” – обратното на удавих се – имаше термики, намерих ги, набрах височина и стигнах до еди-колко-си метра – с други думи “извадих се на еди-колко-си метра”.
Интересно е, че няма дума “извадник” по аналогия с “удавник”.
Когато се давиш, обикновено е, защото не си се извадил. Изваждането е нагоре, давенето е надолу, а въртенето в термика – настрани, според датата

“Тоя захапа термиката” – влезнал е в термика, върти вътре и не излиза оттам, с цел да се навърти яко и да се извади до базата или пък с цел да припадне пасажера, кой знае …

“Спльоскалник” – градация на удавник. Например «Тоя така яко се удави, че чак се спльоска в земята. Спльоскване е по-тежка (позорна) степен на удавяне.

“Спльосках се” – удавих се по особено позорен начин!

Релса”спльоскалник, който се дави.

“Утаяване” – особено тежка форма на спльоскване. /за позора да не говорим ;)/

“Насукване” (на коланите) – крилото и пилота са се завъртели с различна ъглова скорост, при което колани (и върви) се усукват. Управлението се спльосква и т.н. За повече информация и демонстрации: Фози )

“Космос” – ‘тоя отиде в космоса’ = набрал е голяма височина

“Оцветяване” – визуализиране на потока.
При подходящи условия може да се наблюдава визуализиране на въздушния поток под формата на разтеглени нишки и/или пелени от кондензирала водна пара, преди формирането на (или под) базата на облака.

“Чело” – насрещен вятър, подходящ за излитане и неподходящ за пикаeне. Или с други думи, ако се двуумиш – пускаш «една вода» на старта и ако се омокриш – летиш, ако не – чакаш и се наливаш с вода, за да пробваш след малко пак. Ако си жена – търсиш мокри мъже… 😉

“Гръб” – обратното на чело- вятър откъм отзад – неподходящ за излитане и подходящ за пиш.
Обобщение: Няма пълно щастие – или опикан, но летящ, или сух и седящ!

„Крив вятър” или “криво е” – хем не е чело, та да си излетиш като бял човек, хем не е гръб, та да се откажеш докато е време, ами е едно такова криво, та да се чудиш какво да правиш.

“Времето е силно” – вятърът е поривист, не задължително много силен, но рязко и често мени посоката си. Земята е нагрята и има предпоставки за термики. Обикновено силното време е друсливо…

“Друсливо време” – има дупки по пътя и парапланера друса в тях . Има термики или само балони с топъл въздух и когато парапланера минава през тях – друса.

“Времето е мазно” (мазни условия) – въздухът е спокоен, ламинарен. Обратното на друсливо.

“Пенсионерско мазно” – разновидност на мазните условия, ама толкова мазно, че чак е на границата на “прегряване”, ако откриеш термика ти иде да въртиш на 8-ца в нея 🙂

“Времето е криминално” (криминални условия) – става за летене, но не се знае какво става и как. Загадъчни смени на вятъра и условията.

“Времето е сложно” – комбинация от силно време и още нещо… Става за летене, ама само за майстори…

“Времето ще изтрещи” – трудно за обяснение… С две думи – чакаме буря…

“База” – не я бъркайте с бейзбола. Не за друго, а защото в парапланеризма не се използват топки и бухалки . Можете да достигнете базата като се “навинтите” до основата на облаците.

“Цебясване” – идва от CuN/Cumulus Nimbus /cb/ – буреносен облак. Аналогично на червен байрак по плажовете.

“Преразвиване” – преминаването на облаците от кумулуси в CB-та /по вертикала/. Най-умните са вече кацнали, останалите упражняват уши (виж по-долу), мятане на запасен, спирали.

“Засенчване” /за разлика от преразвиване/ – облаците се преразвиват хоризонтално и засенчват небето и слънцето.

“Засмукване” – действие, упражнявано от платени жрици на любовта и ЦеБета. Във втория случай се препоръчва незабавно излизане от тази зона.

“Долината ще работи” – означава, че се очаква да има термики, не само от планината, но и от долината, вследствие на силно нагрятата земна повърхност. Да се удавиш, когато долината работи добре, е позорно, но не и неприятно…

“Чук” или “Шут” – тясна и силна термика /или балон/, която те удря като чук като минеш през нея…

“Шамар (ошамари ме)” – Колапс (няма нищо общо с шут, въпреки че шут може да предхожда/следва шамар)

НО:
“Крилото му е чук”
– не че на някой си парапланерът е някакъв странен модел, а просто крилото лети много стабилно.

“Парашутира” или “Еди-кой-си се изпарашути” – крилото се държи като парашут – не лети напред, дори не планира, а пропада неуправляемо, сравнително плавно, право надолу като парашут, обикновено против волята на пилота.

“Артистичност” – специален вид кацане: я на задник, я с носа напред /някои от нас я владеят до съвършенство във варианта “кацане на задник” / и по-скучното значение: кацане като по учебник.

„Фалстарт” – това не е да се *фалиш на старта, защото като те завлече крилото по баира е за всичко друго, но не и за хвалба.


 
“Разцъкване” или „разцъквам си крилото” – летиш, гледаш нагоре и си викаш “тц, тц, тц…”  Разцъкването е форма на опознаване между пилота и крилото. Пилотът дава команди, крилото ги изпълнява, …  ако иска и така, докато се разберат кой командва.

 “Кой ще те лети?” – въпрос, който цели да изкопчи името на тандемния пилот, с който ще летиш.

“Кой ще те излети?” – да не се бърка с “Кой ще те лети?” – това значи, че някой ще ти дава напътствия, за да излетиш. “Ще излетим ли еди-кой-си?” значи “Ще му помогнем ли да хвръкне?”

“Пуснах колесника” – Приготвих се за приземяване. Измъкваш се от сбруята и спускаш краката надолу.

Бангия” – нещо като старо бойно крило, още”куцо крило”. “Бангия” е от цигански. “Банго” на цигански значи куц.

“Чукачки” /още “дзингии” и “спъвачки”/ – управлението на крилото.

“Предървил” – прекалил с управлението. Моля, да не се бърка с “придървил” и моля, да се внимава с предлозите, че не остана голям избор…

“Спънато крило” – Бавно, тромаво крило.

“Наточено крило” – Бързо спортно крило, или още “Резачка”

“Дюшек” – Определение за учебно крило. Бавно и дебело, а в някои случаи старо.

Фигури – правят се като пречиш на крилото да си лети

“Ръчкане” – правене на фигури

“Ръчка(не) до задника” – нищо еротично = енергично влизане във фигура

“Уши” – биват малки и големи – сгъване (доброволно) на краищата на крилото. Летиш с по-голямо снижение и слизаш по-бързо. Лесен начин да загубиш височина. Прилага се при бягане от засмукване и припадане на пасажера.

Спирала – спиралата си е спирала – въртиш се в кръг, обикновео оста на въртене е извън системата “пилот-крило”.

SAT – Спирала, чиято ос на въртене е между крилото и пилота и е кръстена на името на създателите си Safety Acrobatic Team.

Wingover – прелитане през крило или над крило. Не съм сигурна как е правилно да се каже, но факт е, че крилото застава между теб и земята… Обожавам уинговърите!!! 

Да насвириш крилото – означава да завъртиш толкова плътна спирала, че чак вървите на крилото да започнат да свистят. Зависи от височината, на която се въртиш, но обикновено звука се чува до земята. /Насвирването на крилото може да става не само в спирала, но и в други фигури и ситуации/

СИНОНИМЕН РЕЧНИК:

Колапс/крилото да направи колапс: да изшатка, да изпляска, хвърчипльос, хвърчипляс, изядох колапс

“Да се удавиш” и “Удавник”, вкл. и степените на позор -”Тоя хвърли котвата”, ”Тоя бере шипки”, “Спльосках се”, “Утаяване”, “Удавник”, “Спльоскалник”.

Забавни, родени от скуката…

5-те основи в парапланеризма:
1. В началото след като се качиш на баира запоооочва
parawaiting
2. Като стане за летене има малко
paragliding
3. Следва веднага
paradiving
4. После идва ред на мнооооооого
parawalking
5. Накрая в кръчмата започва същинското
paraflying

Седим си на поляната и един от учениците гледа с ужас SAT-овете над главата си, но тъй като беше англичанин, на въпроса от друг ученик “Какво значи SAT?”, роди бисера: SAT = Silly Air Turn.

Седим си на поляната и си чакаме някой да кацне, и си седим и си чакаме, и ни заболява д***-то от чакане и установихме, че се разболяваме от една болест, наречена PWA = Para Waiting Ass.

Корабокрушенците да изпращали сигнал SOS, което означава Save Our Souls. Но те са били много. Парапланеристите летят, обикновено, по един и верният сигнал, според Рето, е SMS = Save My Soul.

Непреводима игра на думи, която важи 100% за Сопот: There is no time, there is only weather!
 

Posted by LeeAnn as Парапланери(зъм) at 7:49 AM EET

5 Comments »