The page you were looking for doesn't exist.

You may have mistyped the address or the page may have moved.

If you are the application owner check the logs for more information.

Skip to main content.
January 7th, 2008

Каляването на децата

Каляването безспорно е една от най-важните предпоставки за отглеждане на здрави деца. Удобствата, с които разполагат повечето семейства, обаче, създават предпоставка за отглеждането на кекави и болнави деца: живот при постоянна температура, возене с кола до училище или до детската градина, навлечени сериозно навън и у дома и гледане на телевизия вместо спорт.

В миналото каляването е било естествен процес. В момента то е борба! Борба на родителите помежду им, борба със себе си, борба с бабите и с цялото войнство акълодаващи люде около детето и майка му. Каляването на детето зависи от майката, задължение е на майката и започва от деня на раждането.

Каляването не е сложен процес, но е начин на отглеждане на детето и е начин на живот на детето и родителите. Каляването изисква промяна в мисленето.

Навличането е враг № 1 на здравето и на каляването. Погрешно схващане е, че децата трябва да са облечени с една дрешка повече от нас. Децата трябва да са облечени колкото нас, а ако родителите са зиморничави – и по-малко. Трудно ми беше да свикна с това, че аз се навличам, а децата ми са по-леко облечени. Трудно ми беше да се преборя със себе си. Не съжалявам, че успях. Каляването и ненавличането при тях даде отличен резултат.

Каляването не е привикване на детето към ниските температури навън. Каляването е поддържане на организма в енергично и динамично състояние и трениране на естествената му терморегулативна функция. Каляването на организма и поддържането на естествената му терморегулативна функция в работоспособно състояние се постига чрез промяна на температурата, в която живее детето. Целта е организмът да свикне, че температурите се променят без предупреждение и той трябва да реагира бързо и адекватно.

Ако отглеждате детето при постоянна температура, при промяна на температурата, организмът му ще се обърка и ще реагира като прояви болестни симптоми. Не е изключено, дете, отглеждано на хладна, но стриктно постоянна температура (22 градуса, да речем), да се разболее, ако изведнъж заживее на 29 градуса. Не студа разболява децата, а промяната в условията, ако организмът не е подготвен.

С други думи – можете да калявате детето си и през лятото. И вие го правите – на брега на морето, но го правите несъзнателно. Препичането на слънце и влизането във водата представлява точно такова редуване на среда с различна температура. Не „събраното слънце” държи децата здрави през зимата (нещо, което твърдят нашите баби), а промяната на температурата.

И все пак, на море сме само 10-14 дни в годината и не може да се разчита само на тях. Детето трябва да се калява всеки ден.

Не поддържайте една и съща температура в целия апартамент. Това е нещото, което изнежва децата ни. Оставете едната стая по-хладна, банята/тоалетната даже и съвсем без парно могат да стоят. Когато децата лягат да спят, намалявайте отоплението в тяхната стая.

Веднага след раждането, децата все още нямат функционираща терморегулация на тялото и не се потят. Възрастните са свикнали да обличат себе си и децата си до „точката на потене”. Щом не се поти – значи не му е жега. Това е погрешно схващане. Дали на бебето му е студено или му е добре, се разбира като му докоснете нослето. Ако то е топло – бебето е добре и няма нужда от повече дрехи.

Най-лесно се каляват бебетата, но следващите препоръки важат и за големи деца.

Проветрявайте на дома на всеки час-два.

При всяко преобличане, мийте бебето. След миене и преди обличане го разтривайте, за да събудите кръвообращението му. Няма по-щастливо бебе от голото бебе ;) Оставяйте го да поритка голичко известно време. Вие ще прецените колко – не докато посинее от студ, разбира се.

Бебето трябва да спи босо (голи стъпала) след навършване на седем месеца.

Къпете бебето в друго помещение, а не в стаята, в която спи. Преходът от помещение в помещение няма да го убие.

До 4-я месец къпех и двете си деца директно под чешмата, което едва не уби бабите им. На децата това къпане им харесва и се чувстват добре. След 4-я месец, бебетата порасват и започват да мърдат повече и това къпане става трудно.

Но, както и да къпетете детето, можете да редувате топлата вода с по-хладка – за стимулиране на кръвообръщението и естествената терморегулация на тялото.

Извеждайте детето всеки ден. Тази препоръка, естествено има известни ограничения. Ако е под -10 градуса, а детето е на 5 дни, много ясно, че ще си седи у дома. Същото важи и за жегите – при +30 градуса и повече е неоправдано да се мъчите навън.

Това, което реално разболява децата са вирусите, течението, мъглата, пиенето със сламка, стоенето с изпотени дрешки/мокри обувки.

При правилно каляване вирусите не са заплаха.

Течението е опасно, дори когато се движи топъл въздух. В тази връзка – климатикът у дома не разболява децата, ако проветрявате редовно и ако не им духа директно.

Мъглата е неприятна за разходка за големите хора. За малките също, защото дишат влажен въздух, по който е полепнал всичкия наличен прахоляк, който при дишане се полепва по дихателните пътища на децата. По същата причина, никога не слагайте шала на устата и носа на детето. Сливиците не настиват от студения въздух, а от полепналото по тях с влажния въздух. 

Сладоледът не разболява децата, но пиенето на ледени напитки със сламка – определено да. Сладоледът минава през сливиците и те предпазват гърлото. Когато детето пие студено със сламка, течността не се задържа в устата, бързо минава покрай сливици и пристига студена директно в гърлото. 

Децата са енергични и жизнени и тичат непрестанно. Вместо да се опитвате да спрете играта на едно дете с думите „Не тичай, ще се изпотиш” и да се опитате да го превърнете в пенсионер без време, по-добре носете резервни дрешки със себе си. Съблечете детето преди да започне тичането и го облечете след това, а ако се е изпотило му сменете най-долната дрешка. Децата не настиват се разболяват от това, че тичат, а от това, че не ги преобличате като се изпотят. Същото важи и за мокрите крака.

Важно:

Каляването трябва да става постепенно. Ако детето ви е изнежено, един студен душ ще го разболее. Съобразявайте каляването с моментното състояние на детето – физическо и психическо – и не прекалявайте.

Каляването, освен постепенно, трябва да бъде последователно и системно. Днес се каляваме, утре – не, не върши никаква работа.

Споделените от мен опит, принципи и насоки са твърде обобщени и имат за цел да ви накарат да се замислите и да ви подскажат идеи. Нищо повече.

Повечето медицински издания гледат на каляването като на специален процес, за който едва-ли-не е необходимо лекарско наблюдение. За мен каляването е здравословен начин на живот.

Вгледайте се в детето си и се вслушайте в желанията му – то ще ви покаже кое как се прави. Ако не му се карате, че тича или се мокри, то ще ви каже и кога да го преоблечете.

И най-важното: Най-малко боледуват децата, които живеят най-свободни, с най-малко ограничения и тревоги. Ако детето е затормозено психически, никое каляване няма да го направи здраво.

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

13 Comments »

This entry was posted on Monday, January 7th, 2008 at 10:50 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

13 Responses to “Каляването на децата”

  1. Марин says:

    Подкрепям на 100%. От моя опит като родител бих казал/допълнил още, че дори мокри крака и дрехи не са проблем, просто на децата им е неприятно. Терминът “настинка” означава последствие от вирусна инфекция и няма нищо общо с температура (външна или на тялото).

  2. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    Марин,
    благодаря ти за допълнението и уточнението на термина “настинка”. Ще прецизирам текста на статията :)

  3. Григор says:

    Браво, Дачи! Ето това се казва полезна и нужна статия!

    Крайно време е да излекуваме децата си от… собствената си глупост. Тя е, която ги разболява.

  4. trol4e says:

    Съгласна съм с изказаните идеи и съвети в статията. Бих добавила две неща, с които може и да не сте съгласни:
    1. Четох една статистика(за съжаление не мога да я цитирам, защото не запомних къде), която показва,че момичетата са по-устойчиви още от утробата на майката. Те по-рядко страдат от родилни травми и като цяло са по-здрави. Моите наблюдения са за децата на познати и роднински семейства.От 10 момчета на различна възраст – 7 са с извадена трета сливица,а от 7 момичета – едно е с извадена такава. Може и да не представителна извадката ми, но това са моите наблюдения. За да се предприеме операция на сливицата, значи дълго време е създавала проблем, т.е детето е боледувало.

    2.Понеже момчетата са по-активни и импулсивни те са по-склонни да се потят и съответно да се разболяват. Каляването е прекрасно нещо, но докато си изградят имунитет всички деца минават през хрема, кашлица, болно гърло. Ако посещават детско заведение това се случва доста по-често. В детската градина контактът с много хора е неминуем. Калено или не, детето пипва вируси колкото и да го пазим и да се опитваме да каляваме.

    Опитът ми на родител показва, че децата след 4 -5 годишна възраст общо взето се стабилизират. Въпреки, че имат повече контакти, вече по-малко боледуват. Мога да подкрепя мнението на Марин: и моите деца са стояли с мокри карка в киша и то по няколко часа в студа и не са настивали. Боледували са когато най-малко съм очаквала, но не и когато са стояли на студено. Колкото до шаловете на устата, моите деца никога не са търпяли,а и аз не съм ги насилвала да ги слагат.

  5. слу4айна says:

    Браво, много хубаво си го написала и трябва такива неща да се разпространяват и четат от майките. Аз самата нямах смелост да се опълча на роднинското войнство и на майка ми, която е медицинско лице и “две деца е отгледала”. Синът ми е роден в края на май и през юли стоеше с вълнени терлици и шапчица, че да ен измръзне. Боледуваше непрекъснато, което беше причина за още по-голямо навличане. ТЪпчехме го с антибиотици всеки месец, под вещите наставления на лекари. Накрая аз събрах смелост да се опълча на ордата “разбиращи” и след голяма борба детето се пооправи. Беше много трудно за изнежения му и отровен организъм да се бори с инфекциите. Вдигаше температура над 40 и си мислех че ще умре. Плачех и се молех по цели нощи и гледах хапченцата, но не му ги давах. Радвам се че той и аз издържахме. А можехме да си спестим всичко това, ако имаше кой да ме посъветва още в началото. Просто бебетата са толкова малки, толкова крехки, имаш чувство че са направени от паяжина и е нужно смелост и добри съвети, за да ги закаляваш.
    Благодаря за това, което си написала. Надявам се много майки да го прочетат и да се замислят:)

  6. Ему says:

    Хе, хе. И аз по едно време имах намерение да драсна за ползите от каляването и как самия аз съм кален. Това е удобен случай ;).

    Та, като малък съм бил болнав и не кален, разбира се. Адски проблеми със сливиците, които накрая ми ги извадиха (и 3-те) още не успокоени с пълна упойка ;). И други боледувания съм имал, но операцията и аз си я спомням (много болеше).

    Сега за каляването. Не помня на колко години бях, но бях малък. Бях с баща ми в командировка някъде, в някаква планина, май, през някаква зима. Една сутрин ме буди и ми вика:
    – Ставай да се каляваме.

    Аз хубаво. Може “каляване” да е нещо вкусно или пък весело. Ставам и тръгвам да се обличам. Да, ама не. Баща ми ме спря, върза ми една кърпа на кръста и марш навън от бунгалото.

    Е, не ми се стори много вкусно. А и не беше чак толкова забавно.

    Баща ми започна да се търка със сняг и ми вика и аз да се натъркам. Хващам аз малко сняг и ми стана судено на ръката, камо ли да се натъркам. Хвърлих снега.

    Баща ми пам ми вика да се търкам. Аз пак “не”. Студено ми е.

    Последва “мечка” ;).

    Това беше първото ми каляване и то по грубия начин. Като се върнахме от комадировката, аз изкарах една хубава бронхо-пневмония, а баща ми отнесе няколко хубави скандала, как може да е толкова малоумен.

    За известен период от време това беше единственото ми запомнящо се каляване, но явно имаше ефект.

    По-късно се овлякох от гмуркането и започнах сам да се дозакалявам. Снежни бани чат, пат. Къпане с гореща-студена-гореща-хладка-…-… вода и т.н. Факт е, че сега зимата ходя с едно яке върху фланелката с къс ръкав, боледувам по изключение и ми е кеф. Е, лятото умирам от жега, но май е виновно лятото, а не каляването ;).

    Но пък мразя да спя на студено. Обичам да ми е топло в стаята, докато спя.

    И много важно нещо, когато ви е студено: Треперете!!!

    Поздрави Ему

  7. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    @trol4e
    нямам наблюдения върху разделението по полов признак ;) и не мога да го коментирам. Не е изключено да е правило. А може да е и стечение на обстоятелства.
    Още преди да се омъжа наблюдавах как приятелите ми си гледат децата и си изграждах собствена статистика и тактика на база: “с това съм съгласна, с това – не”. Все пак е много по-лесно да си критичен, гледайки отстрани и то чужди деца. Когато се роди първата ми дъщеря вече знаех как да я гледам, калявам и т.н. Аз съм малко своенравна и инат (не казвай на никого ;) ) и си гледах детето както аз си бях решила и не слушах НИКОГО. Естествено отнасях разни натвърдяци и скандали от “разбиращите”, но не ми пукаше особено. Голямата тръгна на ясла на 2 годинки и 2 месеца и после се премести в детската градина. За първи път вдигна температура, когато беше на 3 год и половина. Когато стана на 7 години и не беше карала нито една шарка, язаведох при болни деца, но тя и така не се зарази. Дребното беше на 1 годинка – и то не се зарази. Искам да кажа, че почнах навреме с каляването и че е възможно да се прескочат болестите в яслата и детската градина и също, че хремите и кашлиците съвсем не са задължителни. Но се иска последователност.
    Това, за което ме критикуваха най-остро (едно от нещата) беше, че децата ми пиеха всичко направо от хладилника още преди да навършат 1 годинка. Представяш ли си какъв ужас ;)
    Сега ликувам тайничко, защото “тактиката” ми се оказа правилната!

    @слу4айна
    Имам чувството, че повечето млади майки подхождат със страх, а той е лош съветник. А и натискът от съпруг и роднини често е неоправдано голям и трудно му се удържа, но не е невъзможно.
    Даже си мисля, че подобен страх отказва много хора от създаване на деца, но това е друга дълга тема.

    Радвам се, че темата ви е интересна, защото тя наистина е важна. Очаквам още мнения и коментари, както и споделен опит по нея. :)

  8. Ясен says:

    Хубава статия. Напомня ми за една теория за алергиите която бях чел някъде. Идеята беше, че алергиите са следствие от прекалено стерилната среда на отглеждане. При липса на вредители с които да се бори имунната система, тя започва да се активира от неща които не би трябвало да я активират.

    Дачи а какво разбираш под течение?
    Защото малко не съм съгласен че дори и топлия въздух е проблем.

    Изхождам от следната постановка. Стая с югоизточно изложение, липса на климатик, огромни прозорци и врата намираща се срещу тях. Лятото е практически невъзможно да се разбереш с колегите да седи отворен прозорец или врата. Ставало течение. При положение че при затворени прозорци и врати в стаята е 30-35гр, а при отварянето на нещо стават 27-32, според мен не би трябвало да е проблем течението.

  9. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    Ясен,
    съгласна съм за това с алергиите. Децата се раждат с известен имунитет, но само на него не може да се разчита. Стерилната среда може да разболее и здрав човек.

    А под течение разбирам движение на въздуха.
    Да, това, за което ти говориш също е течение, но в твоя случай по-скоро говорим за глезотии :) от колегите ти.
    Аз съм с болни бъбреци и когато седя на течение, било то и топло, бъбреците започват да ме болят. Затова просто си слагам дреха/шал на кръста и оставям другите хора да се проветряват на спокойствие. :)

  10. molestosa says:

    Е това все едно аз съм го писала. Мерси за сламките и за шала, не го знаех, но винаги съм ги мразела. Ще пратя статията на мама :)

  11. LeeAnn says:

    molestosa, Удоволствието е мое :) Поздрави на мама ;)

  12. Мария says:

    Страхотна статия! Много ми хареса. Веднага я споделям и започвам да се замислям все по-сериозно. Детето ми е още малко и сега е времето да действам.
    Благодаря за отделеното време!

  13. LeeAnn says:

    @ Мария, удоволствието е мое!

    Вярвам, че в останалите статии от категорията “Нашите деца и ние” ще намериш още полезни неща за споделяне :)
    Разгледах блога ти – чудесно място за споделяне.
    Важно е децата ни да са здрави, удовлетворени и уравновесени :), така че, ако прецениш, че в категорията липсва нещо, което би било полезно на твоите читатели – просто дай знак :)

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *