(та, стига набляга на него 
И пак да си жива и здрава, Дааа-чи-Чи (много ти отива, ама много...Отдавна съм се отказала да чета вестници и списания, изключая специализираните. От време на време обаче се случва в ръцете ми да попадне женско списание и любопитството ми надделява. След това винаги се ядосвам!
Освен рекламите, които заемат повече от 1/3 от мястото и старите рецепти за манджи, които списанията май си „менкат” от години, всичко останало са безполезни статии. Е, има и клюки от рода на: „Катрин –Зита Джоунс не може да готви”. !!!!!!.
Последният път бях приятно изненадана. За кратко. Точно за две страници време. В тях пишеше, че трябва да се харесваме, такива каквито сме, че състоянието на духа е важно за състоянието на тялото и че „красотата отвътре личи отвън”. Нещо от рода на: „Споко, дебеланки, за всеки влак си има пътници, за товарните също”. В тези две страници точно два реда бяха отделени на това, че всъщност анорексията и булимията са опасни и страшни болести. И толкова! Следват 45 безполезни страници, 15-20 от които, пълни с реклами. Останалите – със статии за отслабване, рецепти за диети, „лесно” и „здравословно” отслабване, само чрез „усилия на волята”. !!!!!!.
Тези списания трябва да бъдат украсени с червена точка с цифрата 18 в нея!
Тези списания редовно попадат в ръцете на девойки на възраст от 12 до 18 години – възрастта, най-податлива на външни влияния – приятелки, телевизия, списания. Момиче на тази възраст много лесно може да се подхлъзне и да пропадне в анорексията. По-мълчаливите момичета са по-застрашени, защото мълчейки те не споделят идеите, тревогите и проблемите си. Анорексията е „семейна” болест. Тя не засяга само детето, а оказва влияние на цялото семейство. От друга страна, тя е болест, която може да се предизвика или предотврати с намеса на семейството. Анорексията е болест, която се влияе от среда, която сме създали и при която отглеждаме порастващите си момичета, зависи от самочувствието, което им създаваме, начинът, по който ги представяме на света и т.н.
Но всичко това – цялото ни старание да научим детето да се харесва като визия и индивидуалност и да държи на тях, да се храни нормално, докато расте и да не се лишава от здравословните количества храна (не толерирам плюскането и преяждането, а само нормалното хранене), могат да рухнат, без дори да разберем, под влиянието на „четох някъде, че…”, защото се оказва, че всички „авторитетни” „женски” списания говорят за диети и отслабване, а само майките говорят за храна. В детските очи излиза, че майките „май нещо не са в час”.
В тази връзка питам:
- тези, които пишат глупости в женските списания, защо не си пишат името под тях?
- тези, които пишат глупости в женските списания, имат ли деца?
- хрумвало ли им е някога, че тези „писания” могат да попаднат и в ръцете на техните деца?
С две думи: Ако зависеше от мен, съвременните женски списания щяха да са забранени за момичета под 18 години!
Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!