Skip to main content.
January 25th, 2012

Росица Пейчева в Клуб на Хорото


Росица Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 18.01.2012 и на практика беше първият изпълнител, пял на живо в любимата ни Хоротека. Но това съвсем не беше първата ни среща с чаровната народна певица. Не е тайна, че Чанове имат слабост към нея, а както и тя сподели „Слабостта ни е взаимна”.

Роси беше гост-изпълнител на 5-я рожден ден на „Чанове” (2010 г.) и гост на 5-я семинар на „Чанове” (2011 г.).

Имах известно притеснение дали интервюто ще се получи, откъде да започна така, че да не стане „дървено” и т.н. Имах удоволствието да се срещна с Роси преди да излезе на сцената – говорихме си докато тя се приготвяше и се получи истинско женско дърдорене. Роси е толкова лъчезарна, сладкодумна и открита, че просто зарязах предварително написаните въпроси и си поговорихме.


Роси, спомняш ли си първата си среща с „Чанове”? Аз си спомням колко се вълнуваше, с какъв плам пееше, как на моменти затваряше очи…

Да, аз по принцип когато пея, независимо на вас или на друг, си представям сюжета на песента, вглъбявам се в нея и ми се струва, че когато преживявам текста, песента по-истински се предава на слушателя.

А, иначе, разбира се, че си спомням първата ни среща. Дано да не обидя някой друг клуб, но не мога да крия, че за мен Чанове сте много специални и сте ми слабост. И друг път съм го казвала, този 5-и рожден ден, за мен беше много емоционален. Колко бяхте, 500 ли бяхте, ама бяхте много, и всички викат и така танцуват, че понякога си мисля, че танцуващите в клубовете са по-емоционални от професионалните танцьори.

Има моменти, когато през деня ти се е случило нещо, но вечерта имаш участие и трябва да пееш или трябва да танцуваш и отиваш и пееш или танцуваш, каквото и да ти струва, защото за нас все пак това е работа. Докато при непрофесионалистите е различно – те се отдават на емоцията, те са по-истински.

Да, Роси, за нас това е хоби, и ако стане нещо в работата, тичаме на танци, за да го забравим…

Аз работя с формация „Етно ритъм”. Те миналия петък навършиха една година, и на празника, аз пак им разказвах на 5те години на Чанове какво разкошно представление се получи. Страхотно преживяване. В много интервюта съм споменавала Чанове, защото аз си имам определен сантимент към вас…

В Родопите също беше невероятно! Вие сте много сплотени, много искрени във взаимоотношенията. Приличате на семейство.

Роси, а първата ти изява на сцена, въобще… какво си спомняш… била си на 5-6 годинки. Нещо, което да ти е останало за цял живот?

О, да, това беше първата песен, която не беше родопска, а беше тракийска. Баща ми беше сватбарски музикант, а на сватба се свири всичко и по онова време хит беше „тръгнала е Рума румена мома, тръгнала е Рума рано за вода…” И четвъртия куплет трябва да се изпее „вчера на мегдана татко ти каза, като Рума няма….” , а аз се върнах и взех думи от първия куплет, ама не спрях да пея, някак съумях да се овладея и да продължа, за да си завърша песента. И майка ми все ми го разказваше след това… Та, това ми е спомена, че успях да се справя.

Добър спомен и добър старт! А след старта, накъде?

Първо, през 1991 г., на шега започнах във „Виевска фолк група”, уж за едно лято, но там срещнах съпруга си и това лято продължи 16 години. С тях имам записани десетина албума.

Първата ми изява извън Виевска група, но от нейно име, беше „Пирин фолк” 2007 г. в Сандански. Тогава не взех някаква съществена награда, но видях един нов свят, в който се почувствах като самостоятелен изпълнител. И на следващата година (2008) отново се явих на Пирин фолк, този път самостоятелно, и тогава взех първо място с „Майчина молитва”.

Събрах огромен опит във Виевска група, сътрудничеството ни беше ползотворно и за двете страни, но сега се чувствам много добре като самостоятелен изпълнител, защото виждам пред себе си повече възможности за развитие.

След Виевска група, „Пайнер”, в лицето на Митко Димитров ми подаде ръка. Сключих договор с тях и започнах да се доказвам като самостоятелен изпълнител. Започнаха да идват и отличията – фолклорен албум за 2009 с „Пъстра плетеница”, фолклорен изпълнител на годината за 2010, имам вече четири албума като самостоятелен изпълнител…

… сега очакваме наградите за 2011…

Да, те са през февруари, но не може всяка година да взимам награда, смее се Роси.

Пътуваш ли често за участия?

Тази година (2011) имах успешни и интересни участия в България, в Испания като гост на една българска общност и в Турция. В Испания беше много хубаво, но най-емоционално беше в Турция. Концертът беше в Одрин, перфектна сцена, идеален звук, отлична организация… Много хубаво се получи, много съм доволна. Специално за концерта в Одрин направих три турски песни, с които завърших. Това са техни народни песни. Като чуха тяхната си музика, турците пощуряха и бяха много щастливи, че съм се постарала да направя нещо тяхно.

А между записите и участията какво има?

В родния ми град Лъки имам една самодейна група за пеене, деца от 1 до 12 клас. Вече 10 години ги ръководя. Две от децата, които започнаха в 4 клас вече са студенти актьорско майсторство в Пловдив. И все си мисля да се откажа, но все има нови желаещи, и като ги гледам как ми растат пред очите и все не мога да се откажа. Не всички от тях след това стават певци или певици, но това, че като деца се занимават с фолклор, им остава за цял живот.

Как предпочиташ да пееш – за запис в студио или пред публика?

Хм. Ами и по двата начина, защото те са много много различни. И като усещане са различни, и като отговорност. Много зависи и от публиката – имала съм публика – пееш всичко, седят и гледат. Имала съм публика – още с първото запяване започват да танцуват. А пък публика като Чанове е най- за предпочитане. Пак ще се повторя, но ще кажа, че на 5я рожден ден на Чанове, усещането беше невероятно, с такова удоволствие съм пяла, имах чувството, че летя.

И в двата случая трябва внимателно да подбереш тоалета и обувките и да ги съобразиш с аудиторията и изявата. Аз имам много добра дизайнерка, която почти само за мен работи и не записвам две песни с една и съща рокля. И сега, ще имам три излизания на вашата сцена и съм си приготвила три рокли. (усмихва се)

А, записът… Записът е голяма отговорност, защото каквото запишеш, остава. Да не говорим, че там се чува всичко и не можеш да изменяш нищо в песента или звученето. Не може да изпееш първия куплет по един начин, а втория по друг. Ако е на живо, пред публика, това повече минава, но на запис се чува и не бива да се прави.

През 2011 г. ти записа „Животът ми е песен”…

Да, „Животът ми е песен” е последния ми албум, с видеореализация, снимахме отново в Родопите.

А през 2012 накъде?

Точно на идване насам, със съпруга ми си говорехме… Ние винаги заедно обмисляме тези неща, та си говорехме, че трябва да направя албум и тази година, трябва да събера песни, кои да са тези песни…

Да, не бива да спираш!

О, не, никакво спиране!


И така, времето беше напреднало и се наложи да оставя Роси да се доприготви за първото си излизане като първи изпълнител на живо в Клуб на Хорото.

Рециталът започна точно в 21.00 ч. и Роси изпя всичките ни любими песни, в това число и тези от „Животът ми е песен”.

Който е пропуснал, може само да съжалява, защото няма начин да ви опиша с думи как пее Роси Пейчева!

Posted by LeeAnn in Интервю, Народни танци

2 Comments »

This entry was posted on Wednesday, January 25th, 2012 at 17:45 and is filed under Интервю, Народни танци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Росица Пейчева в Клуб на Хорото”

  1. Румяна Алабашева says:

    Ох, Дачи, само ти можеш да опишеш това изживяване с думи, които ме карат да настръхвам. Сякаш пак съм там, с Роси Пейчева и с всички приятели от “Чанове”. Много те обичам…

  2. LeeAnn says:

    ех, Румка :), нали знаеш, че чувствата ни са взаимни 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>