Skip to main content.
July 12th, 2012

Лондон… 02

Случвало ли ви се е да си пожелаете нещо, ама в стил „искам само един път в този живот да…” и то да почне да се сбъдва, ама чак да ви писне от сбъдване и да се получи нещо като „внимавай какво си пожелаваш”? Сигурна бях, че така ще кажете.

И с мен и Лондон стана така, с лекия нюанс, че аз нито веднъж не съм си пожелавала да ходя там 😉 Тази година обаче се оказа много Лондон_наситена. Тамън се върнах в началото на март и се оказа, че през юни пак трябва да отида. Еми, да отида, рекох си, то някак не върви да се дърпам 😉 И през ноември няма да се дърпам, обещавам.

И така – хоп-троп и на самолетчето. Само за статистиката ще спомена, че това беше най-турболентният полет в живота ми. То бива люшкане, бива, ама като слезнах на Хийтроу се чувствах като ударила две ракии…

Този път хотелът ни беше съвсем близо до Tower bridge и това ми даде възможност да добавя нови гледки и преживявания :).

Едната вечер се наложи да се возя с лодка по Темза. Казвам „наложи”, защото пътуването до Лондон беше служебно, разходката по Темза – също 🙂 Няма да крия, че ми хареса. Може би защото продължи 3 часа, лодката караше бавно и това ми даде възможност хем да се социализирам с тълпата (основната цел на занятието), хем за видя нещо от Лондон от по-различна гледна точка.

На другата вечер успяхме да „откраднем” малко време за себе си и се качихме на London Eye точно преди да затвори. Гледката отгоре е невероятна. Колелото се движи толкова бавно, че много бързо спирате да го усещате и се отдавате на зяпане. Подходящо е дори за хора със страх от високо, защото не е открито и нямаш чувството, че висиш. А отгоре определено има какво да се види. Возенето струва близо 19 £ и трае 30 минути. Качвате се в движение и слизате в движение 😉

 

От инженерна гледна точка, колелото е интересно творение. Кабинките не висят, а са някак странно лагерувани и конструкцията се върти около тях.

 

Единственият недостатък е, че затварят в 21.30 ч. Това е недостатък на Лондон по принцип и е нещо, което не разбирам.
Последната вечер се разхождахме по Оксфорд стрийт с идеята да пазаруваме, да хапнем, да се помотаем… Да, ама не. Магазините затвориха в 21.45, заведенията за бързо хранене – също, а такситата внезапно се напълниха с клиенти. Хващането на такси към хотела ни костваше 25 минути вардене и притичване, като накрая всъщност ни качи едно такси, което си беше приключило смяната и просто се смили над нас.

 

Това най-много ме озадачава в Лондон: в 21.45 затварят дори супермаркетите, а по улиците продължава да е пълно с хора и коли чак до след полунощ! Това ме озадачава даже повече от костюмарите, които лежат по полянките 😉 На тревичка бих полегнала, ама не искам да се прибирам в 21.45! 😉

——————————————————————————–
Всички снимки от Лондон са тук.

Posted by LeeAnn in Пътепис

1 Comment »

This entry was posted on Thursday, July 12th, 2012 at 16:40 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

One Response to “Лондон… 02”

  1. LeeNeeAnn » Blog Archive » Годината на среброто ;) says:

    […] сте вече Лондон (2). Това, което не пише там е, че в Лондон бях на […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>