404 Not Found


nginx/1.4.6 (Ubuntu)
Skip to main content.
January 7th, 2008

Каляването на децата

Каляването безспорно е една от най-важните предпоставки за отглеждане на здрави деца. Удобствата, с които разполагат повечето семейства, обаче, създават предпоставка за отглеждането на кекави и болнави деца: живот при постоянна температура, возене с кола до училище или до детската градина, навлечени сериозно навън и у дома и гледане на телевизия вместо спорт.

В миналото каляването е било естествен процес. В момента то е борба! Борба на родителите помежду им, борба със себе си, борба с бабите и с цялото войнство акълодаващи люде около детето и майка му. Каляването на детето зависи от майката, задължение е на майката и започва от деня на раждането.

Каляването не е сложен процес, но е начин на отглеждане на детето и е начин на живот на детето и родителите. Каляването изисква промяна в мисленето.

Навличането е враг № 1 на здравето и на каляването. Погрешно схващане е, че децата трябва да са облечени с една дрешка повече от нас. Децата трябва да са облечени колкото нас, а ако родителите са зиморничави – и по-малко. Трудно ми беше да свикна с това, че аз се навличам, а децата ми са по-леко облечени. Трудно ми беше да се преборя със себе си. Не съжалявам, че успях. Каляването и ненавличането при тях даде отличен резултат.

Каляването не е привикване на детето към ниските температури навън. Каляването е поддържане на организма в енергично и динамично състояние и трениране на естествената му терморегулативна функция. Каляването на организма и поддържането на естествената му терморегулативна функция в работоспособно състояние се постига чрез промяна на температурата, в която живее детето. Целта е организмът да свикне, че температурите се променят без предупреждение и той трябва да реагира бързо и адекватно.

Ако отглеждате детето при постоянна температура, при промяна на температурата, организмът му ще се обърка и ще реагира като прояви болестни симптоми. Не е изключено, дете, отглеждано на хладна, но стриктно постоянна температура (22 градуса, да речем), да се разболее, ако изведнъж заживее на 29 градуса. Не студа разболява децата, а промяната в условията, ако организмът не е подготвен.

С други думи – можете да калявате детето си и през лятото. И вие го правите – на брега на морето, но го правите несъзнателно. Препичането на слънце и влизането във водата представлява точно такова редуване на среда с различна температура. Не „събраното слънце” държи децата здрави през зимата (нещо, което твърдят нашите баби), а промяната на температурата.

И все пак, на море сме само 10-14 дни в годината и не може да се разчита само на тях. Детето трябва да се калява всеки ден.

Не поддържайте една и съща температура в целия апартамент. Това е нещото, което изнежва децата ни. Оставете едната стая по-хладна, банята/тоалетната даже и съвсем без парно могат да стоят. Когато децата лягат да спят, намалявайте отоплението в тяхната стая.

Веднага след раждането, децата все още нямат функционираща терморегулация на тялото и не се потят. Възрастните са свикнали да обличат себе си и децата си до „точката на потене”. Щом не се поти – значи не му е жега. Това е погрешно схващане. Дали на бебето му е студено или му е добре, се разбира като му докоснете нослето. Ако то е топло – бебето е добре и няма нужда от повече дрехи.

Най-лесно се каляват бебетата, но следващите препоръки важат и за големи деца.

Проветрявайте на дома на всеки час-два.

При всяко преобличане, мийте бебето. След миене и преди обличане го разтривайте, за да събудите кръвообращението му. Няма по-щастливо бебе от голото бебе ;) Оставяйте го да поритка голичко известно време. Вие ще прецените колко – не докато посинее от студ, разбира се.

Бебето трябва да спи босо (голи стъпала) след навършване на седем месеца.

Къпете бебето в друго помещение, а не в стаята, в която спи. Преходът от помещение в помещение няма да го убие.

До 4-я месец къпех и двете си деца директно под чешмата, което едва не уби бабите им. На децата това къпане им харесва и се чувстват добре. След 4-я месец, бебетата порасват и започват да мърдат повече и това къпане става трудно.

Но, както и да къпетете детето, можете да редувате топлата вода с по-хладка – за стимулиране на кръвообръщението и естествената терморегулация на тялото.

Извеждайте детето всеки ден. Тази препоръка, естествено има известни ограничения. Ако е под -10 градуса, а детето е на 5 дни, много ясно, че ще си седи у дома. Същото важи и за жегите – при +30 градуса и повече е неоправдано да се мъчите навън.

Това, което реално разболява децата са вирусите, течението, мъглата, пиенето със сламка, стоенето с изпотени дрешки/мокри обувки.

При правилно каляване вирусите не са заплаха.

Течението е опасно, дори когато се движи топъл въздух. В тази връзка – климатикът у дома не разболява децата, ако проветрявате редовно и ако не им духа директно.

Мъглата е неприятна за разходка за големите хора. За малките също, защото дишат влажен въздух, по който е полепнал всичкия наличен прахоляк, който при дишане се полепва по дихателните пътища на децата. По същата причина, никога не слагайте шала на устата и носа на детето. Сливиците не настиват от студения въздух, а от полепналото по тях с влажния въздух. 

Сладоледът не разболява децата, но пиенето на ледени напитки със сламка – определено да. Сладоледът минава през сливиците и те предпазват гърлото. Когато детето пие студено със сламка, течността не се задържа в устата, бързо минава покрай сливици и пристига студена директно в гърлото. 

Децата са енергични и жизнени и тичат непрестанно. Вместо да се опитвате да спрете играта на едно дете с думите „Не тичай, ще се изпотиш” и да се опитате да го превърнете в пенсионер без време, по-добре носете резервни дрешки със себе си. Съблечете детето преди да започне тичането и го облечете след това, а ако се е изпотило му сменете най-долната дрешка. Децата не настиват се разболяват от това, че тичат, а от това, че не ги преобличате като се изпотят. Същото важи и за мокрите крака.

Важно:

Каляването трябва да става постепенно. Ако детето ви е изнежено, един студен душ ще го разболее. Съобразявайте каляването с моментното състояние на детето – физическо и психическо – и не прекалявайте.

Каляването, освен постепенно, трябва да бъде последователно и системно. Днес се каляваме, утре – не, не върши никаква работа.

Споделените от мен опит, принципи и насоки са твърде обобщени и имат за цел да ви накарат да се замислите и да ви подскажат идеи. Нищо повече.

Повечето медицински издания гледат на каляването като на специален процес, за който едва-ли-не е необходимо лекарско наблюдение. За мен каляването е здравословен начин на живот.

Вгледайте се в детето си и се вслушайте в желанията му – то ще ви покаже кое как се прави. Ако не му се карате, че тича или се мокри, то ще ви каже и кога да го преоблечете.

И най-важното: Най-малко боледуват децата, които живеят най-свободни, с най-малко ограничения и тревоги. Ако детето е затормозено психически, никое каляване няма да го направи здраво.

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

13 Comments »

This entry was posted on Monday, January 7th, 2008 at 10:50 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

13 Responses to “Каляването на децата”

  1. Марин says:

    Подкрепям на 100%. От моя опит като родител бих казал/допълнил още, че дори мокри крака и дрехи не са проблем, просто на децата им е неприятно. Терминът “настинка” означава последствие от вирусна инфекция и няма нищо общо с температура (външна или на тялото).

  2. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    Марин,
    благодаря ти за допълнението и уточнението на термина “настинка”. Ще прецизирам текста на статията :)

  3. Григор says:

    Браво, Дачи! Ето това се казва полезна и нужна статия!

    Крайно време е да излекуваме децата си от… собствената си глупост. Тя е, която ги разболява.

  4. trol4e says:

    Съгласна съм с изказаните идеи и съвети в статията. Бих добавила две неща, с които може и да не сте съгласни:
    1. Четох една статистика(за съжаление не мога да я цитирам, защото не запомних къде), която показва,че момичетата са по-устойчиви още от утробата на майката. Те по-рядко страдат от родилни травми и като цяло са по-здрави. Моите наблюдения са за децата на познати и роднински семейства.От 10 момчета на различна възраст – 7 са с извадена трета сливица,а от 7 момичета – едно е с извадена такава. Може и да не представителна извадката ми, но това са моите наблюдения. За да се предприеме операция на сливицата, значи дълго време е създавала проблем, т.е детето е боледувало.

    2.Понеже момчетата са по-активни и импулсивни те са по-склонни да се потят и съответно да се разболяват. Каляването е прекрасно нещо, но докато си изградят имунитет всички деца минават през хрема, кашлица, болно гърло. Ако посещават детско заведение това се случва доста по-често. В детската градина контактът с много хора е неминуем. Калено или не, детето пипва вируси колкото и да го пазим и да се опитваме да каляваме.

    Опитът ми на родител показва, че децата след 4 -5 годишна възраст общо взето се стабилизират. Въпреки, че имат повече контакти, вече по-малко боледуват. Мога да подкрепя мнението на Марин: и моите деца са стояли с мокри карка в киша и то по няколко часа в студа и не са настивали. Боледували са когато най-малко съм очаквала, но не и когато са стояли на студено. Колкото до шаловете на устата, моите деца никога не са търпяли,а и аз не съм ги насилвала да ги слагат.

  5. слу4айна says:

    Браво, много хубаво си го написала и трябва такива неща да се разпространяват и четат от майките. Аз самата нямах смелост да се опълча на роднинското войнство и на майка ми, която е медицинско лице и “две деца е отгледала”. Синът ми е роден в края на май и през юли стоеше с вълнени терлици и шапчица, че да ен измръзне. Боледуваше непрекъснато, което беше причина за още по-голямо навличане. ТЪпчехме го с антибиотици всеки месец, под вещите наставления на лекари. Накрая аз събрах смелост да се опълча на ордата “разбиращи” и след голяма борба детето се пооправи. Беше много трудно за изнежения му и отровен организъм да се бори с инфекциите. Вдигаше температура над 40 и си мислех че ще умре. Плачех и се молех по цели нощи и гледах хапченцата, но не му ги давах. Радвам се че той и аз издържахме. А можехме да си спестим всичко това, ако имаше кой да ме посъветва още в началото. Просто бебетата са толкова малки, толкова крехки, имаш чувство че са направени от паяжина и е нужно смелост и добри съвети, за да ги закаляваш.
    Благодаря за това, което си написала. Надявам се много майки да го прочетат и да се замислят:)

  6. Ему says:

    Хе, хе. И аз по едно време имах намерение да драсна за ползите от каляването и как самия аз съм кален. Това е удобен случай ;).

    Та, като малък съм бил болнав и не кален, разбира се. Адски проблеми със сливиците, които накрая ми ги извадиха (и 3-те) още не успокоени с пълна упойка ;). И други боледувания съм имал, но операцията и аз си я спомням (много болеше).

    Сега за каляването. Не помня на колко години бях, но бях малък. Бях с баща ми в командировка някъде, в някаква планина, май, през някаква зима. Една сутрин ме буди и ми вика:
    – Ставай да се каляваме.

    Аз хубаво. Може “каляване” да е нещо вкусно или пък весело. Ставам и тръгвам да се обличам. Да, ама не. Баща ми ме спря, върза ми една кърпа на кръста и марш навън от бунгалото.

    Е, не ми се стори много вкусно. А и не беше чак толкова забавно.

    Баща ми започна да се търка със сняг и ми вика и аз да се натъркам. Хващам аз малко сняг и ми стана судено на ръката, камо ли да се натъркам. Хвърлих снега.

    Баща ми пам ми вика да се търкам. Аз пак “не”. Студено ми е.

    Последва “мечка” ;).

    Това беше първото ми каляване и то по грубия начин. Като се върнахме от комадировката, аз изкарах една хубава бронхо-пневмония, а баща ми отнесе няколко хубави скандала, как може да е толкова малоумен.

    За известен период от време това беше единственото ми запомнящо се каляване, но явно имаше ефект.

    По-късно се овлякох от гмуркането и започнах сам да се дозакалявам. Снежни бани чат, пат. Къпане с гореща-студена-гореща-хладка-…-… вода и т.н. Факт е, че сега зимата ходя с едно яке върху фланелката с къс ръкав, боледувам по изключение и ми е кеф. Е, лятото умирам от жега, но май е виновно лятото, а не каляването ;).

    Но пък мразя да спя на студено. Обичам да ми е топло в стаята, докато спя.

    И много важно нещо, когато ви е студено: Треперете!!!

    Поздрави Ему

  7. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    @trol4e
    нямам наблюдения върху разделението по полов признак ;) и не мога да го коментирам. Не е изключено да е правило. А може да е и стечение на обстоятелства.
    Още преди да се омъжа наблюдавах как приятелите ми си гледат децата и си изграждах собствена статистика и тактика на база: “с това съм съгласна, с това – не”. Все пак е много по-лесно да си критичен, гледайки отстрани и то чужди деца. Когато се роди първата ми дъщеря вече знаех как да я гледам, калявам и т.н. Аз съм малко своенравна и инат (не казвай на никого ;) ) и си гледах детето както аз си бях решила и не слушах НИКОГО. Естествено отнасях разни натвърдяци и скандали от “разбиращите”, но не ми пукаше особено. Голямата тръгна на ясла на 2 годинки и 2 месеца и после се премести в детската градина. За първи път вдигна температура, когато беше на 3 год и половина. Когато стана на 7 години и не беше карала нито една шарка, язаведох при болни деца, но тя и така не се зарази. Дребното беше на 1 годинка – и то не се зарази. Искам да кажа, че почнах навреме с каляването и че е възможно да се прескочат болестите в яслата и детската градина и също, че хремите и кашлиците съвсем не са задължителни. Но се иска последователност.
    Това, за което ме критикуваха най-остро (едно от нещата) беше, че децата ми пиеха всичко направо от хладилника още преди да навършат 1 годинка. Представяш ли си какъв ужас ;)
    Сега ликувам тайничко, защото “тактиката” ми се оказа правилната!

    @слу4айна
    Имам чувството, че повечето млади майки подхождат със страх, а той е лош съветник. А и натискът от съпруг и роднини често е неоправдано голям и трудно му се удържа, но не е невъзможно.
    Даже си мисля, че подобен страх отказва много хора от създаване на деца, но това е друга дълга тема.

    Радвам се, че темата ви е интересна, защото тя наистина е важна. Очаквам още мнения и коментари, както и споделен опит по нея. :)

  8. Ясен says:

    Хубава статия. Напомня ми за една теория за алергиите която бях чел някъде. Идеята беше, че алергиите са следствие от прекалено стерилната среда на отглеждане. При липса на вредители с които да се бори имунната система, тя започва да се активира от неща които не би трябвало да я активират.

    Дачи а какво разбираш под течение?
    Защото малко не съм съгласен че дори и топлия въздух е проблем.

    Изхождам от следната постановка. Стая с югоизточно изложение, липса на климатик, огромни прозорци и врата намираща се срещу тях. Лятото е практически невъзможно да се разбереш с колегите да седи отворен прозорец или врата. Ставало течение. При положение че при затворени прозорци и врати в стаята е 30-35гр, а при отварянето на нещо стават 27-32, според мен не би трябвало да е проблем течението.

  9. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    Ясен,
    съгласна съм за това с алергиите. Децата се раждат с известен имунитет, но само на него не може да се разчита. Стерилната среда може да разболее и здрав човек.

    А под течение разбирам движение на въздуха.
    Да, това, за което ти говориш също е течение, но в твоя случай по-скоро говорим за глезотии :) от колегите ти.
    Аз съм с болни бъбреци и когато седя на течение, било то и топло, бъбреците започват да ме болят. Затова просто си слагам дреха/шал на кръста и оставям другите хора да се проветряват на спокойствие. :)

  10. molestosa says:

    Е това все едно аз съм го писала. Мерси за сламките и за шала, не го знаех, но винаги съм ги мразела. Ще пратя статията на мама :)

  11. LeeAnn says:

    molestosa, Удоволствието е мое :) Поздрави на мама ;)

  12. Мария says:

    Страхотна статия! Много ми хареса. Веднага я споделям и започвам да се замислям все по-сериозно. Детето ми е още малко и сега е времето да действам.
    Благодаря за отделеното време!

  13. LeeAnn says:

    @ Мария, удоволствието е мое!

    Вярвам, че в останалите статии от категорията “Нашите деца и ние” ще намериш още полезни неща за споделяне :)
    Разгледах блога ти – чудесно място за споделяне.
    Важно е децата ни да са здрави, удовлетворени и уравновесени :), така че, ако прецениш, че в категорията липсва нещо, което би било полезно на твоите читатели – просто дай знак :)

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *