Skip to main content.
May 1st, 2017

Честит бъди!


Честит бъди, Ники!
Бъди здрав, шарен и споделен!

🙂 🙂 🙂

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 1:23 AM EET

1 Comment »

April 29th, 2017

Стъпките на душата


Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си.

Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става…

А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц…

Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки…

Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или да помни, достатъчно й е чувства, за да изразява и да заразява!

Честит празник, танцуващи хора!

 

Posted by LeeAnn as Народни танци at 9:38 PM EET

No Comments »

April 25th, 2017

42


 

Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки,
защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост,
искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси
с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори
са постоянни спътници в живота им!

Само този, който разбира петгодишните си приятели,
само той е истински щастлив, защото само той разбира
как работи цялата Вселена и само той може да разпознае
щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 10:00 AM EET

No Comments »

April 18th, 2017

Кралят на превъплъщенията

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади…

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”…

Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на холивудския грим и специални ефекти… За мен това е великолепието на театъра!

А когато имаш честта да познаваш такъв актьор лично, тогава Великолепието по някакъв странен начин ти носи и лично удовлетворение – не, че ти си направил от този човек този актьор, но някак се отъждествяваш с неговото постижение и черпиш от обкръжаващото го възхищение.

Аз познавам такъв актьор и винаги когато пиша за него, не пропускам да кажа, че съм силно пристрастна! Той се казва Божидар Попчев и след последната му постановка с чиста съвет вече го наричам „Кралят на превъплъщенията”.

Ако мислите, че това е преувеличено, ще ви подсетя за „Пропукване”, където Божидар в една постановка  изигра  задръстен консуматор, тъп американски тийнейджър, нагло бизнесменче, хавайско „гуру“, изперкало от работа кариеристче и не само…

Сигурна съм, че поне още един човек мисли като мен, и това е режисьорът на „Пропукване” Веселин Димов, който този път постави Божидар пред следващите три превъплъщения в „Задникът на майка ти”. Текстът на постановката е на известния холивудски сценарист Алън Бол, автор на сценариите на „Американски прелести”, „Истинска кръв” и „Два метра под земята ООД”. 

Постановката представлява съвкупност от три едноактни пиеси, които пускат таланта на Божидар на свобода. Пиесите са по-скоро забавни и разтоварващи, тип „нещата от живота, без подсладители”, не съдържат някаква невиждана житейска мъдрост, но въпреки това, когато се познаеш – боли.

В спектакъла, Божидар си партнира със Силвия Станоева, която признавам си гледам за първи път, но с този спектакъл тя спечели специално място в театралната част на душата ми и се бори за короната на кралицата на превъплъщенията. Няма да издавам нищо за спектакъла, само ще кажа, че обожавам превъплъщението й в психясала психиатърка.

Но, както казах – аз съм пристрастна, не ми вярвайте – отидете и вижте с очите си 🙂

Posted by LeeAnn as Култура at 10:30 PM EET

No Comments »

April 12th, 2017

Честит празник, мечтатели!

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини,
очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден!

Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява,
но винаги идва при нас в правилния момент –
тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме.
Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим.

Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели.
Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта.

Честит празник, мечтатели!

 

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 8:17 AM EET

No Comments »

April 11th, 2017

17 мига от пролетта…

…уловени и преживени в Пловдив…

#1
Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години…
Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците,
още преди да са пристигнали в града…

#2
Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време…

#3
Разходка… и то каква…
С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита,
и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…
И така, по Главната, та чак до площада…

#4/5
…глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци…
…подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове,
наместване на колани, нагласяване на цветя в косите…
…любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи,
които при вида на жълтата емоция, забравиха, че са минувачи
и останаха за Хорото… за второто, и дори за целия концерт…

#6/7
…настроение и емоция, които предизвикаха Слънцето да надникне изпод завивките си,
за да види кой произвежда тази радост…

#8/9/10
…кратко кривване в страни от пътя за отмора на душата и
зареждане на сетивата с пролетна красота…

#11
…готови за празненството…
с други думи: готови за 8 часа танцуване, смях, наздравици,
танци, прегръдки, разговори с приятели, танци, смях и…
вълшебна ябълкова ракия…

#12
…подаръци за домакините…

#13
…подаръци от домакините…
…обаятелните пловдивски дами във вихрен шопски танц…
…удивителни в очите на зрителите…
…удивени в собствените си очи от чудото на народната носия,
отворила пътя за неподозирани от самите тях енергия, настроение, сила, емоция и страст…
…приемам го лично и го натъпквам в душата си…
…преживях го тогава, преживявам го сега, оставям си и за после…

You need to a flashplayer enabled browser to view this YouTube video

#14
… прегръщам феичка и си пожелавам чудо…

#15
…кулминация под формата на торта…

#16
… тук е мястото да кажа:
Боби и Марио, благодаря за старанието, за посрещането, за организацията…
Ще дойдем пак

#17
…турско кафе… плътно, сладко, силно – също като преживяната Пловдивска пролет…
… едновременно успокояващо емоцията и запечатващо споменът за нея…


Днес, 11.04.2017 г., ЧАНОВЕ България навършват 12 години!

Честит празник, Миленка и Коце, без вас това нямаше да е възможно!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 7:40 AM EET

No Comments »

April 6th, 2017

Помни…

 

Най-трудно е,
до
като се криеш от бурята,
да си спомниш, че
някъде над нея грее Слънце…

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 7:33 AM EET

No Comments »

April 3rd, 2017

Пролетно…

Уханието на пролет извиква от съзнанието ни
ярък спомен за детството и ни залива с късчета щастие,
от които да напълним шепи – за утре…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 12:07 PM EET

No Comments »

March 25th, 2017

Благовещенско п(р)очистване


 

Да се разочароваш или обидиш,
или и двете,
е въпрос на избор, който сами правим за себе си.

Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря,
че ситуациите идват при нас такива, каквито са,
а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме,
как да реагираме и какво да отнесем със себе си.

Затова,
днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования
с дебела струя благовещенско настроение
и на тяхно място
пускам в душата си пролет…

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 3:42 PM EET

No Comments »

March 21st, 2017

Честит 7-ми рожден ден, Чанове Стара Загора и Чирпан!

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”!
Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен…

Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”!
Можеш да подариш цвете, да направиш изненада,
да бъдеш там и да споделяш смях и танц…

Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока,
когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана,
когато душата ти намира болест и лекарство едновременно,
това единствено казва „Обичам те!”.

А след „Обичам”, всички думи са излишни!
Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂

Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Posted by LeeAnn as Народни танци at 12:53 AM EET

4 Comments »

February 26th, 2017

Прошка

Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем.

Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив.

Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял.

Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс.

Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства at 11:46 AM EET

No Comments »

February 1st, 2017

Кажи “Благодаря!”

Когато паднеш и се изправиш, преносно и буквално, трябва просто да благодариш, че не падаш за последен път!

Posted by LeeAnn as L`афоризми at 9:23 PM EET

2 Comments »

December 31st, 2016

a new urban year …


happy new year, meine damen und herren … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 6:40 PM EET

No Comments »

December 15th, 2016

winter 04 …


winter ...

🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:55 PM EET

No Comments »

December 6th, 2016

winter 03 …


winter ...

more winter 🙄 …

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 5:05 AM EET

7 Comments »

December 4th, 2016

„Слънчице” на 20 години!

… или да си поговорим пак за Вдъхновение…

20161126_152343

Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш.

Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя си!”.

Такъв човек е и Мими Атанасова – основното двигателче на школа „Слънчице”, която тази година навърши 20 години, а през изминалия уикенд отбелязахме празника с изложба.

20161126_150551

dsc_6098-copy

Изложбата събра бивши и настоящи възпитаници на школата и показа художниците „в развитие” – една до друга бяха наредени рисунки от 6 и от 18 годишната им възраст, а основното послание отново беше това, което съпътства децата от самото начало: Прави това, което харесваш и го прави от сърце. За да ставаш все по-добър, в това което ти харесва да правиш, не бива да се отказваш и не бива да спираш – тогава успехът и удовлетворението сами идват при теб 🙂

dsc_6154-copy

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Феноменалните! at 9:20 PM EET

No Comments »

November 29th, 2016

winter 02 — nine years later …


nine years later ...

winter … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 8:30 PM EET

10 Comments »

November 26th, 2016

urban art 13 …


urban ...

You are not the only one … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 12:12 AM EET

4 Comments »

November 18th, 2016

urban art 12 …


urban ...

take me … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 9:07 PM EET

15 Comments »

November 9th, 2016

urban art 11 …


rest in ...

resting … 🙄

Posted by NeeAnn as Фотодневник at 11:10 PM EET

4 Comments »

« Previous Page« Previous Entries  Next Entries »Next Page »