Skip to main content.
June 14th, 2006

Опит не за летене, а за обобщение

Покрай една среща, на която трябваше да представя случилото се около www.bezmonitor.com, реших че обобщаването на случващото се, е добра идея. Но като гледам какво точно се е получило, не мога да го нарека с чиста съвест “обобщение”, понеже е малко (или повече) разхвърляно, но това се дължи най-вече на разхвърляните ми мисли и на малкото време, което успях да му отделя, но поне би могло да бъде добра отправна точка (освен http://protest.bloghub.org/) за някой, пропуснал възникването и развитието на историята.

И така, началото на историята е положено с изпращането на електронно писмо, с изходящ номер 9021/09.05.2006 от Виктория Димитрова, координатор на проект в КК “Труд” до Виктор Любенов, създател и стопанин на www.bezmonitor.com. От писмото става ясно, че КК “Труд” претендира, че притежава изключителните авторски права за електронно разпространение (справка за изключителни авторски права –> в ЗАПСП) на творчеството на Елин Пелин (от което на сайта са качени “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко”), както и правата върху “Приказките” на Ангел Каралийчев. Освен авторските права върху тези произведения на български автори, КК “Труд” претендира, че притежава и авторските права върху преводите на следните произведения:

Искам да уточня, че става дума за произведения, намиращи се на сайта www.bezmonitor.com. Въпреки това, КК “Труд” не доказва своите права върху тези произведения с показване на съответните документи. В светлината на това, не е ясно къде може да се провери кой държи съответните права върху дадено произведение за евентуално договаряне на неговото издаване — Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, “Арсис” ООД или кой знае още кой трябва да се пита за това. Вместо удостоверяването по съответният ред на правата си върху тези произведения, от КК “Труд” предпочитат да използват недоказани квалификации — “Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство.”. Да оставим настрана въпроса, че никъде в Закона за авторското право и сродните му права, няма дефиниция на “пират” и “пиратство”.

След получаването на това писмо, Виктор си позволява следният коментар в блога на Григор Гачев, който му отговаря със следният съвет.

След появата на тези коментари, започва реакцията на хората в мрежата — само в блога на Григор се появяват над 250 коментара, много хора решават да споделят какво мислят по темата и изпращат електронни писма до ИК “Труд” и различни медии, било то електронни или не, създава се специален сайт, посветен на този протест, който на практика се явява може би най-добрата начална точка за всеки, решил да се запознае с проблема. След първоначално демонстрираното нежелание от страна на пресата в България, започват да се появяват и публикации в нея — във вестник “Гласове”, във вестник “Новинар“, както и в “Сити Маркет” и “София плюс”. Но интересният въпрос остава да важи с пълна сила — защо никой от големите вестници в България не събра смелост да пише за проблема. За вестниците, собственици на WAZ България има някакво логично обяснение, но за останалите — не. Освен ако не приемем за вярна тезата, че свободата на словото в България е само на думи. Всъщност, някой беше споделил, че причината за такава реакция може да се нарича “Съюз на издателите в България” (http://www.bloghub.org/). Но в края на месец май и началото на месец юни, по проблема започват да взимат отношение и някои организации с идеална цел, работещи със слепи хора, като СИЦ “Зрение” и Националното читалище за слепи “Луи Брайл”.

След бурният отклик в дневника на Григор, явно в ИК “Труд” са решили да вземат някакви мерки срещу него и изпращат “отворено” писмо до него. На който му е интересно и не е запознат с това писмо, може да го направи в дневника на Григор, а аз ще си позволя да коментирам част от написаното в него.

Прави се огромен проблем от нещо, което всъщност е никакъв проблем: Как се представят нещата в Интернет пространството:

1. „Труд” забранява свободното разпространение на определени текстове.
2. „Труд” пречи на незрящите да четат.

Преди някой да продължи да чете нататък, трябва да изясни за себе си: той за електронното пиратство ли е, или против. Но най-напред си отговори честно: ще се зарадва ли, ако крадец влезе у дома му и му отмъкне компютъра? Ще каже ли, че това е справедливо? Защото интелектуално пиратство е да откраднеш труда на другия.

Много лесно е да твърдиш, че произведенията на един автор – например Елин Пелин – принадлежат на народа. А дали твоят апартамент също не трябва да принадлежи на „целия народ”? Защото Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той има наследници и им е завещал труда си така, както вашите дядовци са завещали къщите си.

Както и да го погледнем, нещата в паяжината са представени точно — КК “Труд” забранява свободното разпространение на определени текстове (по-точно на тези текстове, за които твърдят (но само твърдят), че притежават правата), като по този начин пречат на слепите хора да ги четат. И още в самото начало се прави опит за манипулация — сравнява се кражбата на компютър (материална вещ) и кражбата на интелектуална собственост (в нашия случай — копиране на книга), като удобно се премълчава факта, че след кражбата на компютър, пострадалият няма вече такъв, докато при свалянето на книга от паяжината, “пострадалият” все пак продължава да притежава книгата. И единственото, което губи в случая, е възможността да се опита да продаде книгата на този, който я сваля от паяжината. Всички други приказки за нанесени материални щети на праводържателите не са нищо друго освен спекулации и манипулации.

Колкото до твърдението на господата от КК “Труд”, че Елин Пелин се е препитавал чрез перото си, ще цитирам следният текст от “Енциклопедия България” (т. 2, БАН, С., 1981):

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (08.07.1877, с. Байлово, Софийско – 03.12.1949, София).

Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895-1896). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903-1907), командирован в Нанси, Франция (1906-1907), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924-1944).

Както се вижда от този текст, Елин Пелин почти през целият си живот е работил като наемен работник, което прави твърденията, че се е препитавал с писане, поредната лъжа (или манипулация, ако искате) в писмото, което пък прави въпроса как точно КК “Труд” са се сдобили с изключителните права върху неговото творчество много интересен, поради правните особености в случая.

А какво точно казва законът за авторското право за правата на авторите; за правата на преводачите и за свободното използване на произведения? Ще си позволя да цитирам дословно (за разлика от КК “Труд” в тяхното открито писмо) какво пише там:

Глава трета.

НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон. …

Авторско право върху преводи и преработки
Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение. …

Раздел II.

Имуществени права

Видове имуществени авторски права
Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. …

Глава пета.

СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Допустимост на свободното използване (Загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Глава шеста.

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Общо правило
Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.

(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. …

Наследяване на авторското право
Чл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.

(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.

Упражняване на правата при липса на наследници
Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.

Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене
Чл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението.

Закрила на непубликувани произведения
Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено. …

Лично аз смятам, че в този конкретен случай Виктор не е виновен, даже и според закона, защото неговият случай попада под действието на т. 10 от чл. 24 на Закона за авторското право, тъй като, което той е направил е възпроизвеждане на вече разгласено произведение посредством друг аналогичен на брайловия шрифт метод. При “четенето” на книги, написани с брайлов шрифт се използва осезанието (чувствителността на пръстите), което е едно от петте сетива на човека. Виктор използва сканираният текст за да го конвертира до глас с помощта на специализиран софтуер. А всички знаем, че слухът също спада към човешките сетива. Именно поради тези факти твърдя, че Виктор не нарушава закона за авторското право и може да бъде приложена т. 10 на чл. 24 от закона.

Между другото, докато се вихреше този скандал, ми хрумна следният въпрос — как са били регулирани авторските права преди 1993 г.? И този закон, приет през 1993 г. има ли обратна сила? Доколкото знам, практиката е да *не* се създават закони с обратна сила, освен в изключителни, ама наистина изключителни случаи. По тази логика всички преводи на произведения от чужди автори не са защитени от закона за авторското право, освен ако не са били преиздадени след 1993 г. (според чл. 34а от закона).

Оказва се обаче, че съгласно § 6. (2) от преходните и заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права от 1993 г., авторските права, придобити до влизането в сила на този закон, се запазват.

А ето какво се казва и в Закона за авторското право, 1951 г.:

Чл. 18. (Изм. – Изв., бр. 55 от 1956 г. и ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Авторското право трае през целия живот на автора и петдесет години след неговата смърт.

Срокът по алинея 1 започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на смъртта на автора.

За съавторските произведения срокът се изчислява за всеки от съавторите съгласно предходната алинея.

След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите низходящи, съпруг и родители, съобразно правилата на Закона за наследството. Ако авторът няма такива наследници или тези наследници починат преди изтичането на срока по ал. 1, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока.

Завещателните разпореждания на автора относно авторското му право произвеждат действие, съгласно разпоредбите на Закона за наследството.

Авторското право върху филмите като цяло трае петдесет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първата публична прожекция.

Авторското право върху произведения на приложните изкуства, художествена фотография, звукозаписите, както и авторското право на научните институти, обществените и други организации върху издаваните от тях сборници, енциклопедии, списания и други периодични издания като цяло, на радиото и телевизията върху излъчваните от тях програми, на съставителите на сборници, енциклопедии и други подобни трае двадесет и пет години за всяко издание, звукозапис или програма, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първата публикация.

Авторското право върху произведения на художествената фотография или произведения, създадени по способ, аналогичен на фотографията, се ползува от защитата по настоящия закон, само ако на всеки екземпляр от произведението е посочено името на автора, мястото и годината на публикуването му.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Този закон се прилага и относно авторското право на произведения, създадени или публикувани преди влизането му в сила.

По този повод, Ила е коментирала в своя дневник един много интересен (според мен) казус. Също така е интересно да се разбере какво става в случай, когато авторските права (по закона от 1951 г. — 50 години) на български автор са изтекли преди приемането на сега действащият закон (който е приет през 1993 г.) — съществуват ли в такъв случай изобщо авторски права върху неговите произведения (например всички произведения на Иван Вазов дали са с изтекли авторски права и дали вече са публично достъпни)? Изобщо, колкото повече навлизам в тази материя, толкова повече въпроси възникват в мен (а и не само в мен). Например, дали наследяването на авторските права важи до изтичането на 70-те години от смъртта на автора или започва да се брои отново? Какво става с авторските права, които са с изтекъл срок, при промяна на срока на тяхното действие? И още много такива, странни, въпроси.

Междувременно, историята започва да прилича на леко сапунен сериал с неочаквани обрати. Григор разказва в дневника си за срещата си с хора от znam.bg, както и какво се е случило на нея. След кратката еуфория обаче, се оказва (както в онзи виц за компютрите и япония), че истината за другата страна в конфликта е малко по-различна и е описана пак от Григор (и пак в неговият дневник). Всичко това, поне за мен, означава едно единствено нещо — че историята не е приключена и нейният край не се вижда. Доколкото знам, вече има реакции на случилото — възникна един проект — “Нов живот за старите книги“, публикуваха се статии в някои вестници, замислят се и още действия, пряко свързани с този конфликт, но няма да се разпростирам повече от тях, защото убеден съм, че определени хора следят вече какво става в блогосферата, а и вече им дадох достатъчно материал за размисъл.

Така, че както се казва по американските канали — stay tuned 🙂

Posted by NeeAnn in Абсурдизми

2 Comments »

This entry was posted on Wednesday, June 14th, 2006 at 22:42 and is filed under Абсурдизми. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Опит не за летене, а за обобщение”

  1. LeeAnn says:

    Да, за съжаление срещата със знам.бг и представители на “Сирма Медия” беше само краят на началото.
    Началото на края е необозримо далеч…

  2. illa says:

    LeeNeeAnn, 50-те години срок на действие на закрилата на авторското право е според редакцията от 1972 г., не е от 1951 г. Нищо, че законът като такъв може да е приет през 1951 г. През 1956 г. ими някакво изменение, а през 1972 г. изменението е радикално.
    Формулировката в Преходните и заключителни разпоредби на новия закон не е много ясна, но общо взето юристите са на мнение, че щом по стария закон срокът на действие на правото е изтекъл, новият закон не го реанимира. Макар че сигурно има и юристи на противното мнение.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>