Skip to main content.
October 10th, 2007

Плашенето на децата като “метод” за възпитание

Плашенето на децата е проява на малоумие от страна на родителите! Точка!

Спокойно бих могла с толкова да приключа, защото смятам, че то е повече от очевидно и едва ли ще съумея да напиша нещо ново и различно, но се опасявам, че ще ми се разсърдите. Затова продължавам:

Някои родители твърдят, че плашат децата си с нещо – баба Яга, Торбалан и т.н. – защото по друг начин не могат да ги накарат да стоят мирно. Глупости! Те не са опитали да намерят друг начин да ги накарат да стоят мирно! Нито да ги накарат да си играят на нещо кротко. Лист от тефтера на мама и нейната химикалка правят чудеса! Просто трябва да си бръкнеш в дамската чанта и да се лишиш от нещо дребно за час-два.

Всяко дете има свой естествен страх – някои се боят от тъмно, други от вода, от светкавици, гръмотевици, фойерверки и т.н. Плашейки детето, ние, вместо да намаляваме естествените му страхове и да му помогнем да ги преодолее, само ги засилваме. Защото човешките същества са склонни да преувеличават. А и какво друго ти остава, при положение, че баща ти казва: “Ааа, не мога да отида там, страх ме е, там е баба Яга”?!?.

Обикновено по-палавите деца стават жертва на плашенето, именно защото са по-буйни. Но по-буйните деца са по-изобретателни, по-чувствителни, по-наблюдателни, по-впечатлителни – това е, което ние обобщаваме в думата “буен”. Да плашиш (особено пък) такова дете означава да си правиш шеги с психиката му, защото то преекспонира всяка наша дума! Плашенето денем не помага. Децата възприемат светлото като безопасно. Но помнят. Проблемът идва като започне да се здрачава и стане тъмно. Ако погледнеш в очите на плашено дете по залез слънце, ще видиш как адът се разтваря над главата ти. Пресилено? Не. “На страха очите са големи”! Откъде ли е дошло?

Това лято имах възможност да наблюдавам как се държи буйно дете, което започнаха да плашат с баба Яга, защото други родители подучиха неговите. Родителите определено се забавляваха от това, че детето се залепя за тях и само за това говори, но на детето не му беше весело. Никак! То не стана по-кротко, но откри нещо ново: баща му не е най-силния на света, защото баба Яга е по-силна от него! В един момент на родителите взе да им писва, че като почне да мръква и детето говори само за баба Яга – пита къде е, колко е силна, че то слушка и т.н., и т.н., но нито един път не се сетиха да му кажат, че това е било шега и че баби яги не съществуват. Напротив! Продължаваха да объркват детските му възприятия. Не знам как е заспивало това дете, но на сутринта се събуждаше още по-буйно и още по-неспокойно и несигурно. Не мога да си представя какво е да живееш в постоянен страх!

Друг случай е братовчедка ми, която плашеха с “Иван с дългата ръка”, който ще се протегне от километри разстояние и ще я вземе, ако … не яде. Е, тя не прояде. Не само не прояде, ами и на масата не сядаше, защото беше близо до вратата и прозореца. Сядаше в ъгъла до стената, защото Иван през стената не може да я вземе. Все пак беше достатъчно голяма, за да осъзнае, че “Иван с дългата ръка” е страшен, но е човек, а хората не могат да минават през стени. Мисля, че тя имаше “късмет” с плашилището си. Истината е, че на моменти чак мен ме хващаше страх, нищо че съм доста по-голяма.

У дома плашенето е забранено! Нещо повече – ако има нещо притеснително, то се проверява с мама или тати, за да се установи, че всичко е наред.

Голямата ми дъщеря ходеше на ясла и там някаква лелка я плашеше с мечки. Разбрах го случайно. Всяка вечер обхождахме целия апартамент, милиметър по милиметър, двете хванати за ръце, докато тя лично се увери, че няма мечка в шкафа, под възглавницата, в хладилника, зад леглото, под леглото, зад пердето… Ходенето в зоопарк не помогна, защото децата на възраст до 3-5 годинки нямат реална представа за размери. Опитах да обясня, че мечката е твърде голяма, за да се събере под масата, но усетих, че това с големината може да има обратен ефект и спрях.

Забраних на всички приятели и познати всякакви “страшни” шеги с нея, защото тя ги сънуваше нощем като кошмари – вкл. елементарното: “ще ти изпапам дупето”, изречено с обич.

И до сега по-малката й сестра е по-смела от нея, съотнесено към същата възраст, та даже и към момента! Разликата им е 6 години. Малката не ходеше на градина и нямаше кой да я плаши. Сега се случва следното: двете сядат, гледат филм, на който и аз си затварям очите на моменти, след това мъничката хваща кака си и й казва “Спокойно, како, аз ще те пазя”.

Не мисля, че това е точно смелост. Това е по-вярна представа за разликата между фантазия и реалност.

Децата, които са плашени, по-лесно възприемат всяко страшно и грозно нещо като истинско – та нали баба яга е страшна, а никой не я е виждал. Това го виждам – значи е още по-страшно!

Децата, които не са плашени, изграждат по-спокойно погледа си към света и имат по-реалистична представа за нещата.

Плашенето развива фантазията на децата ни в грешна посока и ги лишава от реална представа за обкръжаващата ги действителност.

Нощите са за почивка, а не за страх. Когато голям човек не се наспи, денем е невъзможен – нервен, сприхав… А защо си мислите, че едно дете се чувства различно? Мислите ли, че му е кеф цяла нощ да го е било страх и да не е мигнало, а на сутринта да трябва да ви се усмихва?! Откъде накъде! Детските усмивки са дар и награда и трябва да се заслужат! Всъщност, детето се събужда още по-нервно на сутринта, натрупало е отрицателна енергия от кошмара и недоспиването и е още по-невъзможно отпреди, което за много родители означава – още по-страшно плашене. Ако баба Яга вече не помага, следва Торбалан.

Родителите влагат изобретателността си в измислянето на глупости, с които да плашат децата си, и то с охота, но не и в измислянето на игри и занимавки, с които да приковат вниманието им. А това наистина не го разбирам! И пак се връщам към мисленето при възпитаването.

При цялото ми желание не мога да намеря нито един довод “за” плашенето като метод за “справяне”.

“Справяне” – това е другата несъвместима дума при отглеждането на децата – сякаш те са някакъв проблем за разрешаване!

Децата, които наблюдавам са все още малки и не мога да кажа със сигурност как ще им се отрази плашенето като пораснат и какви възрастни хора и родители ще стане от тях, но почти съм готова да се обзаложа, че най-добрите филми на ужасите за всички времена са създадени от такива деца. Горките!

______

П.С. Разкошен детски филм, подходящ за деца на всякаква възраст, който може да им бъде в помощ да са справят с голяма част от страховете си е “Таласъми ООД” на Pixar.

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

17 Comments »

This entry was posted on Wednesday, October 10th, 2007 at 20:40 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

17 Responses to “Плашенето на децата като “метод” за възпитание”

  1. Петър Събев says:

    “Любимото” ми сплашване на деца е с големия, лош полицай… Знаеш ли колко е трудно после да обясниш на дете, че ако се изгуби трябва да потърси полиция и на полицаите работата им е да го защитават и пазят…

  2. LeeAnn says:

    Много си прав, бях забравила този пример, благодаря ти!

  3. Лина says:

    Дааааа. Моята племеница доста дълго време “успешно” я плашеха с …Бойко Борисов.

  4. fuck the norm says:

    ако го написа заради мен – благодаря 😉

    когато бях малък, плашенето все още се считаше за нещо в реда на нещата, обаче при мен действаше малко по-различно

    когато ни кажеха, например, в детската гранина, да не си играем в този пясъчник,че там примерно идвал Торбалан, другите деца просто се местеха някъде другаде и забравяха, обаче аз си мислех “Щом се навърта на пет метра от тук, какво му пречи да отскочи до тук?”

    и така, започвах да си “доразвивам образа”, и почнах да се плаша сам, за най-обикновени неща

    едва ли не мислех, че за всяко нередно нещо, което направя, идва еди-кой-си и прави еди-какво-си (моят еди-кой-си можеше съвсем спокойно да минава през стени :))

    веднъж, пак в детската градина, се сбих с едно момче,скъсах му якето, то пък ми разби главата с камък – възпитателката видя скъсаното яке и докато й обясня какво е станало ме затвори за наказание в една стая,докато дойдат да ме вземат

    дори не беше заключено, можех да излезна, но не го направих и чаках няколко часа, докато кръвта ми бавно си изтичаше, майка ми щеше да припадне, когато ме видя

    далеч съм още от мисълта за деца, обаче мисля, че е по-разумно, отговорно, че и по-лесно, да ги накарам сами да разберат защо не трябва или трябва да правят нещо, вместо да ги плаша

  5. LeeAnn says:

    Лина, точно това имах предвид като написах, че “Родителите влагат изобретателността си в измислянето на глупости, с които да плашат децата си, и то с охота, но не и в измислянето на игри и занимавки, с които да приковат вниманието им”. Но това с Бойко Борисов минава всички граници. Интересно ми е какво постигнаха. Имаш ли наблюдения?

    fuck the norm,
    не знам кога си бил малък ;), но и сега за много родители плашенето си е “в реда на нещата”…
    Имаше един период, в който се опитвах да обяснявам на майките в градинките, колко е лошо да си плашат децата, а те ме гледаха като полезно изкопаемо и си мислеха, че се опитвам да им давам тон в живота. И аз се отказах. Жал ми беше за техните деца, но като се наложи да обясня на моите, че това са глупави майки, просто почнах да страня от тях. Да не говорим, че си тъпчеха децата с чипс и зрънчо… Но това е друга тема 😉

    Прав си, че е по-разумно и по-отговорно да накараш децата ти да разберат защо нещо трябва или не трябва, но НЕ е по-лесно, не се заблуждавай. ЛЕСНОТО е комбинация от чипс+торбалан+марш в ъгъла. Така можеш да “гледаш” и 6 деца наведнъж – лесно, тъпо и безотговорно.

  6. Асен says:

    Борбата е безмислостно жестока 🙂
    , защото стана прекалено дълъг за коментар.

    Единственото, което бих добавил е, че за лекуване на страхове помагат и книжки от типа на “Братята с лъвски сърца”, “Мили мой Мио”, “Роня, дъщерята на разбойника” и още няколко като тях.

  7. Zuriel says:

    Не бих казал, че съществува строга корелация между: а) чувствителността, наблюдателността и т.н. и б) буйността, тъй като буйността зависи по-скоро от чертата екстровертност на индивида в психологическия му профил. Всъщност, вглъбеността на един интроверт благоприятства способността му да забелязва повече, отколкото един екстроверт. Не е случайно, че повечето велики учени, инженери, откриватели, композитори и т.н. са били именно интроверти.
    Подкрепям и се съгласявам с изнесеното от теб. Намирането на по-конструктивни занимания и особено напомнянето на детето за забелязаните от родителя неща, които особено са привлекли детския интерес (напр. да си рисува нещо), го насърчават то да се занимава с тях и градят отрано стабилна основа за бъдещо развитие в тези области. Докато иначе детското внимание нормално шари и опасва, опознавайки света и зависимостите му.
    Подкрепям да се действа не с насаждане на страх, а с показване на нещата така, че детето само да пожелае да направи това и да му бъде насърчено разбирането.

  8. LeeAnn says:

    Zuriel,
    Не само строга, а почти никаква корелация няма между изброените от мен качества, съзнавам това.
    Написаното от мен е по-скоро с цел напомняне, в следния смисъл:
    Когато някой родител определи детето си като “лошо”, той влага в това буйност, непохватност и т.н, и изключва чувствителност и наблюдателност. Просто исках да кажа, че това, че детето ви е “лошо”, не значи, че не го е страх.
    Вероятно не съм се изразила съвсем точно от психологична и педагогическа гледна точка, но то е защото по образование не съм нито психолог, нито педагог.

    Благодаря ти за уточнонението. 🙂

    Намирането на по-конструктивни занимания и особено напомнянето на детето за забелязаните от родителя неща, които особено са привлекли детския интерес (напр. да си рисува нещо), го насърчават то да се занимава с тях и градят отрано стабилна основа за бъдещо развитие в тези области.

    Благодаря ти и за това подсещане. Да откриеш навреме склонностите на детето си, за да ги развивате заедно и това да му е от полза, е изключително трудно и родителите, които съм виждала, че са го направили, се броят на пръсти. Мисля, че аз успях, но това също е от нещата, които чакат оценката на времето. Има родители, чиито деца вече завършват университет, а те не биха могли да кажат какви са дарбите и наклоностите им.

    Лошото е, че не знам да има рецепта от вида: ако детето обича да рисува, значи ще стане художник, ако обича да разглобява – инженер. Единственото, за което се сещам е: наблюдение на детето, анализиране на действията му и общуване с него – неща, които като че ли липсват… /пак се върнах към мисленето при възпитанието и затова млъквам :)/ 

  9. аlbinos says:

    Според мен родителите трябва да се обучават преди да бъдат родители. Трябва да се отвори една школа за родителски курсове и родителска взаимопомощ, защото смятам, че много родители погрешно възпитават децата си.Съседите плашат малкото си дете като го надвесват на лаещия им доберман, което е пълна простотия… Още от малки децата могат да получат такива травми, които ще им объркат и развалят живота, но възрастните това не го осъзнават.

  10. LeeAnn says:

    @аlbinos

    Според мен родителите трябва да се обучават преди да бъдат родители. Трябва да се отвори една школа за родителски курсове и родителска взаимопомощ…

    Да, ОК, но това би имало ефект, само ако е уредено със закон, защото в противен случай точно тези, които трябва да са там, няма да ги има. Ако се опиташ да кажеш на съседа с добермана, че постъпва зле с детето си, дали няма да насъска добермана срещу теб? Той дали би отишъл на школа за родители? Не мисля.

    Честно казано, в случаи като този съжалявам, че живея в България. Чувала съм, без да съм го пробвала сама, че в САЩ за такова нещо могат да ти вземат децата и да те затворят.

  11. Григор says:

    Не знам дали в САЩ могат да ти вземат децата и да те затворят за такова нещо. Всъщност, там всичко може, де, но дали е реалистично да се случи…

    Иначе, това с Торбалан понякога води и до обратния ефект… За съжаление, не винаги.

  12. едно пиле ;-) says:

    Браво .. супер си … Анн 🙂

  13. Лина says:

    @LeeAnn
    Племеницата ми е умно дете и в един момент сама схвана, че на ББ работата му не е да затваря малки непослушни момиченца. Като се замисл

  14. Лина says:

    (даа… клавиатурата на лаптопа е зле..)
    Та, като се замисля, имаше и други повече или по-малко успешни сплашващи персонажи, но само Бойко съм запомнила.

    Като цяло мога да кажа, че има какво да се желае във възпитанието на малката. Тя сега е първи клас (макар че с тази стачка…) и тепърва започват да си имат проблеми с това че тя си прави абсолютно каквото си иска. Добро дете е, но е глезла и според мен една от причините е, че подмениха истинските причини, поради които да прави едно или да не прави друго, с измислени.

    Всъщност освен страшния Бойко Борисов, други методи за възпитание бяха/все още са ходенето в Макдоналдс, криенето на новите играчки…

  15. LeeAnn says:

    @Лина, ако тръгна да коментирам детето или родителите му, без да ги познавам, вероятно ще прозвучи грозно и не на място, затова не мисля да го правя.
    Но имам близки познати, чието дете израстна пред очите ми. Детето не беше най-разглезеното, но не мога да кажа, че нямаше какво да се желае още. Там бащата беше ужасяващо строг и с огромни изисквания, а майката се опитваше да компенсира – т.е. двамата родители не бяха на едно мнение и си противоречаха с думи и действия пред детето – то се възползваше, доколкото успяваше. Един ден баща му, в изблик на гняв, му събира играчките в един чувал, и го изпраща да си ги изхвърли сам в кофата. Всички играчки – няма нови, няма стари.

    Не знам дали това е имало точно този възпитателен ефект върху момчето, какъвто е очаквал бащата. Мисля, че не. Но със сигурност знам, че от този ден нататък детето не обичаше баща си по същия начин, нямаше му доверие и мисля, че отношенията им и до ден днешен останаха “служебни”.

  16. Графът says:

    Приказките са първия буквар в живота. При това получени от най-авторитетния човек за новопристигналия в живота – майката. Значи това, на което учат е безапелационно.
    За съжаление не е само страха – ако съберете убитите, отровени, опечени, изядени, разпрани, хвърлени в кладенци и т.н. от популярните само приказки и вие няма да можете да спите на тъмно няколко нощи! 🙁
    Прави сте – трябва просвещаване на родителите. Но преди да се роди малкия човек. И след като те са убедени в тяхната важност за него.

  17. Даниела Соколова а.к.а LeeAnn says:

    Графе,
    За приказките си съвсем прав. Преди години, когато интензивно купувах детски книжки, първо внимателно ги преглеждах и търсех приказки, в които никой никого не яде. Като ме попитаха “Каква книжка търсите” и отговорех “В която никой никого не яде”, продавачите ме гледаха странно и спираха да се занимават с мен, сякаш аз не съм наред. А истината беше, че не знаеха какво продават. Но това е друга тема.

    След известно време започнах аз да си измислям приказки – заедно с децата 🙂 Оказа се много по-весело и здравословно 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>