Skip to main content.
June 1st, 2006

Облачният рожден ден

В този ден Облачето имаше рожден ден.
То ставаше на 3 … или на 5…, а може би на 35 годинки… Никой не знаеше.
При облачетата това нямаше значение. И не защото облачетата не празнуваха рождените си дни или нямаха торта. Неее! Напротив! Имаха си рождени дни, имаха си и торти, но тортата беше облачна, а свещичките… Хм, ами свещичките всъщност всяка година бяха различен брой. Е, понякога се случваше да бъдат същия брой като миналата година. Как така ли? Случваше се, защото Вятърът определяше броя на свещичките за тортата.

Вятърът слагаше толкова свещички върху тортата, колкото бяха на брой пакостите на Облачето през годината. Колкото повече пакости беше направило то през годината, толкова повече свещички го очакваха на тортата му. Колкото повече бяха свещичките, толкова по-голяма беше тортата! А това беше прекрасно!
Колкото по-малко и непослушно беше едно облаче, толкова по-голяма торта с много свещички получаваше то за рождения си ден!

Всяка година, когато наближеше рождения му ден, Облачето ставаше някак по-кротичко и добричко и даже малко по-послушно… Защо ли? Защото потъваше в мисли за изминалата година и се чудеше колко ли свещички е приготвил Вятъра за облачната му торта. Опитваше се да си спомни всички бели и пакости, които беше направило – и малките, и големите. Но все не успяваше. Струваше му се, че е било най-послушното Облаче на небето…А това означаваше, че е пораснало…Когато получиш торта без свещички това означава само едно нещо – че вече си голям! А Облачето не искаше да порасва, защото да си голям е скучно!
Затова, като не можеше да се сети за нито една минала беля, то си намисляше някоя пакост, не много голяма, за самия рожден ден. Така нямаше опасност да остане без свещичка и да му кажат: “Вече си голяма, стига с тези облачни игри!”
За тази година Облачето си беше намислило една съвсем съвсем малка пакост и не можеше да разбере защо всички му се караха толкова много, и то точно на рождения му ден!
Облачето се успокои чак когато Вятърът му каза строго, но много сърдечно: “Кога най-сетне ще разбереш, че няма нужда да правиш пакости точно на рождения си ден?!”, и после с усмивка добави: “Облачета като теб не порасват…”

И тази година Облачето получи огромна торта със стотици свещички…
Духна ги много внимателно, като си пожела никога да не порасва и те се превърнаха в хиляди малки звездички, които и сега блещукат на нощното небе…

Posted by LeeAnn in Приказка за Облаче

2 Comments »

This entry was posted on Thursday, June 1st, 2006 at 07:32 and is filed under Приказка за Облаче. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Облачният рожден ден”

  1. Ийори says:

    Иха!
    Хареса ми.

  2. LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачният звезден мечтопад says:

    […] Имаше обаче и такива, които като чуеха за мечти и в очите им заблестяваха детските щастливи искри. На тях Облачето с удоволствие обясняваше: – Някои – Облак, Вятър или Птица – като пораснат и забравят за мечтите. Мечтите се обиждат и си тръгват. Някои от тях се скриват дълбоко, за да не бъдат открити. Други обаче – най-буйните, най-мечтателните и най-горещите – се превръщат в облачни бели. Защото мечтите живеят в звездите и се сбъдват само когато твоята звезда с твоята мечта тръгне към теб, а ти я посрещнеш с широко отворени усмихнати очи. Но за да има къде да живеят мечтите и да има с какво да пътуват към теб, трябва да има звездички. А звездичките се правят от облачни бели. Защото колкото повече пакости направя през годината, толкова повече облачни свещички слага Вятърът на облачната ми торта! А колкото повече свещички има на нея, толкова повече звездички отлитат в небето когато духна свещичките. Разбрахте ли сега? Правя белите заради вас – за да се сбъдват вашите мечти! […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>