Skip to main content.
November 13th, 2007

Децата и творчеството

Творчеството безспорно е най-добрият начин за освобождаване на натрупаната енергия, била тя положителна или отрицателна. Забележете, че казвам „натрупана енергия”, а не „натрупано напрежение” или „стрес”. Стресът и напрежението са натрупване на отрицателна енергия. Тя трябва да се изразходи. Положителната, обаче – също. Възрастните хора правят разлика между „правене-на-нещо” и „творчество”. Децата рядко я правят. 

Жените, които не са открили в себе си „художествена дарба” изразходват натрупаната енергия с чистене/готвене/пренареждане на мебелите у дома… Мъжете пък си човъркат нещо по колите, правят лампи от дъсчици и оризова хартия, ловят риба или сглобяват радиоуправляеми модели на лодки и самолетчета. Нито мъжете, нито жените могат да обяснят „научно” защо това им доставя удоволствие. А то е просто – това ги освобождава от натрупаната енергия, независимо от полюса й. Натрупването и задържането на енергия, та било то и положителна, не е полезно.

И ако за нас не е полезно, за децата ни е направо вредно. Децата ни нямат физическата сила и умения да ремонтират коли или да разместват мебели, нито да измислят нови манджи или шият дрехи… Затова за децата си избираме по-„детски” занимания, които хем да ги освобождават от енергията им, хем да развиват мисленето. „Детски” е в кавички, защото следващите занимания са приложими и при възрастните хора. 

Свиренето на музикален инструмент е възможен творчески отдушник за децата. Но не е универсален. За да свириш на пиано/цигулка/обой се иска особено отношение към музиката по принцип, за да може тя да ти доставя истинско удоволствие и да се използва като отдушник. 

За мен безспорно най-добрият начин за творческо освобождаване на децата е рисуването. Всяко дете се ражда художник. Всяко дете обича да рисува. Повечето деца го умеят завидно добре. Разбира се, разглеждам „рисуването” като малко по-общо понятие, по-скоро като „изобразително изкуство”, което съдържа в себе си апликиране, моделиране, лепене, кръцкане с ножица и т.н. Аз ще го наричам „рисуване”, вие разбирайте „Изобразително изкуство”, моля. 

Когато децата рисуват, те попадат в свой собствен свят. По рисунките на детето си, вие можете да наблюдавате и анализирате психическото му развитие. В зависимост от композициите, които формира, структурата на рисунките, големината и мястото на фигурите, остротата на контурите, комбинацията от цветовете, тяхната тоналност и наситеност, последователността при запълването им, къде поставя себе си спрямо останалите членове на семейството и т.н., вие можете да се ориентирате много бързо дали детето се чувства добре или не, дали има моментни или постоянни тревоги или не, дали задържа в себе си агресия, дали успява да общува с другите деца адекватно или не…. Мисля, че за това си има цял дял от психологията. 

Изводи можете да си направите от всяка рисунка на детето си, независимо дали е рисувана у дома или в школа, група и други форми на колективно рисуване. Но, аз мисля, че рисуването в група е по-полезно за детето. Групите обикновено се водят от художници-педагози, които имат малко по-различен подход от нашия, родителския. Установих го от личен опит. Малката ми дъщеря посещава школата, която посещаваше голямата. Мотането на родителите из часа е позволено, стига да не смущават децата и да не пречат на госпожата. На въпросът „Това къде да го нарисувам?”, аз давам конкретен отговор, докато госпожата отговаря „Ти прецени” или „Както прецениш”. Забелязах, че децата предпочитат този отговор, защото той им дава още свобода, а моята гледна точка, ако е различна от тяхната, ги ограничава. 

Колкото и пресилено да звучи, рисуването помага на децата да се научат да взимат решения. Като започнат от най-простото – какъв цвят да са перденцата и коминчето. Така, растейки, пренасят спокойното взимане на решения и в ежедневието си и не висят по пет часа пред пердетата, докато изберат подходящите 😉 такива за новата къща. 

Рисуването развива цветоусещането и донякъде възпитава в естетика. Казвам „донякъде”, защото „естетика” ми е твърде размито и субективно философско понятие и съм сигурна, че всеки от нас влага различен смисъл и нюанси в него. Но все пак – учат се да съчетават и комбинират, да се стремят към красота. 

Рисуването в група помага на децата на намират своето място сред себеподобните, да се сравняват с тълпата, но да се отличават от останалите индивиди в нея. По време на часа по рисуване разхождането из стаята, протягането и надничането в чужди рисунки е позволено. Забелязала съм, че въпреки това, децата не се копират помежду си. Ако имат принципни затруднения, напр. „Как се рисува лястовичка?”, питат госпожата, тя показва на дъската или на друг лист и всеки рисува своята си лястовица – различна, уникална и с характер ;). 

Рисуването в група е подходящо и за „проблемни” деца. „Проблемни” наричам деца с повечко енергия; деца, натрупали по някаква причина, тревога или агресия; деца, с които възрастните общуват трудно; деца, които трудно се изразяват с думи. Такива деца не бива да се отделят в отделна група. Тяхното място е при „нормалните” деца. /Естествено, категориите са условни. Възрастните наричат „проблемни” децата, с които не могат да се справят, а „нормални” тези, с които могат/. Когато групата се води от подходящия човек, заниманията по рисуване правят чудеса с такива деца. Детето свиква да се изразява на листа, без това да води до кавги и забележки. Само за няколко месеца черните недружелюбни безконтролни и безконтурни драсканици добиват форма и цвят. И скоро се превръщат в нещо красиво и приятелски настроено – като мече, например. 

Рисуването носи емоции не само на децата, но и на родителите. Едва ли има родител, който да не се усмихва при вида на рисунките на децата си. А когато тези рисунки висят измежду десетки други в някоя галерия /школите си правят ежегодни изложби/, това вече е и повод за родителска гордост. Емоцията си заслужава времето, което ще отделите, за да водите децата на рисуване, да ги чакате и прибирате у дома, да купувате кадастрон и боички. 

На децата им доставя удоволствие да видят рисунките си в паспарту на стената, но още по-голямо удоволствие им доставя да видят одобрителна усмивка на лицата ни.

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

8 Comments »

This entry was posted on Tuesday, November 13th, 2007 at 18:33 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

8 Responses to “Децата и творчеството”

  1. CTEHATA says:

    Lee, май си личи пола на отглежданите от теб щастийца 🙂
    Според мен в никакъв случай не трябва да се пренебрегват и по-“мъжките” творчески занимания. Аз все още имам прекрасни спомени от най-най-ранна възраст свързани със света на конструкторите! Не такива, които се сглобяват по един определен начин (бррррр). Конструктори, които са само блокчета и не слагат рамка на това, което ще сглобиш. Откровено смятам че началото на моето “инженерно мислене” е някъде на пода в дома, в който съм отраснал. Е, родителите ми сигурно има какво да кажат за тоновете разглобени часовници, но като нямаше достатъчно конструктори …:)))

  2. elichka says:

    Гласувам с две ръце за статията и мнението ти по въпроса. Творчество, без значение в каква форма и разновидност. Разтоварва и помага да намериш себе си. Прилага се както при деца, така и при “големи деца”.

  3. LeeAnn says:

    @Стената
    Да, конструктора помага, наистина, но много зависи от детето. Рисуването е по-лесно. Има деца, които се ядосват когато нещо не се получава и плачат. Едното от двете ми щастийца е точно такова перфекционистче 🙂 Мисля, че рисуването му помага да се справи и с това чувство. 🙂

    Не отричам полезността от конструкторите. Брат ми също беше разглобил всички налични часовници. 🙂

    Народните танци (и не само) също са подходящи, но също не са универсални. Аз се стремя към нещо по-универсално, което освен да ги развива и разтоварва, да носи и някаква информация за мен. Рисуването го прави – знаеш, говорихме по този въпрос 😉

  4. CTEHATA says:

    @Lee: За рисуването – спор няма, супер е. За това че рисунките казват много също сме говорили. Просто имах предвид, че за някои характери рисуването може да не е най-подходящото. А може и да се редуват. Така или иначе, поне в моето детство момичетата рисуваха повече. За мен двете неща задоволяват подобни, но различни творчески нужди. Най-хубаво ми се струва да се даде избор на детето – четките или конструктора? Така дори може да не остане време за часовниците :))

  5. LeeAnn says:

    @Стената
    Съгласна. Изборът е даден :)… и взет 😉

  6. LeeNeeAnn » Blog Archive » Твоето компетентно дете says:

    […] че децата ни са умни, интуитивни, креативни, емпатични и любвеобвилни и от нас зависи дали ще […]

  7. LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачето отиде на училище says:

    […] им по рисуване, която преди 15-16 години ръководеше школата по рисуване, в която ходеше моята Валя. Госпожата помоли за […]

  8. LeeNeeAnn » Blog Archive » „Слънчице” на 20 години! says:

    […] добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>