Skip to main content.
August 21st, 2012

Майсторът на лули

Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България.

Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да го прочетеш в очите на майстора – начинът, по който гледа дървото и по който избира от кое дърво каква лула да се роди…

А лулите буквално се раждаха в ръцете му…

Трябваше първо да набави вярното дърво – бриарът трябваше да е правилно изварен и добре изсушен – то от всяко дърво свирка не става, па камо ли лула!

Сетне трябваше да избере в какви посоки да обработва дървото, за да се получат хем исканите шарки, хем да се запази духа и хармонията на дървото…

Сетне трябваше да пресметне колко широки отвори да остави, така че тютюнът да гори правилно и най-вече, къде е точното им място, какъв мундщук да сложи, колко да шлифова и полира…

 

За една лула е много важно да можеш да си я представиш – да си представиш човекът, който ще я пуши, какви ще са навиците му, какви предпочитания ще има… Ако щете важно е даже да си представиш колко големи ще бъдат ръцете му и дали лулата ще им отива или ще стои смешно…

Тук таблици и математика няма. Има само майсторлък!

А под „майсторлък” всеки да влага собственото си разбиране – за майсторът може би това са 10те часа концентрация и ръчен труд, докато види творбата си готова, или рисуването на дизайна по необработеното дърво, или пък внимателното отнемане на слой след слой, за да добие дървото формата, в която душата му ще пее докато тютюнът вътре гори…

За мен пък майсторлъкът се изразява в нещо много простичко: носи ли лулата, която се ражда в ръцете ти, част от теб или не. Ако носи – майстор си – умееш да даваш на другите от това, което сам притежаваш!

А майстор ли си, тогава за теб значение има само магията.

Ако и за вас магията е от значение, Георги ви очаква в Сопот. В работилничката си едва ли ще ви пусне, но на поляната до лифта, по време на Въздухария 2012 ще можете да му се възхищавате на воля…

Posted by LeeAnn in Разни други Приказки, Реалността

6 Comments »

This entry was posted on Tuesday, August 21st, 2012 at 20:15 and is filed under Разни други Приказки, Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

6 Responses to “Майсторът на лули”

  1. Меми says:

    Ааа, страхотно, как обичам такива истории, благодаря!

  2. Michel says:

    То в България почти никой не пуши лули, та такъв занаят трябва да е наистина много рядък… 🙂

    (Аз много обичам лулите, макар (почти) да не ги пуша…) 🙂

  3. Nick Angelow says:

    пуф-паф, пуф-паф и аромат на „amphora“ 🙄

  4. LeeAnn says:

    Да, в България наистина рядко могат да се видят хора с лули, затова лулите му обикновено пътуват за чужбината 🙂

  5. lozanova says:

    Има голяма доза романтизъм в лулите. В наши дни се използват или от ценители или от хора, които просто харесват вкуса на тютюна, без да е преминал през тежка химична обработка.

  6. LeeNeeAnn » Blog Archive » 14 дни слава… says:

    […] дни слава… Всички снимки към тази история са правени от […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>