Каляването безспорно е една от най-важните предпоставки за отглеждане на здрави деца. Удобствата, с които разполагат повечето семейства, обаче, създават предпоставка за отглеждането на кекави и болнави деца: живот при постоянна температура, возене с кола до училище или до детската градина, навлечени сериозно навън и у дома и гледане на телевизия вместо спорт.
В миналото каляването е било естествен процес. В момента то е борба! Борба на родителите помежду им, борба със себе си, борба с бабите и с цялото войнство акълодаващи люде около детето и майка му. Каляването на детето зависи от майката, задължение е на майката и започва от деня на раждането.
Каляването не е сложен процес, но е начин на отглеждане на детето и е начин на живот на детето и родителите. Каляването изисква промяна в мисленето.
Навличането е враг № 1 на здравето и на каляването. Погрешно схващане е, че децата трябва да са облечени с една дрешка повече от нас. Децата трябва да са облечени колкото нас, а ако родителите са зиморничави – и по-малко. Трудно ми беше да свикна с това, че аз се навличам, а децата ми са по-леко облечени. Трудно ми беше да се преборя със себе си. Не съжалявам, че успях. Каляването и ненавличането при тях даде отличен резултат.
Каляването не е привикване на детето към ниските температури навън. Каляването е поддържане на организма в енергично и динамично състояние и трениране на естествената му терморегулативна функция. Каляването на организма и поддържането на естествената му терморегулативна функция в работоспособно състояние се постига чрез промяна на температурата, в която живее детето. Целта е организмът да свикне, че температурите се променят без предупреждение и той трябва да реагира бързо и адекватно.
Ако отглеждате детето при постоянна температура, при промяна на температурата, организмът му ще се обърка и ще реагира като прояви болестни симптоми. Не е изключено, дете, отглеждано на хладна, но стриктно постоянна температура (22 градуса, да речем), да се разболее, ако изведнъж заживее на 29 градуса. Не студа разболява децата, а промяната в условията, ако организмът не е подготвен.
С други думи – можете да калявате детето си и през лятото. И вие го правите – на брега на морето, но го правите несъзнателно. Препичането на слънце и влизането във водата представлява точно такова редуване на среда с различна температура. Не „събраното слънце” държи децата здрави през зимата (нещо, което твърдят нашите баби), а промяната на температурата.
И все пак, на море сме само 10-14 дни в годината и не може да се разчита само на тях. Детето трябва да се калява всеки ден.
Не поддържайте една и съща температура в целия апартамент. Това е нещото, което изнежва децата ни. Оставете едната стая по-хладна, банята/тоалетната даже и съвсем без парно могат да стоят. Когато децата лягат да спят, намалявайте отоплението в тяхната стая.
Веднага след раждането, децата все още нямат функционираща терморегулация на тялото и не се потят. Възрастните са свикнали да обличат себе си и децата си до „точката на потене”. Щом не се поти – значи не му е жега. Това е погрешно схващане. Дали на бебето му е студено или му е добре, се разбира като му докоснете нослето. Ако то е топло – бебето е добре и няма нужда от повече дрехи.
Най-лесно се каляват бебетата, но следващите препоръки важат и за големи деца.
Проветрявайте на дома на всеки час-два.
При всяко преобличане, мийте бебето. След миене и преди обличане го разтривайте, за да събудите кръвообращението му. Няма по-щастливо бебе от голото бебе
Оставяйте го да поритка голичко известно време. Вие ще прецените колко – не докато посинее от студ, разбира се.
Бебето трябва да спи босо (голи стъпала) след навършване на седем месеца.
Къпете бебето в друго помещение, а не в стаята, в която спи. Преходът от помещение в помещение няма да го убие.
До 4-я месец къпех и двете си деца директно под чешмата, което едва не уби бабите им. На децата това къпане им харесва и се чувстват добре. След 4-я месец, бебетата порасват и започват да мърдат повече и това къпане става трудно.
Но, както и да къпетете детето, можете да редувате топлата вода с по-хладка – за стимулиране на кръвообръщението и естествената терморегулация на тялото.
Извеждайте детето всеки ден. Тази препоръка, естествено има известни ограничения. Ако е под -10 градуса, а детето е на 5 дни, много ясно, че ще си седи у дома. Същото важи и за жегите – при +30 градуса и повече е неоправдано да се мъчите навън.
Това, което реално разболява децата са вирусите, течението, мъглата, пиенето със сламка, стоенето с изпотени дрешки/мокри обувки.
При правилно каляване вирусите не са заплаха.
Течението е опасно, дори когато се движи топъл въздух. В тази връзка – климатикът у дома не разболява децата, ако проветрявате редовно и ако не им духа директно.
Мъглата е неприятна за разходка за големите хора. За малките също, защото дишат влажен въздух, по който е полепнал всичкия наличен прахоляк, който при дишане се полепва по дихателните пътища на децата. По същата причина, никога не слагайте шала на устата и носа на детето. Сливиците не настиват от студения въздух, а от полепналото по тях с влажния въздух.
Сладоледът не разболява децата, но пиенето на ледени напитки със сламка – определено да. Сладоледът минава през сливиците и те предпазват гърлото. Когато детето пие студено със сламка, течността не се задържа в устата, бързо минава покрай сливици и пристига студена директно в гърлото.
Децата са енергични и жизнени и тичат непрестанно. Вместо да се опитвате да спрете играта на едно дете с думите „Не тичай, ще се изпотиш” и да се опитате да го превърнете в пенсионер без време, по-добре носете резервни дрешки със себе си. Съблечете детето преди да започне тичането и го облечете след това, а ако се е изпотило му сменете най-долната дрешка. Децата не настиват се разболяват от това, че тичат, а от това, че не ги преобличате като се изпотят. Същото важи и за мокрите крака.
Важно:
Каляването трябва да става постепенно. Ако детето ви е изнежено, един студен душ ще го разболее. Съобразявайте каляването с моментното състояние на детето – физическо и психическо – и не прекалявайте.
Каляването, освен постепенно, трябва да бъде последователно и системно. Днес се каляваме, утре – не, не върши никаква работа.
Споделените от мен опит, принципи и насоки са твърде обобщени и имат за цел да ви накарат да се замислите и да ви подскажат идеи. Нищо повече.
Повечето медицински издания гледат на каляването като на специален процес, за който едва-ли-не е необходимо лекарско наблюдение. За мен каляването е здравословен начин на живот.
Вгледайте се в детето си и се вслушайте в желанията му – то ще ви покаже кое как се прави. Ако не му се карате, че тича или се мокри, то ще ви каже и кога да го преоблечете.
И най-важното: Най-малко боледуват децата, които живеят най-свободни, с най-малко ограничения и тревоги. Ако детето е затормозено психически, никое каляване няма да го направи здраво.
Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!
