Skip to main content.
August 23rd, 2007

Ненавиждам покоя

Там отвъд било упоително тихо,
нито звук от света на големите бури и вихри.
Пустота!

Боже мой,
за какво ми е глуха безмълвност,
дето всеки полет е спрял?
Дай ми живите битки и мълнии,
сред които съм дълго живял!

Дай ми въздуха с белите птици,
топъл мирис на южна земя,
нежността на две светли зеници
                                у дома!

Ненавиждам покоя отвъден
и студен, и смразяващо тих.
А угасна ли, нека да бъда
продължен в моя стих.

Младен Исаев

Posted by LeeAnn in Любими стихове

No Comments »

This entry was posted on Thursday, August 23rd, 2007 at 02:23 and is filed under Любими стихове. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>