Skip to main content.
November 25th, 2007

One last breath

Автор: Lynn

Сън ли бе или беда не зная,
но дойде тъй бързо края
и в нощите студени, бурни,
викове, стенания … като във урни.

И ще тръгнеш ти сега далече,
душата ми го знае вече,
по пътищата прашни на света,
ще пуснеш изведнъж дланта.

Защо тъй предаваш ти душата моя,
не знаеш кой те чака зад завоя.
Там клоун убиец с мрачна красота
да остави у сърцето кървава следа …

То болно тъй да си ридае,
но тялото ти вече знае
как студ болезнен сковава го сега
и пада тъжно в плен на смъртта.

И гледат ти очите тъжно небесата,
шепнейки ми пак на смъртта словата:
“Ах, любов, красива, малка, искам с теб по облаците да се рея,
за туй от векове копнея!”

Posted by LeeAnn in Малки гости

5 Comments »

This entry was posted on Sunday, November 25th, 2007 at 10:00 and is filed under Малки гости. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “One last breath”

  1. alex zvezdev says:

    браво, пак в рими и пак стих велик… изумявам как се постига таквоз? аз защо ли не мога…?!? 🙂

  2. LeeAnn says:

    @alex zvezdev,
    този стих не е мой :), но е велик, вярно е. Не можеш, защото си голям бързак! Ако се поспреш малко, успокоиш и позамислиш, може и да успееш 😉

  3. lynn says:

    Честно да ви кажа, ако някой ме пита как ги пиша, ще му кажа за секунди сигурно … Не знам, просто ми идва отвътре. Иначе се радвам, че ви харесва. =)

  4. lynn says:

    Дачи, пиши ми, моля те, че имам ново стихотворение, а ти забравих мейла. *удря се по главата* =(

  5. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    *напис*

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>