(та, стига набляга на него 
И пак да си жива и здрава, Дааа-чи-Чи (много ти отива, ама много...Темата с ползването на литература, музика и филми, свалени от интернет си е болезнена, по принцип. И докато за музиката и филмите съм съгласна, че не е редно да се свалят от нета безплатно и/или нелегално /все пак се сваля най-новото и актуалното, което струва пари на създателите си и те очакват връщане на тези пари/, за литературата съм готова да споря до дупка! Особено за българските автори от началото и средата на миналия век.
У дома имам книги по-възрастни от майка ми, пълни с прекрасни разкази и поезия за деца. Дори комунистическите проблясъци в тях звучат весело и забавно на децата ми. Всяка свободна минута ги преписвам, защото книгите са пред разпадане, а по книжарниците ги няма. Мислех да ги кача на LeeNeeAnn.info, за да са достъпни и всички да им се радват, но сега сериозно се замислям дали да го правя. По-скоро ще упомена заглавията и ще ги пращам на мейла на желаещите.
Скоро коментирах с една позната подобни неща и тя спомена, че преди година или две, темата за изпит по журналистика в СУ е била „Ще изяде ли мишката книжката?” и че много от кандидат-студентите дори не са разбрали коя е мишката. Не приемам тази информация за 100% достоверна, защото не съм я проверила сама, но знам каква е действителността, в която живея. А тя е простичка:
Малката ми дъщеря е на 6 години /без малко/ и се справя завидно добре с детските игри из нета. И много неща научава от там.
Голямата ми дъщеря е на 12 години /без малко/ и си пише домашните с РС-то вкъщи – енциклопедии, речници и прочее. Комуникира с приятелките си само с е-mail и през skype. Чете стихове и проза, най-вече ако са качени някъде там. Като й дадох да чете „Синовете на великата мечка” леко ме подпита нямаме ли я в електронен вид. Децата са готови да прочетат дори „Война и мир”, стига да е в електронен вид.
Често пъти и двете предпочитат компютъра пред топката и колелото. Аз пък искам на компютъра да има какво да се чете!
Колкото и да ни е мъчно, това е действителността на нашите деца. Тя е и наша действителност. Има неща от моето детство, които наистина си заслужава да бъдат прочетени. А ако не се намират на хартия – тогава какво?
знам.бг претендира да бъде образователен портал. В колко училища има компютри със свободен достъп, така че децата да си седят и да си ровят из знам.бг на воля? Но да речем, че не това ме подразни най-силно. Честно да си призная, подразни ме това, че за статиите, на които пише „безплатни” се иска регистрация /разбирай плащане/, за да се отворят. Повечето от нас могат да си позволят 50 ст. за еднодневен достъп, не е проблема в парите, а в принципите. Знаем, че „безплатен обяд” няма, но … като пише безплатни статии, то се очаква поне да се отворят, нали?
Няма повече да се връщам на тази тема, защото е безсмислено.
Мишката няма скоро да изяде книжката, ако тези които се грижат за книжката уважават мишката!
Posted by LeeAnn in Реалността