Skip to main content.
February 5th, 2012

Поли Паскова в Клуб на Хорото


Поли Паскова гостува в Клуб на Хорото на 01.02.2012 г.

Първото нещо, което Поли направи, след като бе посрещната от домакините, бе да провери техниката и да си настрои микрофоните. Бързо, точно и професионално!

Въпреки, че клубът бе почти празен, когато тя пристигна, присъствието й моментално изпълни залата и завладя всички подранили посетители. Поли Паскова е от хората, чието присъствие веднага се забелязва. Няма как да влезе и да не усетиш – нещо те кара да обърнеш глава и да я следиш с поглед. Магнетична личност в пълния смисъл на думата.

Затова, не се учудвайте, че интервюто прилича повече на монолог, отколкото на диалог – с удоволствие оставих Поли как говори и се постарах да предам това усещане и на вас. Дано думите й ви доставят удоволствие.


Поли, благодаря, че се съгласи на това интервю.
Ще започна с въпрос, на който винаги ми е интересно да чуя отговора: Какво си спомняш от първото си излизане на сцена?

Първото ми излизане на сцена, още в детските ми години, беше с акордеона. Имахме представяне пред всички родители. Майка ми беше оставила изгладени, подредени дрешки, но аз си бях облякла най-удобното поло, ама то беше малко смачкано и майка ми като ме видя, май й стана лошо и не знам дали ме е слушала даже, но представянето мина добре.

Бях навсякъде, където имаше хорове, самодейни състави, сценични изяви. С акордеона. На акордеона свирих още 1-2 години. И пеех – бях самооука. До 15 години имах към 150 песни. Но всичко това беше само хоби, разбира се. Чак през 1985 г. се явих и взех категория за народна певица, но по същото време ме взеха в националния отбор (б.а. – по баскетбол) и за пеене много време не оставаше. Винаги си носех акордеона и го вадех когато оставаше време или докато пътувахме.

Дълбоко в себе си, много исках да стана певица и си пеех насаме у дома – с импровизиран микрофон, обувах едни високи обувки… и пеех!


Най-много харесвах да пея сръбско и български народни песни, които знам от баба ми. Баба ми е неизчерпаем източник на фолклор. Много известни български певици са ходили при нея, с касетофонче в ръка, да вземат песните й. Голяма част от моя стартов репертоар е именно от нейните песни.

Тази ми баба е от пернишко. От нея знам тези граовските сватовски песни, които за жалост не са много популярни из цяла България. Много съм се амбицирала да направя една такава песен, защото много рядко някой изпълнител излиза с такава песен – те наистина са дълги – като цяла приказка, но могат да се направят с речетатив.

Хубаво е всеки един изпълнител да си знае силата, да си знае мястото, но да има по една песен за цвят от всеки район, защото нашият фолклор е красив във всички негови звучения. Тъй като ние пътуваме много, няма как да отида в Източна България и да нямам едно странджанско хоро, или да нямам едно хубаво северняшко дайчово хоро. Аз имам от всичко по малко, но основно съм се ориентирала към шопския и македонския фолклор, защото смятам, че тук ми е силата. А най-вече съм се ориентирала към авторски фолклор – да си направя стил в стила, да правя авторски песни. И хората предпочитат да им пея моите авторски песни, а не популярните песни, които се пеят от всички.

С това съм се постарала да бъда по-различна, да имам свое послание, своя принос към съхраняването на фолклора в един негов по-различен вариант, защото младите имат нужда от нещо малко по-различно. Искам да подчертая, че оставам вярна и на традиционния фолклор в автентичната му форма, но предпочитам да правя обработка на стари, автентични, не толкова популярни песни.

Много ми се иска да изкажа благодарност на домакините, първо за поканата. И възхищението ми, че са дръзнали да направят нещо, от което имаше крещяща нужда в нашата страна. И дано пътят им бъде благословен. Дано да имат много последователи в цяла България. Хората искат точно това – вече се записват на народни танци вместо на фитнес, не защото е модерно, а защото това е спонтанна защитна реакция на българския народ – да опази този диамант – фолклора!

Фолклорът ни е нашия енергиен стълб! Фолклорът ни е нещо емблематично и уникално, нещо магнетично, нещо, което е събрало енергията от поколения наред и въпреки, че бюджетите за култура са орязани, читалищата са орязани като бюджет, общините също, народна музика се върти само по някои кабелни телевизии (а не всеки има пари за кабелна телевизия), въпреки това, фолклорът ни е нещо, което ни е заложено в ДНК-то, то е в нас, идва ни отвътре и хората всячески го търсят и се опитват да го запазят. Затова, когато чуем фолклор, той ни въздейства по незнаен начин! Защото той е вътре в нас.

Затова, възхищение към собствениците на Клуба на Хорото и съм убедена, че това е нашето бъдеще. Приятно съм изненадана и от това, което се случва тук, от енергийния заряд.

И нека ние, народните изпълнители, и всички деятели, да си подадем ръка, да бъдем заедно и да допринесем за опазването и съхраняването на българския фолклор, а и българската нация.

Трябва да съхраним българския фолклор и традиции, да се борим за нашия език, за вярата и духовността, и да пазим това, което ни е съхранило като народ и като нация през вековете. В това сме длъжни да възпитаваме и децата си – един народ, който не си знае историята, културата и традициите, той е обречен народ. Само това може да ни съхрани като народ – да възпитаме така децата си, за да възпитат така и те своите.

За финал, бих искала да отправя едно пожелание за по-хубави времена, каквито всички ние заслужаваме и за едно духовно просветляване. Дано хората да осъзнаят, че имаме нужда и от духовна храна, която идва от песните и от танците, защото не е важно по какъв път ще тръгнеш – лесен или труден – важното е той да е правилния!


А аз за финал бих искала да добавя, че с нетърпение очаквам новия албум на Поли.

Но предполагам, че ще трябва да проявим търпение, тъй като съвсем скоро на Поли й предстои едномесечно турне в Канада, където българите от пет големи града ще имат възможност да й се порадват на живо.

Също тази година предстои издаване на албум на Поли Паскова в Сърбия – албум с българска народна музика!

Лично желая на Поли много успехи през тази година и вярвам, че и вие ще се присъедините към това пожелание

Posted by LeeAnn in Интервю, Народни танци

3 Comments »

This entry was posted on Sunday, February 5th, 2012 at 22:19 and is filed under Интервю, Народни танци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 Responses to “Поли Паскова в Клуб на Хорото”

  1. georgi says:

    Обожавам Поли Паскова! Поздравления за страхотната статия за нея.

  2. LeeAnn says:

    Благодаря, Георги.
    Да се надяваме, че не си пропуснал рецитала на 01-ви 😉

  3. LeeNeeAnn » Blog Archive » …разпилени диаманти… says:

    […] Поли Паскова, Ива Давидова, Иван Дяков, Сестри Диневи, Трупата на Нешка Робева… […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>