Skip to main content.
December 30th, 2007

Жълтото небе

Автор: Lynn

Вчера си измислих приказка една,
за птиче малко и жълтичка пчела.
Но без да искам забравих я аз вечерта
и се сетих края чак на сутринта.

Летеше си един ден птичето само
и в клонче лошо удари си то лявото крило.
Каква беда го сполетя,
тъкмо преди есента.

И падна птиченцето на земята,
отпусна си то лекичко крилцата.
Със глас заплака тъжно то,
за свойто малко, счупено крило.

“Защо на мен това се случва?
Пеенето ми ли злобата нечия отключва?
Сега с братята си как аз ще замина,
как ще се завърна догодина?”

Но птиченцето мъничко не знае,
че у дървото пчеличка жълта кошер си копае.
И чува неговата мъка тя,
макар и глуха, със слухова тръба.

Излезе из дома си жълтата пчела
и притече се на помощ в таз беда.
На птиченцето крилото тя превърза
и мехлем му сложи без да бърза.

За ден-два оправи се птиченцето клето,
легнало на пчеличката в кюшето
и с песен на устица,
подаде си то малката главица.

Но дойде време с пчеличката да се сбогува,
че с братята си дълъг път то трябва да пътува.
С прегръдка братска на раздяла мъчна,
поплакаха си двама и всичко вече почна да приключва.

И литна птичето в небесата,
широко си разпери то крилата,
а прибра се жълтата пчелица,
мед да прави за своите дечица.

Минаха се тъй месеците зимни
и дойде пак пролетта с хубостите дивни.
Почука птиченцето малко пак на същото дърво
и с приятел скъп отново срещна се то.

Posted by LeeAnn in Малки гости

No Comments »

This entry was posted on Sunday, December 30th, 2007 at 08:00 and is filed under Малки гости. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>