Skip to main content.
January 15th, 2014

Островът

Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там…

Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен…

… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…

… морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)…

… всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка…

Бях забравила колко е хубаво да си на 13!

Освен с пътуването във времето, книгата ще ви зарадва с много богат речник и красиви сравнения и ще ви напомни колко красив е българският език!

Благодаря на Александър Секулов за удоволствието.

Posted by LeeAnn in Култура

2 Comments »

This entry was posted on Wednesday, January 15th, 2014 at 22:22 and is filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Островът”

  1. Juliapulia says:

    “… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…” – това го практикувах лятото … бях на 13 явно, връстничка на щерката :)И беше велико наистина

    Благодаря ти за хубавото представяне на книгата, направо ме зариби, а дори не бях я чувала 🙂

  2. LeeAnn says:

    Радвам се и вярвам, че ще ти достави удоволствие!

    Чете се изключително леко и единственият недостатък е, че свършва много бързо 😉

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>