Skip to main content.
May 31st, 2009

Философските ми камъчета

Щастието е едно от онези вечни неща, към които хората се стремят откакто се помнят, но малцина могат да го опишат с думи… Щастието е в подробностите, скрито е в ежедневието ни, в начинът ни на живот и най-вече в начинът ни на мислене и в нагласата ни към обиколния свят.

В следващите статии разказвам за елементите на човешкото поведение, които ни съпътстват към щастието. Нарекла съм ги “Философски камъчета” и с тях ще очертаем пътя…

Щастието не е магически сироп, който се пие с очи, затова следващите статии няма да ви направят нито по-щастливи, нито по-добри или по-положителни хора. Целта им е да ви накарат да осъзнаете, че щастието не е плод на случайността, а е съзнателна реакция на окръжаващия ни свят.

Щастието е едно от решенията, които взимаме!

Приятно четене 🙂


Камъче #1: Имайте цел в живота!

Камъче #2: Обичайте!

Камъче #3: Чувствайте!

Камъче #4: Не се ядосвайте!

Камъчета #1 до #4: Обобщение

Камъче #5: Нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат!

Камъче #6: Не завиждайте!

Камъче #7: Приемете емоциите си!

Камъче #8: Интуицията

Камъче #9: Светът е (вашето) огледало

Камъче #9¾: За възможностите…

Камъче #10: Не очаквай! (нито очакваното, нито неочакваното…)

Камъче #11: Живей с лекота!

Камъче #12: Умее да печели само този, който умее да губи!

Камъче #13: Не се страхувай да бъдеш човек!

Камъче #13½ : Съзнателният избор да бъдеш Човек!

Камъче #14: Пази си баланса!

 


Картинките са от ТУК.

Posted by LeeAnn as at 7:25 PM EEST

2 Comments »

May 19th, 2008

Камъчета #1 до #4: Обобщение

„Под лампата е най-тъмно!” Можех да го кажа точно с тази китайска мъдрост още от самото начало, знаейки само аз самата какво си мисля, че се крие зад думите и да ви спестя четенето, а на себе си – писането. Не го направих, защото точно най-очевидните, прости и изтъркани неща са най-трудно забележимите, да не кажа – направо невидими! Най-лесно ни дестабилизират дреболиите, най-трудно стигаме до най-очевидното и просто решение, най-трудно откриване най-простата и очевадна причина на резултатите от действията си. Не виждаме птиците, не чуваме водата, не поглеждаме облаците – все неща, които – въпреки нашите усилия – продължават да съществуват за нас, та какво остава да забележим, че думите ни радват/обиждат хората наоколо, че действията ни помагат/пречат на хората, че присъствието/отсъствието ни има значение за някого… Не забелязваме, за замисляне няма време, а за чувстване и дума не може да става…

Правя опит за това обобщение, защото дотук в общи линии свършиха очебийните „камъчета”. При описание на следващите често ще се позовавам и ще ви връщам на първите четири. За да разберете следващите, трябва да сте се научили да живеете с първите четири до степен, в която дори не се замисляте за тях. Няма нужда да ги четете до припадък, да ги зубрите и декламирате в транс – просто им отделете един джоб и ги вземете със себе си – важно е да са с вас, за да свиквате с тях – да свиквате да ги търсите и да свиквате да ги откривате!

Търсете дребните нещица! Като казвам това, нямам предвид да се превърнете в нещастни дребнави буквалисти. Напротив!

Имам предвид да промените ъгъла, под който сте гледали света до сега:
Ако до вчера дъждът е бил за вас нещо, което ви е разваляло прическата, от утре да бъде нещо, което ви измива очите и освежава мислите!
Ако до вчера слънцето е било за вас нещо, което ви е карало да се изпотявате, от утре да стане нещо, което кара цветята да растат, а птичките да пеят!

Това, разбира се, не става отведнъж, дори не става бързо – на мен ми отне доста време докато открия, разгранича и формулирам тези „камъчета”, за да мога да ги дам и на вас.

Не става и лесно – аз още не съм се научила да живея без слънце и всеки път, когато помръкне то, помръквам и аз. Е, някои твърдят, че е точно обратното, но това тепърва ще се изяснява. 😉

Формулирането и описването на нещо толкова просто (!) се оказа по-сложно, отколкото си мислех, поради факта, че темата много прилича на всички теми за „положителното мислене”, за които толкова е изговорено и изписано, че каквото и да кажеш – дори и току-що да си го открил за себе си – то вече е клише.

Темата, обаче, не е „положителното мислене”, а „ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ”. Мисленето е нещо силно и прекрасно, но … нали помните – животът е движение, енергия, развитие, промяна… Само мисъл не е достатъчна, затова ползвайте „положителната мисъл” като оръжие за промяна и компонент на положителния начин на живот.

… и вместо тържествен обобщаващ финал 😉 :

Тези камъчета са единственото нещо на света,
което при употреба не се изхабява, а става все по-красиво и по-блестящо.

Някога, след време, бъркайки в джоба си, ще извадите от там диаманти!

🙂 😉 😀

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 1:11 AM EEST

4 Comments »

March 16th, 2016

Мимолетно… (3)

Обичам да разгадавам лятото и да усещам остатъчния вкус на пролет в него.

Тревата още расте, показват се цветенца, тук-там се среща по някое привидно безобидно бодилче… Свежо е, шарено е, почти пораснало, неопитомено…

Ароматът на неизвестно те притегля да се гмурнеш в него…

Въргаляш се по поляните, усещаш нови допири по кожата си, събираш пеперуден прах…

Научаваш нови неща за познатите тревички и камъчета, потъркваш червенината, която оставят, събираш спомени и продължаваш напред…

После идва време, в което трябва за малко да спреш и да извадиш от душата си трънчетата, които вече само болят и отдавна са изгубили вкуса на приключение…

… тогава от очите ми потича есен…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 6:00 AM EEST

18 Comments »

October 8th, 2010

Мариенбург (Schloss Marienburg)

Мариенбург е името на едно от сбъднатите ми желания от таз годишното покоряване на Германия.

Мариенбург е името на замък – Замъкът на кралица Мария, подарен й от нейния любим Крал Джордж V. Замисълът на този замък е бил той да представлява място за бягство и почивка на кралицата и двете й принцеси от хорската суета.  (имало е и принцове, но те не са интересни).

Крал Джордж V като младеж пострадва при инцидент и ослепява с едното око, като в последствие ослепява и с второто. Мария е държала Джордж да одобри външния вид на замъка й и възлага на майстори да изработят умален макет на замъка от корк, за да може крал Джордж чрез допир да добие представа за формата и размера на творбата. Макетът е запазен и може да се види в антрето на замъка. Не може да се пипа, обаче.

Замъкът е завършен в края на 19ти век. На покрива му пише 1867 и вярвам, че това е истинската година на официалното завършване на строежа.

Не съм ходила в много замъци, повечето съм ги разглеждала на картинки, филмчета, снимки… Преди доста време съм влизала в Сансуси. Спокойно мога да кажа обаче, че този замък е различен от останалите и че в обзавеждането и подредбата му си личи женската ръка. Като казах това, мъжете реагираха много … странно – не го била построила тя, имало архитекти и т.н. очевидни факти. Е, много ясно, че не е редила камъните сама, за друго говорех… ще разберете накрая…

Read the rest of this entry »

Posted by LeeAnn as Германия, Пътепис at 11:45 AM EEST

16 Comments »

January 10th, 2010

На хартия или на пирон?

Кое от изброените три неща искате да оживее на хартия?

  1. Преводите ми на Превер
  2. Принцесешки историийки (в комбинация или не с Приказките за Рицари)
  3. Философските камъчета (в комбинация или не с Приказка за пътя…)

Прочетете останалото и ми напишете мнението си, моля: ТУК.

Posted by LeeAnn as at 2:59 PM EEST

No Comments »

January 6th, 2010

На хартия или на пирон

Има въпроси, чиито отговори винаги си знаеш, но никога не ти достига достатъчно смелост, за да ги изречеш на глас. Дори пред себе си. Идва момент обаче, в който въпросите (а може би отговорите) така започват да напират отвътре, че няма как да ги спреш да хукнат навън. А после идва още по-страшният момент – като излезнат въпросите навън, вече няма къде да се скриеш от отговорите.

Трудно ми е да определя на кой етап съм аз. Въпроси има, в това никой не се съмнява. Отговори също се намират. Отчасти известни. Нещо не достига, а друго е в излишък.

Какво не ми достига, не ви трябва да знаете. Това, което ми е в излишък е колебанието да ви задам въпрос, който (предполагам) ще ви зарадва. Колебанието не идва от страха, че отговорите ви няма да ми харесат. Колебанието идва от страха, че отговори няма да има.

Разсъждавайки философски, обаче (както сам аз си мога), стигам до извода, че липсата на вашите отговори няма да е по-страшна от сегашното положение, защото аз и сега не знам отговорите ви ;), което пък ме навежда на мисълта, че е крайно време да си задам въпросите 🙂

И така, въпросът на годината е:

Кое от изброените три неща искате да оживее на хартия?

  1. Преводите ми на Превер
  2. Принцесешки историийки (в комбинация или не с Приказките за Рицари)
  3. Философските камъчета (в комбинация или не с Приказка за пътя…)

Имате право само на едно желание сега, но пък имате право да подредите творбите по реда на желанията си – кое след кое искате.

Нито едно от изброените няма да излезе на хартия едно към едно с това, което е в блога в момента. Всяко едно има нужда от довършване и доизкусуряване, но пък хубавото е, че и за трите имам идея какво искам да довърша и/или допълня.

Не съм питала Дени дали ще ме подкрепи този път, но искрено вярвам, че ще го направи.

Не съм питала и Аси дали ще ми помогне, но и в него вярвам, че няма да ме зареже да се оправям сама 🙂

Не съм решила дали ще се боря сама или ще търся финансова подкрепа от някъде.

Не съм решила дали ще търся издателство или ще последвам примера на Човешката

Още купища неща не съм решила, но всъщност, първото и най-важното, което трябва да реша (с ваша помощ) е, дали нещо от изброените творения заслужава хартия или по-скоро е за “Пиронът на Стивън Кинг”.

И кое за къде е…

и накрая, с малки буквички: запазвам си правото на собствено решение 😉

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:01 PM EEST

45 Comments »

June 4th, 2009

Камъче #12: Умее да печели само този, който умее да губи!

Научете се да губите – така дребните победи ще са ви сладки, а дребните загуби няма да ви нараняват и ще минават покрай вас незабелязано. Умението да губим е част от умението ни да печелим.

Да „умееш” да губиш не означава да си комарджия-прахосник. Да „умееш” да губиш означава, че можеш да признаваш грешките си, да приемаш последствията и да се поучаваш от тях, но да продължаваш да гледаш и да се движиш напред.

Умението ни да губим е част и от умението ни да оценяваме малкото, което имаме в момента, и да се радваме на дребните неща.

Всеки иска винаги само да печели. Хората, които не умеят да губят, печелят рядко: победите (дори големите) не ги стимулират и енергизират, защото те не ги възприемат като победи, а като нещо, което им се полага като награда за мъките и усилията.

Хората, които не умеят да губят, обикновено са песимистично и негативистично настроени и въпреки болезненото им желание да печелят, по-често се сблъскват със загуби, отколкото с победи. Това ги кара още повече да се тормозят и мръщят и още по-слабо да ценят малкото, което имат и още по-силно да мислят, че победата им се полага за награда.

Такива хора гледат живота си от ограничен ъгъл, рядко сменят ъгъла на виждане и посоката на гледане и рядко харесват това, което виждат. Тези хора имат нереалистична представа за света, дължаща се на ограничения ъгъл, под който го гледат.

Странното (за мен) е, че въпреки нескритото неудовлетворение от дребните загуби и почти пълната липса на удовлетвореност от победите, тези хора рядко са предприемчиви и борбени и рядко правят нещо, което да промени ситуацията. Отстрани изглежда, че това положение им харесва, защото са си свикнали с него – сякаш предпочитат загубите и вечното мрънкане пред неизвестното.

Тези хора обикновено не получават възможност нещо да променят, защото никога не поискват такава, защото смятат, че тя им се полага и някой трябва да се сети да им я изпрати.

Тези хора са нерешителни и често пъти им липсва умението за общуване, защото те робуват на обстоятелства и предразсъдъци. Общото им излъчване е негативно и противоположният тип хора виждат в тях „вечното мрънкало” и гледат да нямат много общо с тях. Такива хора общуват само със себеподобни и това затвърждава мнението им, че животът е съставен от негативизъм и загуби.

Така сами си създават омагьосан кръг, в който да се въртят.

Ускорението в кръга пък се усилва от „дарбата” им винаги да намират нещо, за което да се ядосват, дори то да е абсолютно далечно и независещо от тях и от абсолютната им неспособност да приемат нещата такива, каквито са. (абсолютно независещ от нас, например, е резултатът от всеки футболен мач, в който не участваме, дъждът, който се е осмелил да вали, без да ни пита и т.н.)

Аз знам, че нещата не са такива, каквито изглеждат отстрани и съм сигурна, че такива хора са нещастни, дори да не изглеждат така понякога. Те също знаят, че са нещастни.

Аз знам, че те сами трябва да си помогнат, но те знаят ли го? Искрено се надявам камъчетата ми да им помогнат!


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 4:44 AM EEST

1 Comment »

June 15th, 2008

Камъче #8: Интуицията

Интуицията е нещо, за което на пръв поглед няма обяснение. Във всеки случай не и разумно такова. С други думи, интуицията е нещо по-близо до чувствата, отколкото до разсъдъка.

По-често се водят по интуицията си хора, които не държат на всяка цена да открият мигновено логика в случващото се около тях, не държат на пълния контрол над чувствата, нито пък търсят разумно оправдание за това, което смятат да направят. Обикновено това са хора, които с лекота боравят с огромно количество разнородна информация и за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо.

Интуиция притежава всеки от нас и тя не се базира на минал опит или натрупани знания. Интуицията е инстинкт, с който човек се ражда и който може да бъде развиван и усъвършенстван. Децата са чудесен пример за наличието й.
(За жалост, растейки, те стават пример за унищожаването й от възрастните, но това е друга тема 🙂 )

Времето и пространството са безкрайни и те са мястото, в което съществуват мислите, желанията, съдбите… – т.е. заобиколени сме от едно глобално енергийно-информационно поле, в което всичко е написано и чака да бъде прочетено.

Всички хора съществуват благодарение на тази информация, но само някои от тях са способни да се докоснат до нея – някои го правят осъзнато, други не съвсем. Някои се доверяват на това, което улавят, други чакат разрешение от разума си 🙂
Но, Разумът не винаги взима вярното решение – той е податлив на влияния, защото пречупва емоциите на душата през субективизма на ограничената видима реалност.

Душата често воюва с разума, но хората са отвикнали да й се доверяват и да й дават шанс. Тя никога не лъже, защото само тя има пряк достъп до глобалното енергийно-информационно поле, от което чете именно посредством интуицията!

До каква степен да се доверяваме на интуицията си?
Аз знам отговорът за себе си, но той не важи за вас!

За мен, развиването на интуицията, се изразява в два основни процеса, които могат да текат и паралелно:

Първо: Трябва да се научим да разпознаваме интуицията като такава.
/Камъчетата дават част от отговора на въпроса „Как?”/

Второ: Трябва да се научим съзнателно да се доверяваме на това, което „чуваме” посредством интуицията си.


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 2:58 PM EEST

28 Comments »

June 13th, 2008

Камъче #7: Приемете емоциите си!

За да се научите да чувствате, първо трябва да се научите да приемате емоциите си.

За да се научите да приемате емоциите си, първо трябва да се научите да приемате света такъв какъв е, без значение дали ви харесва или не, дали го разбирате или не. Фактите са си факти, а пред тях, разправят, и боговете мълчали.

Да, казвам ви да приемате светът, такъв какъвто е и в същото време ви казвам, че нещата винаги не са такива, каквито изглеждат. Това звучи като противоречие, но не е. Дори напротив – това са две взаимно допълващи се твърдения. Именно защото нещата не са такива, каквито изглеждат, е необходимо да се научите да приемате случващото се около вас.

Това не значи, че трябва да го разбирате или да сте съгласни с него, нито означава, че трябва да ви харесва – трябва просто да го приемате.

Има красиви факти, които приемаме с удоволствие и не търсим нито причината за случването им, нито се опитваме да ги разберем. Казваме „да” и толкова.

Обикновено отказваме да приемем не чак толкова приятните факти.

Мислим, че за да ги приемем, първо трябва да ги разберем. Но има неща, чиято първопричина е далеч извън полезрението ни и няма начин до стигнем да нея. Може би просто красива пеперуда размахва крилца в другия край на планетата. Ние не виждаме пеперудата и казваме „не” на тайфуна. Но, казвайки „не”, ние с нищо не променяме заобикалящата ни действителност.

За да променим нещо, първо трябва да приемем/признаем съществуването му. Самото приемане на случващото се като факт ни помага да се справим с него и да го преодолеем. Ако аз отказвам да приема факта, че стаята е тъмна, никога няма да съумея да я направя светла, така че да спра да се блъскам в предметите и да се наранявам, нали?

С човешките емоции нещата стоят по съвсем същия начин. За да можем да ги промени, първо трябва да ги приемем. Емоциите ни са част от енергията на Живота. Спирайки емоциите си с „НЕ”, ние спираме енергията. А енергия, която не се движи – загива.

Емоциите ни са плод на невидимото ни вътрешно „аз”. Неприемайки емоциите си, ние отказваме да приемем част от себе си – част, която вероятно се опитва да ни каже нещо.
И пак: Това, че не я приемаме, не означава, че тя не съществува!

Емоциите ни не са добри или лоши – те са просто емоции. Не емоциите ни нараняват, а мислите, които свързваме с тях. Винаги, когато изпитаме негативна, според собствената ни класификация, емоция, ние я свързваме с момент, който сме определили в мислите си като лош, момент, в който сме се чувствали по подобен недобър начин, и така влошаваме и задълбочаваме и без това не съвсем приятното усещане.

Трябва да се научим да изживяваме емоциите си без да им поставяме етикети „добър” или „лош”. Вероятно това ще ни помогне да се отървем от запаметяването на усещания, което не винаги е в наша полза. Най-добре би било, ако можехме да запаметяваме само тези усещания, които искаме, но..

Вероятно това е и пътят на интуицията ни обратно навън. Мнозинството хора не се доверяват на интуицията си, защото не я разпознават, а не я разпознават, защото не приемат емоциите си. Интуицията е мускул и подобно на всички останали мускули в човешкото тяло, тя се тренира – ако ползваш един мускул, той става здрав и силен и можеш да разчиташ на него, ако не го ползваш – залинява и закърнява и дори и да искаш, не можеш да му се довериш. Е, и с интуицията е така.

Трябва да се научим да приемаме и изживяваме емоциите си и по още една причина: задържането на емоции причинява болести. Емоциите са енергия. Прекомерното задържане на енергия разболява.

Ако задържаме отрицателни емоции, ние задържаме отрицателна енергия – т.е. не й позволяваме да циркулира. Енергията не изчезва просто така – тя се отлага в някой орган и го разболява.

Има хора, които не споделят дори положителните си емоции – все са криви за нещо, все са недоволни и ако им се случи нещо хубаво го крият, да не би някой да им го вземе и винаги казват „не може да е толкова хубаво – нещо не е наред”. Такива хора също се разболяват, защото също задържат и убиват енергия.

Човек не може да е щастлив сам, защото щастието е за двама!

Тази промяна във вътрешната ни нагласа и в тайните кътчета на собствената ни душа не става лесно. Камъчетата, които ви давам помагат, но те не са универсална рецепта.

Универсална рецепта няма, но все пак мога да ви подскажа една възможна първа стъпка: Да започнем да гледаме на емоциите си като на сигурен знак, че сме живи, а не просто съществуващи твари, да започнем да гледаме на тях, като на нещо, което спира дъха ни, защото нали помните Дж. Гарлин:

„Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

🙂


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 8:33 PM EEST

37 Comments »

June 10th, 2008

Следвайте предразсъдъците си!!!

Пишейки „камъчетата” си дадох сметка, че хората сме склонни да използваме думи и словосъчетания, за чието истинско значение не се замисляме. Има думи и изрази, така силно вкопани в мозъците ни, че нито знаем как са попаднали там, нито кой ги е натикал там и съвсем никак не се питаме как да се избавим от тях.

Едно от тези словосъчетания е „робувам на предразсъдъци”. Робуването е ясно, но предразсъдъците… Думата „предразсъдък” ме накара да се замисля – не е ли това, което искам да ви „науча” с „камъчетата” – да следвате чувствата си и от време на време да изключвате мислите и разсъдъка си. Не е ли това предразсъдъка – преди разсъждаването, преди да сме мислили, премислили и осмислили, да намерим и последваме това, което ни идва отвътре – емоция, чувство, интуиция… Наистина, това е нещото, към което се опитвам да ви заведа – да търсите невидимото си Аз, да го намерите, послушате и последвате, или с други думи – Следвайте предразсъдъците си! 🙂

Парадоксът идва от там, че явно с времето етимологията на думата се е променила и на думата е вменен нов, негативен смисъл.

Подобно е положението на думата „злопаметен”. Голямата ми дъщеря беше във 2-ри клас като написа за себе си в едно съчинение: „Аз съм злопаметна и харесвам бързи жълти коли”. Възрастните бяха потресени, защото влагат отмъстителна нотка в звученето на думата „злопаметен”, а не бива. Злопаметен не значи отмъстителен.

Попитах детето „Защо се определяш като „злопаметна”? Какво означава това?”. Тя отговори: „Злопаметна съм, защото помня лошите неща :)”

За бързите жълти коли не попитах 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Философските ми Камъчета at 2:34 AM EEST

23 Comments »

May 27th, 2008

Камъче #5: Нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат!

Колкото и да не ми се иска, нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат. Хората се преценяват едни други спрямо своите постъпки – ако някой е постъпил глупаво, значи е глупав – отъждествяваме и повече не се замисляме. Никога не се питаме “Защо този човек постъпи така?”

Да, хората постъпват глупаво в определена ситуация. Възможно е ситуацията да се повтори и човек отново да постъпи глупаво по някаква причина. Причини – милион! Ситуацията може да се повтори 100 пъти и ако всеки път постъпваме глупаво, това не ни прави глупави и не ни задължава да постъпим по същия начин и на 101-вия път. 100-те предишни постъпки са минало, а ние не сме негова жертва и сме свободни в бъдеще да постъпваме по различен начин. Звучи лесно…, но не е. За много хора тази промяна е проблем, защото те вече са изградили здрави мислени решетки, затворили са се зад тях и са се отъждествили веднъж за винаги със своите постъпки.

Постъпките ни са част от нещо, което наричам „модел на поведение” – нещо, което всеки е „измислил” и приел за правилна „тактика” в определени моменти. Лошото е, че хората, които не са това, което показват, са създали стереотипи на възприятие, основани на погрешно изтълкувани чужди постъпки: „Блондинките не могат да работят с компютър”, „Полицаите са глупави”, „Циганите са бедни”, „Голямата кола означава голям „мъж” в леглото” и т.н., и т.н. Ако ги съберем сигурно ще се окажат стотици, но все са грешни – нито едно от тях, не е такова, каквото изглежда.

Ако след всяка глупава постъпка си казвате: „Така е, защото съм глупав”, накрая ще си повярвате и никой няма да може да ви убеди, че не сте глупав.

Ако след всяко несбъднато желание си казвате: „Така е, защото нямам късмет”, накрая и късметът ще ви повярва и ще ви зареже.

Ако след всяка провалена среща си казвате: „Така е, защото съм неудачник”, накрая това ще се изпише на лицето ви, а знаете – жените разпознават неудачниците безпогрешно 😉 ( почти като в реклама на Спрайт 🙂 взе да става).

Това безспорно са примери за това как оставяте чувствата си в капана на чужди мисли! По подобен начин, можете да вмените на някого, че е глупак/ карък /неудачник и за жалост, обикновено родителите причиняват това на децата си.

Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ако свикнете да имате това наум, много по-лесно ще възприемате хората около себе си. Аз винаги имам това наум преди да отсъдя нещо за някого – т.е. винаги му давам добрина в преднина и един бърз „втори шанс” в аванс, когато се налага да преценявам постъпките му.

Знам, че всяко действие е провокирано от причина и всяка реакция е отговор на предизвикалото я действие. Винаги се стремя да открия тази причина – това, че някой е постъпил по определен начин, който за мен е неугоден, съвсем не означава, че го е направил заради/против мен – вероятно има сериозна причина да постъпва и да се държи така. Разбира се – сериозна за него си. 

Ние не се отъждествяваме с нашите постъпки: това е просто за възприемане, ако си спомняте камъчета от 1 до 4: много малко хора, казват това, което мислят, а още по-малко казват това, което чувстват и в тази връзка: постъпките, като част от модела на поведение, който сме възприели, са нещо (пре)мислено. Много малко хора са уверени, че постъпват правилно /т.е. че са измислили вярната постъпка/, а още по-малко постъпват спонтанно – обикновено всеки се стреми да облече постъпката си в разум и оттам идва и този парадокс – ние не сме това, което правим.

Всъщност, това дали ще определим някого като глупав / неспособен / неадекватен / неудачник или някой ще определи нас така, не е толкова важно.

Проблемът идва когато ние приемем тази оценка за себе си и се съгласим да живеем с нея.

Предимството:

Този начин на мислене много помага при отглеждането и възпитанието на деца. Децата не правят нищо без причина – не плачат без причина, не се тръшкат без причина. Като пораснат – не си слагат обеци на носа и пъпа без причина, нито пък се боядисват с червени кичури ей-така случайно. За всяко нещо има причина и наше задължение е да я открием, защото може да се окаже, че е нужна нашата намеса за отстраняването й, особено когато става дума за отявлен бунт срещу нещо 😉

С поведението си децата търсят нашето внимание. Това отминава към определена възраст, ако родителите са реагирали правилно, но при някои хора си остава като модел на поведение в общуването за цял живот и те се опитват чрез едно поведение да ни кажат нещо съвсем друго. 

Този начин на мислене ни помага да разбираме по-добре децата си и останалия свят и да не се ядосваме излишно.

Недостатък:

Разсъждавайки по този начин, аз не си съставям първото впечатление за хората по техните постъпки, а по тяхното излъчване. Постъпките могат да те подведат много по-често и по-лесно от излъчването. Излъчването трудно може да се скрие и манипулира.

Къде е недостатъкът ли? Съставям си мнението мигновено и то почти не подлежи на промяна – и в двете посоки. Разсъждавайки така /нещата не са такива, каквито изглеждат и винаги всеки си има своя скрита причина за поведението си/, аз не се изненадвам дори от парадоксите, лесно прощавам и трудно се разочаровам – но пък ако се случи – е окончателно. Точно поради същата причина много трудно лошото ми възприятие за някого може да се промени към добро. Обикновено не се случва.


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 12:28 AM EEST

29 Comments »

May 16th, 2008

Камъче #4: Не се ядосвайте!

Не се ядосвайте за неща, които не зависят от вас, нито пък на (за) неща, които зависят от вас, но въпреки старанието и желанието ви, по една или друга причина не са се случили така, както сте искали вие.

Ако тръгнете по улиците, пеша или с кола, и се вгледате в лицата на хората, ще видите, че голяма част от тях са ядосани и недоволни от нещо. Разбира се, причините за ядове са толкова много, че на хората едва им стига време да се прехвърлят от едно ядосване на друго и затова те вече не си и правят труда – ходят си начумерени, че така е по-лесно 🙂

Наистина, съзнавам, че поводите за ядосване са много и именно заради това се старая да ги избягвам и в никакъв случай да не се ядосвам на неща, които не зависят от мен. Няма никакъв смисъл да се ядосвам заради това, че любимия ми пилот от Формула 1 е загубил състезание – и да се ядосвам – няма да го спечели. Или пък на нетолерантните шофьори по улицата – и да се ядосвам, това няма да ги превъзпита.

Мога да продължа със списъка безкрайно, но не е нужно, защото всеки от вас прекрасно разбира за какво говоря. По-скоро въпросът е как да не се ядосваме – на пътя например. Аз си имам тактика: представям си разни смешни неща. Например, когато някой ме засече си представям, че има разстройство и трябва да стигне бързо, за да не оцапа гащите. Става ми смешно и се усмихвам без да усетя дори. Тази тактика работи – опитайте и си пазете нервите за по-важни ядове.

Не се ядосвайте и на неща, които зависят в някаква степен от вас, но поради стечение на обстоятелствата не сте успели да ги „случите” така, както сте искали. Не ставайте жертва на обстоятелствата. Направете анализ на „провала” си, направете си изводите и следващият път бъдете по-подготвени. И да се ядосвате за минали несполуки, те няма да се поправят. Напротив, ще ви тормозят по-дълго, защото по-дълго ще бъдат в главата ви и ще владеят мислите ви, отнемайки вниманието ви от красотата на следващия миг.  

Аз също се ядосвам, но съм си определила нещата, за които имам право да го правя. А те са общо взето три: две деца и съпруг 😉 Обещала съм си на нищо друго на света да не отдавам излишно енергия и нерви и СЪЗНАТЕЛНО се старая да спазвам обещанието си.

Да, вълнувам се, впечатлявам се, плача, скачам, викам, притеснявам се, понякога дори се дразня на елементарни и глупави хора/събития, но внимавам да не изпадам в ярост и яд.

Много хора смятат, че като се развихрят срещу нещото, което ги е „ядосало”, то те се освобождават от дразнителя. Това изобщо не е така. Когато човек се ядосва, той НЕ изразходва от отрицателната си енергия, а изразходва от положителната си такава и по този начин, като краен резултат, се оказва с натрупана още повече отрицателна, благодарение на която в следващия миг следващата дреболия го дестабилизира още по-бързо и така докато свикне да си ходи „кисел” целодневно и целонощно. (пак стигнахме до положителното и отрицателното мислене и нагласа).

Хората робуват на обстоятелствата, залагат прекалено много на тях, създавайки условности и това ги прави зависими. Ако разчитате, че само на празниците ще си починете, ще се чувствате добре и ще бъдете ведри и усмихнати, това автоматично създава у вас подсъзнателна нагласа, че когато НЕ е празник трябва да се чувствате точно обратното.

Не робувайте на обстоятелствата. Те не ви пречат да се чувствате щастливи винаги. Радвайте се на възможността да изживеете всеки нов ден, дори навън да вали; радвайте се, че виждате, дори гледката в момента да е непривлекателна; радвайте се, че чувате, дори чутото да не ви се харесва; радвайте се, че хората общуват с вас, дори когато ви занимават с неприятни неща.

Хората сами решават дали да се чувстват добре или зле и това няма нищо общо със самите  обстоятелства. Ежедневно имаме стотици причини да се чувстваме зле и точно още толкова да се чувстваме добре. Просто хората не дават равен шанс на доброто и на лошото:

Хората искат МНОГО, за да се чувстват добре за кратко и
им трябва МАЛКО, за да се почувстват зле мигновено и за дълго
.

Представяте ли си на какъв стрес са подложени тези, които живеят по тази схема?!

От всички камъчета до сега, това е камъчето, за което мога да пиша най-дълго и да дам най-много примери (защо ли?), но спирам дотук. Ако сте чели внимателно статиите за предишните три камъчета, вече сте забелязали, че това ги допълва и разширява и ни води по пътя напред…


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 1:23 AM EEST

33 Comments »

April 26th, 2008

Щастие СЕГА*

Щастието е едно от онези вечни (и вече поизтъркани) неща, които са наоколо откакто свят светува. Благодарение на своята абстрактност или въпреки нея, Щастието е нещо, към което хората се стремят откакто се помнят, но малцина могат да го опишат с думи, а още по-малко са тези, които твърдят, че го притежават. А тези, които го притежават в момента, могат ли да кажат със сигурност, че то ще бъде тук и утре? Едва ли…

Разбира се, в живота всяко нещо се основава на баланса, нищо не се губи – само се трансформира. Повечето хора твърдят, че не можеш да си Щастлив непрекъснато и че Щастието трябва да се редува с Тъга и/или Нещастие, за да не се загуби баланса. Не отричам значението на Тъгата, но не заради баланса, а заради стойността на Щастието. Без Тъга никой никога не би оценил Щастието, защото няма да има база за сравнение – това е – балансът няма нищо общо.

Щастието е в подробностите, скрито е в ежедневието ни, в начинът ни на живот и най-вече в начинът ни на мислене и в нагласата ни към обиколния свят. Общо взето с обикновената дума „Щастие” обобщително заменям всичко, което е със знак „+” – положително мислене, положителна нагласа, удовлетворението от постигнатото, успехът, взаимната радост и чувства, уважението и т.н.

В следващите статии ще ви разкажа за елементите на човешкото поведение, които ни съпътстват към щастието. Замислила съм статиите да бъдат поне седем, но ако станат повече вярвам, че няма да ми се разсърдите. Заглавието също звучи като клише, но по-подходящо не можах да измисля. Нещо повече – в статиите ще си открадна нещо магическо – ще наричам елементите “Философски камъни”, а за краткост ще ги кръстя “камъчета” и ще ги номерирам. Това са камъчетата, с които ще чертаем пътя. 🙂

Следващите статии няма да ви направят (по-)щастливи, по-добри или по-положителни хора само с едното им прочитане, тъй като щастието не е магически сироп, който се пие с очи.

Следващите статии имат за цел да ви накарат да осъзнаете, че щастието не е плод на случайността, а е съзнателна реакция на окръжаващия ни свят.

Някои от «камъчетата» ще ви се сторят очевидни, защото са ви познати. Въпросът обаче не е дали знаете за тях, а дали ги ползвате ежедневно, което е съвсем различно. Простото „знаене” не внася никаква промяна в живота ви. Разликата ще дойде с реалните действия.

Други „камъчета” ще ви се сторят абсурдни от гледна точка на възприятието ви за нещата в момента. Но това, което ни помага да вървим напред, да растем и да се променяме, не са нещата, които вече знаем, а тези които все още не знаем.

Състоянието на животът ви в момента е резултат от начинът ви на мислене, на възприемане и на действие в момента. Само новите възприятия могат да променят начинът ви на действие и да направят животът ви различен, защото няма начин да променяте, оставайки си същите!

Обърнете внимание и на „камъчетата”, с които не сте много съгласни, защото често пъти те съдържат решението на вашия проблем. Когато си съгласен с нещо, то по-лесно става част от начина ти на живот. С това, с което на пръв поглед не си съгласен, е по-трудно. То иска повече внимание, повече мислене и усещане.

И така, изключете автопилота, вземете управлението на живота си в свои ръце и се пригответе за път, като не забравяте, че Щастието е просто едно от решенията, които взимаме!

(следва продължение)

______________

*Заглавието ми е заигравка със заглавието на Тишо 😉

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета at 4:20 PM EEST

No Comments »

November 14th, 2006

Принцесешка приказка с неизмислен край, част 4-та

Огледалце, огледалце от стената
Как да се отърва от ламята?
Вариантите са колкото си щеш,
Само трябва да си избереш … 😉

Първо трябва да решите искате ли си Принцесата обратно или по-скоро избирате схемата “Дракон – RedBull- отлитане на юг”…
Ако си искате Принцесата, обаче, трябва да побързате, защото ви трябват:
– бистра вода от синя лагуна, която е синя само при изгрев и е бистра само, ако я съберете и носите в погледа си…
– целувка от вятъра, който спира в устните само там дето любят се луна и слънце
– песен от делфин, който пее само в синя лагуна, при залез слънце, когато то отива да флиртува с луната, за да можеш вятъра с устни да спреш…

Това е! Не е ужасно трудно, ако веднъж сте намерили синята лагуна.
Тогава издебвате ламята да заспи и я напръсквате с любовна роса, събрана от цвета на дъгата…
Тогава тя става лека като перце и вие я пренасяте в синята лагуна…
Накрая, задължително, хвърляте камъчета от лунна скала във водата, за да си остане принцесата завинаги Принцеса и завинаги само ваша.

А, за да не се развали магията и да остане силна и вечна, следвайте следните простички правила:
– намигай без очи..
– без думи говори…
– чувствай докато усещаш…
– виждай докато гледаш…


/следва продължение… може би/

Posted by LeeAnn as Принцесешки историйки at 5:55 PM EEST

6 Comments »