Skip to main content.
September 21st, 2011

Лилавата долина

Лилавата долина е името, което дадох на обширна част от Северна Германия, в която растат лилави цветя, като това, на което не можахте да познаете името.

Всъщност, истинското име на долината, в която това цвете живее, е Luneburger heide, а германците наричат цветето heide. Как се казва всъщност – да кажат ботаниците 😉

Името на цветето, което аз ще си наричам Хайде, е без особено значение за пътешествието ни днес.

Хайдето живее в едно равно и просторно място между градовете Хамбург, Хановер и Бремен и според немските сайтове заема площ от над 230 кв. км.

И понеже в Германия нищо не остава просто ей така да си заема някаква площ, Luneburger heide е приказно място за разходка – национален парк, в който придвижването е позволено само пеша или с файтони с конски впряг, като файтоните се движат по периферията на парка и не пресичат пътя на хората.

Долината е истински лилава само когато цъфти хайдето, а това се случва само във втората половина на август. Поради тази причина има немци, които никога не са виждали храстчетата в лилаво. Ние обаче имахме късмет да бъдем в Германия в правилния момент и решението да тръгнем из Luneburger heide на разходка не ни отне много време – само колкото да напълним раниците като за пикник.

 

Речено-сторено. Оставихме колата на означеното за целта място на около стотина километра от Хановер и поехме пеш. Намерението ни беше в едната посока да вървим пеша, да се разхождаме, да се наслаждаваме на цвета и аромата, а на връщане да се качим на файтон.

Хайдето мирише на хайде и няма как да се опише с думи. Може би единствено аромата на бяла акация леко наподобява този на хайдето – сладникъв, но лек и ненатрапчив – мирише по-скоро на спомен за аромат…

Паркът е изключително приятен за разходка, не само защото е огромен и няма автомобили, а и защото е почти абсолютно равен. Най-високото място е едно хълмче с впечатляващите 169 м.н.в, което за северна Германия си е направо планина-гигант 😉

В парка има прилежно направени пътечки и нито една кофа за боклук. Това в началото ми се стори странно, но като размислих, установих, че е доста добър подход – където има кофи, има и боклук в тях и около тях. Това генерира неприятна миризма, навъртат се кучета и трябва да плащаш заплата на някого, за да чисти кофите … ако няма кофа – няма такива проблеми – хората си носят боклука с тях и си го хвърлят у дома! Няма обаче чешми с вода…

Известно време се чудех за предназначението на хайдето – все пак сме в Германия, където нищо не е случайно. Няма начин паркът да съществува просто така – национален и с безплатен достъп – без да има някакъв смисъл. Оказа се, че има. Медът, който пчеличките произвеждат от хайдето е един от най-популярните и скъпи в Германия. Тази година не успях да го пробвам, но догодина ще го направя на всяка цена.

Паркът е интересен и за децата – през определени разстояния има информационни кътчета с табла, от които научаваш интересни неща за флората и фауната. Освен това, там има и печатчета, които можеш да сложиш в книжка, на картичка или направо на ръката си. Като ти свършат и двете ръце, свършва и паркът.

Luneburger heide е прекрасен за разходка и почивка и спокойно можеш да прекараш там цял ден – което немците и правят 🙂

В края на парка, там откъдето тръгват файтоните обратно към паркинга, се намира Wilsede – автентично немски село, типично за северна Германия, което в последствие е превърнато в етнографски комплекс и е допълнено с къщи от района – купени и преместени за радост на туристите.

Тази къща например е била дом на една и съща фамилия в продължение на 300 години, преди фамилията да реши да я разруши и да построи нова.

 

Тогава къщата е била купена от основателите на етнографското селище, разглобена прилежно и сглобена отново. Внимателното вглеждане в дъските и сглобките показва, че много малка част от тях са заменени – можете да ги познаете главно по железните пирони. Оригиналната сглобка е с дървени нитове. На обяснителната табела на къщата пишеше, че само част от фасадните дъски са заменени с нови, като всички носещи колони и дъски са автентични – разбирай – на почти 400 години!

На това място имах възможност да разгледам отблизо и прословутите им сламени покриви!

Улисани в гледки и разходки, за малко щяхме да изпуснем последния файтон обратно, което щеше да бъде голяма грешка – оказа се, че сме се отдалечили на повече от час път с файтона.

Прибрахме се по пряк път през гората, приятно изморени и обмислящи следващото си пътешествие…

 

Posted by LeeAnn in Германия, Пътепис

4 Comments »

This entry was posted on Wednesday, September 21st, 2011 at 19:41 and is filed under Германия, Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 Responses to “Лилавата долина”

  1. MayAlex says:

    Много интересен разказ, благодаря 🙂

  2. Гери says:

    Чудесен пътепис, Дачи! Наистина е място от приказките! Очаквах на всяка следваща снимка да видя, заловени в кадър Хензел и Гретел, хванати за ръка 😀

    Храстчето, мда… така с подсказка вече се поизясни 😉 – Ericaceae, най-вероятно Calluna vulgaris. У нас се среща рядко, само в Странджа и Родопите.

  3. LeeAnn says:

    MayAlex, благодаря, удоволствието е мое 🙂 Блогът ти е страхотен, ще го държа под око 😉

    Гери, не ми прилича на Ericaceae, по-скоро прилича на Calluna vulgaris 🙂

    Хензел и Гретел… хм, не, имам нещо доста по-добро!

    ” width=”720″ height=”540″ alt=”just a boy” />

    Като го видях и не можах да се сдържа 🙂 Това вероятно е прототипът на Том Сойер, Макс или Мориц, или някой друг подобен дивчо – краката му бяха с белези от игри, косата рошава, а устата цялата омазана с лилаво (там има много боровинки). Страхотно хлапе!

  4. deni4ero says:

    Разкошно!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>