Skip to main content.
November 25th, 2013

Носталгично…

… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно  от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката…

Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното.

Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница.

Не стана така с останалите три книги на Вешим, които изчетох за нула време – „Нашингтон”, „Английският съсед” и „Руският съсед”. И трите книги са в типичния за Вешим стил – стил, чието име не знам, но бих нарекла „стил-фейлетон”, стил, познат ни от страниците на „Стършел”, който толкова много ми е липсвал в годините. Въпреки, че не мога да кажа, че тези три книги се отнасят за близкото ни минало, езикът на Вешим ме пренасяше там и трябва да призная, че искрено се забавлявах.



Истински носталгичната книга в тази серия обаче е на друг автор. Книгата се казва „Софийско жителство”, писана от Тодор Костадинов през 1984 г., което й придава неподправена автентичност. Ако книгата беше писана сега и се разказваше за тогава, нямаше да е същото.

В нея има всичко – има мечти, има богатство и бедност, има истина и лъжа, има любов, има тъга, има и сълзи…

Беше ми приятно да чета за София от детството ми, да чувам старите имена на улиците, да усещам аромата и атмосферата на София, каквато никога повече няма да бъде. В същото време, историята, която се разказва е толкова лична, толкова искрена и болезнена, че няма как да не я съпреживееш. Да не говорим, че за хората от определено поколение, тази книга е като живата история на нещо, което харесвахме и мразехме едновременно. Вярвам, че книгата ще хареса на всеки, роден между 1955 и 1971, въпреки, че родените 68/69-70/71 година, „закачихме” много малко от неподправения социалистически реализъм.

Искрено ви препоръчвам тази книга, без значение към коя социална прослойка сте принадлежали тогава – вярвам, че тази книга ще ви умиротвори по някакъв неочакван начин.

Приятно пътуване.

Posted by LeeAnn in Култура

6 Comments »

This entry was posted on Monday, November 25th, 2013 at 22:27 and is filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

6 Responses to “Носталгично…”

  1. Juliapulia says:

    От тези книги съм чела само “Английският съсед” и смятам, че е направо велика.

    За носталгичното, при мен поне го има и онова, усмихнатото и без тъга. Носталгичното по сладкарница “Захарно петле” в Силистра, където баба ми ни водеше, или по прибирането от училище в рамките на 3 часа за сто метра, ме изпълва само с радост. Те за тия симпатични спомени си струва да живее човек.

  2. Дима says:

    А на мен това “Софийско жителство” какви спомени ми навя, когато го четох… Относно книгите на Вешим: наистина са много забавни и на един дъх се четат.

  3. LeeAnn says:

    Юлия, вярвам, че Руският съсед ще ти хареса още повече 🙂

    Диме, мога да си представя 😉

  4. NeeAnn says:

    Хм, русият съсед с високата обувка?! Не е зле, дано само Julia да си пада по блондини 🙄

  5. LeeAnn says:

    Е, Ники, от всички описания в книгата, това ли намери да запомниш 😉

  6. NeeAnn says:

    Ами не 🙄

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>