Skip to main content.
October 16th, 2007

Забраните и наказанията

Писала съм много за различните подходи при възпитанието, за правилата, за забраните и наказанията, но като част от предишни статии, никога събрано и синтезирано в самостоятелна статия. Затова тази статия ще е по-скоро обобщителна и ще съдържа по-малко примери, а повече заключения.

Колкото и да съм привърженичка на свободното отглеждане и развиването на индивидуалните качества на децата, не мога да не си призная, че и без правила не може.

Думата „правила” обаче води след себе си асоциации. Подосаждах на хората около себе си с тази игра. Възрастните изброиха следните думи: задължения, ред, коректност, спазване, списък, скука…

Децата /попитах деца под 15 годинки/ обаче изброиха: забрана, караница, наказание… Нито едно не каза нещо приятно. Мисля, че това е много показателно и е редно да ни накара да се замислим. Когато свързваш едно нещо с друго неприятно нещо, то съвсем естествено в теб се надига нежелание да го направиш, да го спазваш и да се съобразяваш с него.

Как обаче да създадем правила, които хем да се спазват с удоволствие, хем да не надигат желание за отричане и протест? Отговорът е лесен. Правилата трябва да имат положително звучене, но да запазват забранителният си характер! Звучи ужасно, но не е.

Децата имат изключително силно развито чувство към силогизмите. Давам примери:
Достатъчно е да въведете правило: „С топката играем на двора” и те ще знаят, че това значи, че „У дома НЕ се играе с топка”, при това без да използваме частицата „НЕ”. Аз наричам това „разрешителна забрана”.

Друг пример: „С моливите се пише на листа” – т.е. „Не по стената и НЕ по вратите”, и отново без гадното „НЕ”.

Ако това се въведе навреме като стил на изразяване на родителите и като стил на общуване, ефектът е по-добър от ефекта от „забранителните забрани”. Нещо повече: ако се случи все пак детето да играе с топка вътре или да надраска стената, защото не е изключено, разбира се, скарването трябва да е: „Нали сме се разбрали, че с топка играем навън и с моливи пишем на листа”, а не „Нали съм ти казала да НЕ играеш с топка у дома” – т.е. отново да избегнем „НЕ”-то.

Единствената цел на това спестяване на „НЕ”-то е то да се пази за наистина важните и истински забрани – за да знае детето ви какво значи „НЕ”. По този начин, малкото явни забранителни забрани съдържащи „НЕ” ще се спазват безусловно.

Истинска забрана у дома беше:
НЕ хвърляй предмети срещу витрините!
НЕ се надвесвай от терасата!
НЕ тичай и НЕ скачай в банята!

Това са все неща, които биха наранили физически и то сериозно децата. Важното е истинските забранителни забрани да са възможния минимум, за да осъзнават децата тежестта на „НЕ”-то, което изричате. Този подход помага на децата да растат свободни и свободолюбиви и възпитава в тях доверие към родителите им. Те знаят, че са им разрешени почти всички действия и знаят, че когато родителят каже „Не”, това не подлежи на коментар. Децата се чувстват отговорни и се стараят да оправдаят доверието. Родителите, обаче, не бива да спекулират с това впоследствие, защото то бързо ще загуби тежест и ще урони авторитета им! Съпроводени с подходящо количество обяснения и разяснения, тези правила се превръщат в закон завинаги! И си остават правила, без да са забрани.

Никой не обича да му забраняват и да го наказват, децата още по-малко. Малко са обаче децата, които са пораснали, без нито един път да са били наказвани. Наказанието е неизбежно, защото в противен случай детето добива чувство за безнаказаност, а то не би му било полезно в живота.

Наказанията са още по-деликатна материя и от правилата и забраните.

Наказанията не бива да засягат самочувствието на детето, не бива да го излагат пред другите деца, не бива да уронват мнението, което другите деца имат за него, не бива да засягат насъщните му нужди: храна, дрехи и родителска обич.

Изрази от рода на „Ако не го направиш, няма да те обичам” са чиста проба изнудване и възпитателният ефект от тях е нулев!

Важно е наказанията да са съпроводени с обяснения: защо наказваме детето, защо смятаме, че е постъпило грешно, каква според нас е правилната постъпка, какво очакваме да запомни детето от и чрез наложеното наказание. За едно и също провинение, обясненията към различните деца на различна възраст са различни и строго индивидуални. Много е важно децата да не остават с грешни впечатления за критикуването. Когато разберат защо им се караме, те по-лесно се съгласяват да изпълняват мерките, които им налагаме като наказание или компенсация.

Изслушвайте децата си – те обикновено имат своя причина за случилото сe и често тя е достатъчно обективна, така че да не се налагат наказания или караници.

Наказанията не бива да вменяват вина на децата.

Наказанията трябва да са обективни и заслужени! С неадекватно наказание  родителите  губят от доверието на децата си и от собствения си авторитет пред тях.
За да си „сверите часовника” може от време на време да си сменяте ролите. „Ти как щеше да постъпиш, ако ми беше майка, а аз бях направила така?”. Ще се учудите колко справедливи и обективни са децата. При смяна на ролите детето може да разбере как се чувствате, а вие можете да разберете, дали то е разбрало.

Наказанието не бива да отменя или променя правила, не бива да създава и налага нови правила и особено трайни забрани. Наказанията трябва да са временни, кратки и ясни.

Наказанията трябва да са крайна мярка. За да имат нужната тежест. В противен случай децата свикват с наказанията и спират да им обръщат внимание. Целта на наказанието е не детето да страда, да го боли или да плаче, а да мисли за случилото се, да го разбере, осмисли и анализира и да не повтаря грешката си.

Няма как да сте обективни и с тежест, ако се карате и наказвате за всяко нещо. Подобно на забранителните забрани, при карането и наказанията е същото: карайте се и наказвайте само за важни неща. Например, правило, което децата ми харесват: Не се карам за беля, карам се само за лъжа. Премълчаването също се брои за лъжа. Най-големите наказания и най-дългите „тиради конско” са следствие от лъжа или премълчаване. Важното е детето да ви има доверие и да не се страхува от наказанието, за да си признае веднага щом сгафи. Това е важно – ако знаете за гафа, можете да му помогнете и то не само със съвет, ако се налага. Ако не знаете – с нищо не можете да помогнете, дори и принципно да има начин.

Въпреки, че им се карате и са наказани, децата не трябва да остават с впечатление, че са лишени от подкрепата ви.

Възпитанието се изразява в оказването на помощ и безкористна подкрепа, на всеки етап от живота и развитието на децата ни, без значение колко са пораснали. Докато имат нужда от нас – трябва да получават това, от което се нуждаят!

Възпитанието трябва да развива личността, да затвърждава нейната индивидуалност, а не да я подтиска и вкарва в рамки. Всяко дете, всеки човек, е уникално творение на природата.  Децата трябва да растат свободни и максимално неограничавани, за да растат със свободни и необременени умове и да пораснат горди и щастливи хора!

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

12 Comments »

This entry was posted on Tuesday, October 16th, 2007 at 00:25 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

12 Responses to “Забраните и наказанията”

  1. voxy says:

    Страхотен пост! Много от нещата са приложими в различни ситуации, трябва да има ясно изразена градация.

  2. lyd says:

    правилата са нужни, за да можем да оперираме в обща среда без да си пречим и да се нараняваме. когато си наясно с правилата, вече си готов да мислиш извън кутията … ако си възпитана да мислиш така 🙂 ако не си, в кутията на правилата ти е тясно.

    може и без наказания … даже по-добре отколкото със … ще пиша някой ден като ми остане време. при мен не действат. при сина ми също. учим се единствено от естествените последици от постъпките си … след постъпките или преди тях, ако отделим време да направим някои предвиждания.

  3. LeeAnn says:

    voxy,
    да, трябва да има градация в наказанията, но всеки си я определя сам. Далеч съм от мисълта да предложа списък кое провинение какво наказание изисква.

    Да не говорим, че Лид е права – аз също съм на мнение, че може и без наказания, но това много зависи от възпитанието на родителя, от моментното му състояние, от характера на детето … – от хиляди неща.

    Така че, Лид пиши, винаги те чета с удоволствие. 🙂

  4. Димитър Цонев says:

    даа… а къде се вмества моята асоциация? 🙂

  5. LeeAnn says:

    О:-) Въздържах се! Но смислово се вписва в асоциациите на възрастните.

  6. illa says:

    Не може без наказания. Зависи кое наричаме наказание 🙂
    Но всичко си е според конкретното дете – понякога разстроеният вид на любимия родител бива възприеман като по-голямо наказание от всичко, което сме свикнали да назоваваме с тази дума. И то наистина е наказание. Няма по-отвратителен подход, познавайки психиката на детето, да се злоупотребява с тази му чувствителност и да се имитира разочарование само за да си осигурим някакво минутно спокойствие.
    Но без наказание (в съответната форма) не може. Това също е възпитателно – щом има нарушаване на правилата и детето съзнателно ги е нарушило (понякога – само за да провери дали действат), а не получи очакваното от него наказание, то се обърква и се изпълва с усещането, че правила всъщност няма и възрастните само си търсят повод да го наказват, защото не го обичат.
    Впрочем, номерът с избягването на “не” и с положителните забрани е твърде двузначен: “с топка се играе на двора” означава, че с топка се играе САМО на двора и никъде другаде. Това не създава ли повече ограничения, отколкото да се обозначи само забранената територия (домът, уличното платно) и му се даде по-голяма свобода да реши къде точно да играе?
    Впрочем, всички правила за правилно възпитание са много опасно нещо. Методи, които при едно дете/при повечето деца са повече от подходящи, спрямо друго могат да се окажат напълно погрешни. И това е много страшно.

  7. LeeAnn says:

    Впрочем, всички правила за правилно възпитание са много опасно нещо. Методи, които при едно дете/при повечето деца са повече от подходящи, спрямо друго могат да се окажат напълно погрешни. И това е много страшно.

    Да, съгласна съм с това, аз споделям собствен опит и винаги подчертавам нуждата от мислене и индивидуален подход при възпитанието.

    Впрочем, номерът с избягването на “не” и с положителните забрани е твърде двузначен: “с топка се играе на двора” означава, че с топка се играе САМО на двора и никъде другаде. Това не създава ли повече ограничения, отколкото да се обозначи само забранената територия (домът, уличното платно) и му се даде по-голяма свобода да реши къде точно да играе?

    Не, не мисля, че създава повече ограничения. А и реално погледнато, с топка се играе САМО на двора – не на улицата, не у дома, не при кучетата, не при майките с бебетата, не при батковците с колелата… Стават твърде много не-тата. По-лесно ми е да обясня “защо само в двора?” – поради липса на изброените пречки и опасности.

    Моите деца не обичат подхода “Не прави това, не прави онова”, предпочитат описания подход, но пък знам, че като кажа “НЕ”, те знаят какво значи това. Въпрос на гледна точка, разбира се.

    Както казах, далеч съм от мисълта да създавам общо приети правила. Всеки сам има глава на раменете си и има право да я ползва както намери за добре. Ако иска 🙂

  8. illa says:

    Абсолютно. Точно така е.
    Възпитаването на собствените деца е едно от най-трудните неща, с които човек трябва да се справи.
    И да не разчита на чужди модели без да ги премисли 🙂

  9. едно пиле ;-) says:

    супер .. продължавай в същия дух .. даже може да ги отделиш в отделна секция 🙂

    спомних си един случай … преди един ремонт нашите направиха парти в нас и всички драскаха и рисуваха по стените… след ремонта аз реших че просто са изчистили стените за да може още да си рисуваме… и така се наложи да се сменят една две ленти тапети от новите … не ядох бой .. ама много ми се караха 🙂

  10. LeeAnn says:

    Ооо, и за това си има лек. Моите деца не с адраскали по стените, защото на вратата на тяхната стая, както и на стената има залепени кадастрони – пишат и рисуват там и като им писне – слагаме нови.

    Последното, което измислихме у дома е рисунки по стъкло. Знаеш, вътрешните врати на апартаментите са със стъкло – матово, което от едната страна е гладко, от другата релефно. Вече нямаме скучни стъкла у дома. Имаме плаж, море, небе, кумулуси… ей такива неща 🙂

  11. lyd says:

    у нас тези стъкла бяха място за изява на сестра ми и картините се пазеха с години, докато не нарисува нещо друго – с акварел или темпера. понеже съседите имаха такава рисунка от художник на вратата на хола, майка ми искаше да има и тя 🙂

  12. LeeAnn says:

    Лид,

    При мен идеята дойде по време на стачката – за да се занимават с нещо, защото скуката превръща двете най-добри деца на света в стадо разярени бизони 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>