Skip to main content.
May 24th, 2006

Честит 24 Май, … или още един прочит на Закона за авторското право и сродните му права

Днес е 24 май! Когато бях дете, този ден беше празник!
Сега празник го прави това, че е неработен ден. Не съм предполагала, че на 24 май ще чета ЗАКОН за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ и то, за да се опитам да защитя нечие право да се докосне до “българската писменост и култура” – това, което празнувахме до скоро.
Много неща се изписаха в последните 15 дни по случая с Виктор, много емоции се похабиха в доказването на “за” и “против”. Затова, днес, в чест на празника, реших да оставя емоциите зад гърба си и да направя безпристрастнен и непретенциозен /защото не съм юрист/ прочит на ЗАПСП. Надявам се това да спомогне за приключване на споровете, веднъж за винаги, в полза на Виктор.
Няма да тълкувам закона, ще цитирам само извадки от него, така че всеки да може да го тълкува сам, тези извадки ще бъдат пълни, за да бъде тълкуването адекватно, и ще правя кратки коментари. Цитатите от ЗАПСП са обозначени с курсив. И така:

Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистика и компютърни програми;
…….
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
…….

До тук е ясно за всички. Какво значи “автор” по смисъла на закона, също е ясно. Прочитът обаче ни води до място, където за мен спират всякакви претенции към Виктор:

Глава пета
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Допустимост на свободното използване
Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.
Свободно използване без заплащане на възнаграждение
Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
…….

9. (изм., ДВ, бр. 99 от 2005 г. – в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели; /тук от старата алинея е отпаднал текста “в необходими количества”/
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

…….

Глава шеста
ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО
Общо правило
Чл. 27. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.
(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

Анонимни и псевдонимни произведения
Чл. 28. (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилагат разпоредбите на предходния член.
……
Чл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, съгласно чл. 27 до 30.

Наследяване на авторското право
Чл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.
(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.

Упражняване на правата при липса на наследници
Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 28 от
2005 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го …

и т.н. – какво прави държава с него, в случая не е съществено, а и всеки може да си дочете чл. 33, защото ЗАПСП е общодостъпен.

Четейки по-нататък, стигаме и до начина, предвиден от ЗАПСП за доказване на тези права от притежателите им, когато те не са Автори на произведенията.

Глава седма
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА
Раздел I

Договори за използване
Чл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.
(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на
произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.
(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.
(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.
(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата – за пет години.
(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Действие и срок на договора
Чл. 37. (1) Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.
(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.
……
Раздел II
Издателски договор
Определение
Чл. 43. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.

Видове
Чл. 44. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде.

Разширяване на приложното поле
Чл. 45. (1) Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.
(2) При преотстъпване по ал.1 издателят е длъжен да уведомява автора писмено. Форма
Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.

Особени диспозитивни правила
Чл. 47. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:
1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
2. (изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;
6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Аз мисля, че е достатъчно ИК “Труд” да предостави на обществеността извадка от договора си за придобиване на права върху произведенията, за които претендира. Това би прекратило всички спорове незабавно.
Има начин да се покаже договор, без да се огласява поверителна информация относно възнагражденията. Достатъчно е да се четат имената на страните по договора, предметът и срокът му на действие, правата – изключителни или не и територията, за която се отнася. Подписите на страните и датата на подписване – също, много ясно!
Отказът да се представят тези договори за мен означава само едно – че ги НЯМА!

Аз не съм юрист, но намерих тези членове в закона, които досега бяха удобно пропускани от ИК “Труд” при цитирането му. Мисля, че на нещата трябва да се погледно обективно, в противен случай ще продължим да си говорим, без това да доведе до реална промяна в положението. А на Виктор, най-малко от всичко, му трябват спорове и празни приказки.

Сигурна съм, че ИК “Труд” разполага с армия от адвокати и затова ги моля:
Господа, ако имате документи – покажете ги в ненакърняващ интересите ви, но достатъчен за доказването им, обем.
Ако нямате документи – извинете се на Виктор и се оттеглете от спора.

Веднъж за винаги трябва да се приключи с този абсурд.

Posted by LeeAnn in Абсурдизми

5 Comments »

This entry was posted on Wednesday, May 24th, 2006 at 09:46 and is filed under Абсурдизми. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Честит 24 Май, … или още един прочит на Закона за авторското право и сродните му права”

  1. turin says:

    Честит празник и на теб!
    Все си мисля, че понякога законите трябва да бъдат четени именно от хора, които не са юристи. Внася се в дискусията от онова човешкото, разбираемия и близък стремеж, който е бил в основата на изписването на тези дълги страници сух текст.

    Юристите го разбират, но имат трудности с обясняването му на “непосветените”. А тези, които не са юристи, но не четат законите, а говорят наизуст и “защото нашият юрист ми каза” пък говорят разбираемо и популистки, но изпускат идеята на закона.

  2. LeeAnn says:

    @turin
    Да, законите трябва да се четат от не-юристи, за да стане ясно, че не е нужно да си юрист, за да си знаеш правата. Направих го, за да се опитам да накарам юристите на “Труд” да си дадат сметка, че срещу тях стоят нормални интелигентни хора и е крайно време да спрат да ни баламосват.
    Наистина, в ЗАПСП законодателят се занимава главно с произведения на филмовото, музикалното, архитектурното изкуство, компютърните науки и бази данни. На произведенията на литературата е отделил много малко внимание. И въпреки това всичко е пределно ясно. Виктор е невинен до доказване по неоспорим начин – с показване на договорите! – правата на ИК “Труд”. Просто е!
    Мисля, че дори няма място за спорове.

  3. NeeAnn says:

    @LeeAnn
    Аз мисля, че Виктор е невинен, даже и ако КК “Труд” покаже договорите. Точка 10 на чл. 24 от закона го казва.

  4. LeeAnn says:

    @NeeAnn
    Да, прав си. Не съм се изразила правилно. Имах предвид, че чак като покажат договори /евентуално/ би могло да се стигне до спор кой е прав. В момента нямат право дори да претендират.

  5. Защо “Труд” не съществува | Arcane Lore says:

    […] на “Труд”), Григор (4), NeeAnn (3), Владо Герджиков (2), LeeAnn (2), Таня (2), Таня (3), Таня […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>