Skip to main content.
November 6th, 2011

Земя над главата


Не, нямам предвид небе, а Земя, и наистина не е грешка. Е, вярно, че в този случай земята е над главата само за няколко секунди, но трудът вложен, за да стане възможно това, не може да се измери с дни… Всъщност, мери се с часове… в полет 😉

Едва ли има нужда да уточнявам, че става дума за летене с парапланер. Може би по-скоро трябва да припомня разлика между обикновеното свободно летене, в което по въздух изминаваш определено разстояние (по отворен или затворен контур – няма значение), като ползваш термиките, за да се издигаш и да продължаваш да летиш и Акрото, което доста излиза от нормалните човешки представи за „обикновено летене”.

Акрото е сравнително нова дисциплина в парапланеризма, но със сигурност е една от най-бързо развиващите се.

Разликите между акрото и крос кънтри (ХС) летенето са много и са навсякъде. Пак се лети с крило (парапланер), седнал в сбруя, с каска на главата и парашут в сбруята, но: крилата са различни – с различна площ, с различни аеродинамични характеристики; сбруите са различни като големина, протектори, място за парашут (акро сбруите обикновено са с два запасни парашута); ако щете дори – и каските са различни – на тези за акро, задължително ти трябва място за камера 😉

Двата вида летене се различават и в изискванията си към атмосферните условия.

Погледнато от Земята, акрото е в пъти по-атрактивно за гледане от обикновеното летене. Винаги съм твърдяла, че летенето с парапланер не е екстремно. Е, това не се отнася за акрото 🙂   При обикновеното летене … летиш и гледаш много-много да не пречиш на крилото, за да не влизаш във фигури. При акрото пък, основната цел на полета е да правиш фигури. Затова и крилата  са различни – повечето крила за обикновено летене едва могат да изпълнят много малка част от акрофигурите.

По атрактивност акрото отстъпва единствено на синхро-акрото, при което въпросните фигури се изпълняват от двама или повече пилоти, в синхрон. Мимолетна красота…

Когато говорим за акро, има едно име, което трябва да знаете: Веселин Овчаров несъмнено е най-известното българско име в акропарапланеризма.

За първи път видях Веско на 22 септември 2006 година в Сопот (не питайте защо помня такива дати, така или иначе, няма да ви кажа 😉 ) – момче като момче – нахлупил качулката на суитчъра, надул музиката в слушалките, стои си встрани и гледа дъжда. Изглеждаше отдалечен и саможив. Вероятно и тогава, стъпил здраво на земята, главата му е била някъде из облаците.

Когато нещо е свързано със Сопот, то завинаги си остава такова и аз ща-не-ща, през следващите 5 години следях развитието и напредъка на Веско. Спомням си лятото, в което изглеждаше, че е решил да стане акропилот и тренираше по 4-5 часа на ден – издигаше се с термиката, правеше фигури до някъде, пак се навърташе – пак фигури – навърташе се – фигури – и така до… това интервю :), което Веско се съгласи да даде специално за вас.

Тук е мястото да кажа, че силно се възхищавам на Веско. По най-малко две причини: гледайки го отстрани у него виждам качества, които по принцип силно ценя у хората: той е усмихнат (винаги!), спокоен, уравновесен, изключително последователен и никога не съм го чувала да мрънка и да се оплаква от нещо и защото в летенето Веско олицетворява всичко, което аз няма да бъда, няма да постигна и вижда неща, които никога няма да видя, а в същото време е човек като мен и стъпва по същата поляна 😉 …

Приятно четене!

Какво е летенето за теб?
Летенето е нещо, което ми дава много красота в очите и душата, но също е и силно усещане…

Спомняш ли си първия си полет?
Спомням си го. Беше комичен, защото взех няколко приятели от квартала, които да пробват преди мен, за всеки случай, и им разказвах колко добър е инструкторът и как ще кацне точно на мястото на срещата (площада на Драгалевци). Това беше шега, но най-лудото е, че той наистина взе, че кацна точно там и аз бях искрено изумен 🙂  Приятелите ми също. И напълно респектирани. После всички летяхме поотделно от хълма на Бистрица. Аз прелетях повече от нормалното, защото имаше балони и кацнах далеч от уговореното място, в двора на една къща. 🙂

Кой те запали по парапланерите?
Като малък бях виждал как излитат от пистите на Витоша, където аз карах ски и си казах, че един ден ще го направя и аз. После, в НСА, се запознах с Валери Цветанов и … всичко друго е история 🙂

Ти ли запали Наско? Той харесва ли акрото или още е рано да се каже?
Да, аз го надъхах, но определено не ми беше трудно 🙂 Той също си пада по акрото, даже леко бърза в това отношение, гледайки мен. Хехе 🙂 Скоро ще бъде готов и ще летим синхро!

Вече те виждаме рядко в България – ти летиш предимно… къде?
Летял съм наистина много в България и може би това е причината да пътувам повече сега – за да мога да видя и опозная други хубави за летене места. Истината е, че географски погледнато, има много по-хубави места за летене от България.
През лятото летя предимно в Европа, а през зимата – в южното полукълбо 😉 – Азия, Южна Америка…

Как се става добър акропилот? Какви умения се изискват?
Добър в акрото ставаш едва когато си стигнал поне до средно ниво като пилот. Не може от самото начало да започнеш с акро.
Уменията, които се изискват, са съвсем нормални, но главното е: да си леко ненормален ;)))) шегувам се 🙂
Изисква се най-вече добра двигателна култура и рефлекси. Другото е дисциплина и концентрация, съчетани с много силно желание, за да можеш да преодолееш страха.

Различни ли са те от уменията, които се изискват, за да си крос-кънтри пилот?
Преди години, когато аз почвах да летя, определено се налагаше пилотът да е завършен ХС пилот (за да е гарантирано, че може да контролира висок клас крила като рефлекси и поведение във всякакъв вид условия), за да може да навлезе в акрото и това да е безопасно за него.

В наши дни екипировката е толкова усъвършенствана,  че смятам, че сега е по-трудно за един пилот да стигне високо ниво в ХС, отколкото в акрото. Модерната екипировка за акро е много сигурна, прощаваща и безопасна, … което е тъкмо обратното при екипировката за ХС отворения клас…

Какво те подтикна от крос-кънтри пилот да станеш акро пилот?
При мен стана доста естествено, тъй като вече бях преживял голяма част от възможностите на ХС. Вече беше време да опитам от т.нар. висш пилотаж. Допадна ми много, защото всяка крачка беше изключително вълнуваща.

Кое е умението / чертата на характера, която трябва да притежава човек на земята, за да е успешен във въздуха?
Определено най-важните две са: респект и дисциплина! Поне за мен. Има и много други, разбира се 😉

Има ли нещо, което да си получил от летенето и то да ти е полезно за живота на земята?
Предполагам, че съм станал по-отговорен и съм се научил по-добре да обичам, защото летенето е страст!

Има ли нещо вярно в твърдението, че за да си добър пилот, трябва да си преди всичко много земен човек?
Определено, ДА! За добрият пилот е важно да е намерил себе си, в това което прави. Всъщност само така можеш да станеш наистина добър в каквото и да е 🙂

Разкажи ми пак за Infinity Himalaya, но ми кажи нещо, което никой друг не знае 🙂
Infinity Himalaya за мен беше мечта от пръв поглед, родена в първия момент, в който зърнах Хималаите. Това, че я осъществих с един от най-добрите пилоти, които някога са се раждали – Хорацио – е наистина изпълващо за мен. Предполагам, че малко хора могат да си представят какво е да направиш подобен рекорд като Хорацио – без сериозна подготовка и екип, просто ей така, по скъсани дънки и с приятеля ти Весо, който да те надъхва и да ти повтаря:  „Ти можеш!” 🙂

Хората, въпреки че не си го признават, обикновено асоциират думата „парапланер” с думата „страх”. При теб как беше? Страхът кога се появява?
Страхът е неизбежен, поне за нормалните хора, хехе 😉 При мен го има в големи дози и именно той ме пази жив и ме мотивира да уча нови неща в спорта. По този начин научавам нови неща и за себе си… Има го от самото начало и се трансформира в умения. Ако не го изчерпиш, можеш да учиш още дълго. Ако го изчерпиш – спираш да учиш и има вероятност да направиш някоя глупост и всичко да приключи много рано…

Постигнал си много, но едва ли това е всичко, което искаш. Какво още искаш да постигнеш?
Постиженията са въпрос на гледна точка… От моята знам, че човек не може да спре и да каже „Това беше” ; ) Това е път, който никой не знае къде води, но всеки иска да удължи максимално, за да се среща с хора като него, да споделя и да чувства…

Всички снимки са собственост на Веско.

Наско е брат-близнак на Веско
и очаквам синхронното им летене с
нескрито нетърпение 🙂

Posted by LeeAnn in Veso Ovcharov, Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид), Феноменалните!

4 Comments »

This entry was posted on Sunday, November 6th, 2011 at 17:34 and is filed under Veso Ovcharov, Екстремности разни, Летене (от всякакъв вид), Феноменалните!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 Responses to “Земя над главата”

  1. Krasina says:

    Нашата гордост и радост! Дачи, супер интервю:)

  2. LeeAnn says:

    мдам, и Весо си го хареса 😉

  3. Ентусиаст says:

    Здравейте,

    Прегледах няколко Ваши статии за парапланеризъм и получих отговор на много от въпросите си. Някои неща все още не са ми ясни и ще Ви бъда благодарен да ми ги разясните.

    1. Някъде във Ваша статия бях прочел за денивелацията и за това колко е времетраенето на един полет. Въпроса ми е – нали парапланера може да се издига? Защо тогава е толкова важна денивелацията? Защо се определя колко време ще летим от това колко метра е денивелацията?

    2. След време ако изкарам курс (все още не съм летял дори тандем), мога ли да практикувам само с най-безопасното крило – DHV-1? С какво се различава то от DHV1-2 или DHV2 например?

    Поздрави!

  4. LeeAnn says:

    Здравей, Ентусиаст,

    🙂 да, парапланерът може да се издига, но затова са му необходими въздушните течения, наречени термики. И пилотските умения.

    Самият механизъм на формиране на термики също предполага денивелация. Когато топлият въздух тръгне да се издига, той не тръгва от една точка право нагоре, а се плъзва по склона на планината и “изтича” през някой неин ръб. Колкото по-високо е хълмчето, толкова повече топли потоци и балони имат възможност да се окрупнят по пътя нагоре, за да стане хубав поток накрая. И пак не е гаранция. 🙂

    Като започнеш курса и повисиш по поляните, ще го усетиш, защото не знам дали успях да го обясня добре.

    От друга страна, както споменах, за да се издига парапланерът, освен термики са му необходими и конкретни пилотски умения, които да го държат вътре в термиките. Едва когато добиеш такива умения, едва тогава ще можеш да използваш парапланера за издигане. Дотогава денивелацията ще бъде най-добрия ти приятел 🙂

    Относно DHV-тата:
    Обикновено курс се кара с крило с DHV 1. В зависимост от това колко ти се удава летенето и колко бързо напредваш, инструкторът ти ще те посъветва дали да продължиш с крило с DHV 1 или можеш да минеш на 1-2 или 2.

    По какво се различават? Колкото по-ниско е числото след буквите DHV, толкова по-висока е пасивната сигурност на крилото – по-малък е рискът от колапси и тъкове, по-лесно излиза от тях без помощта на пилота, има по-ниска сривна скорост и т.н. Това води до по-слаби полетни характеристики – например – при прав полет стигаш до по-близо 🙂
    Колкото по-голямо става числото след DHV, толкова повече намалява пасивната сигурност и се подобряват полетните характеристики.

    При всички случаи, за новобранец препоръчвам най-много DHV 1-2 или най-най-много 2, защото някои производители нямат 1-2.

    Успех! 🙂

    Ако имаш още въпроси – с удоволствие ще отговарям 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>