Skip to main content.
March 23rd, 2011

Нова надежда

Кое ни прави по-добри хора? Нашето собствено нещастие? Или чуждото?
Може би чуждото, но само това, към което сме съпричастни по лични причини… Лошо ли е?

Станахме ли по-суеверни? Или по-праведни? По-вярващи? Разбрахме ли, че с помощ към нуждаещите се можем да откупим собственото си крехко щастие и спокойствие?

Защо започнахме да си помагаме? За да спим спокойно? Или за да можем да кажем „аз съм добър човек и на мен това няма да ми се случи”?

Или защото разбрахме, че ако ние не си помогнем, няма кой друг да ни помогне…

Станахме ли по-благородни и състрадателни? Или правим всичко заради „общественото мнение”?

… имам още десетки въпроси като тези в главата си…

Имам и отговори. Разбира се.

Ако поискам вашите отговори на горните въпроси на прима-виста, какви ще бъдат те? Искам ги. Моля.

Знам, че ви звуча абстрактно. Нарочно е.

Сигурна съм, че четейки въпросите, част от вас не остават равнодушни. Вероятно този трепет е проявление на новото, по-доброто, което носим в себе си напоследък.

Да, носим. Напоследък сме станали много по-добри хора. Не всички. Част от нас. Малка част. Но достатъчна, за да спасява човешки животи и да държи надеждата наблизо.

Знам, че ви звуча крайно. Нарочно е.

Въпреки, че помощта обикновено е облечена в пари и „винаги става дума за пари”, тук не става дума просто за пари. Става дума за пари, дадени от сърце и душа. Малко пари. Твърде малко. Споделени с много искреност, отзивчивост и състрадание.

Като стигнем до парите и магията изчезва, нали?

Не. Парите са добър измерител.

И да. Не става дума за пари.

Знам, че ви звуча объркващо. Нарочно е.

Всяко начало е абстрактно, крайно, понякога объркващо…

Това е началото на една нова рубрика в блога, която съм кръстила „Нова надежда”. Вътре ще събирам разкази за добрината на хората. И силата. И смелостта. И упоритостта. И усърдието… Разкази, в които ще откривате отговорите на горните въпроси.

За начало съм ви приготвила две впечатляващи истории за силата на човешкия дух, за магията на любовта и състраданието. Две истории за оцеляването. Две истории, които са показателни с това, че когато хората искат – могат! Ама трябва да искат! От душа!

Posted by LeeAnn in Нова надежда

3 Comments »

This entry was posted on Wednesday, March 23rd, 2011 at 16:54 and is filed under Нова надежда. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 Responses to “Нова надежда”

  1. Милена says:

    Дачи – президент! Чакаме с (нова) надежда;)

  2. deni4ero says:

    Определено по-добър те прави това, което те е докоснало дълбоко, за да не кажа разтресло. Без значение дали е лично или нечие друго. “Лошото” не идва само. Винаги ти предлага като опция ‘ставането по-добър’ и не ‘някак си’, а с дела. По един или друг начин. Не съм убедена, че суеверието помага, даже вреди, защото заробва, но това е мое мнение. Колкото до ставането по-праведен … няма праведни хора. Помагаме си, защото сме хора. Човеци. Милосърдни. Сърцати. Може и да има хора, които помагат заради ДОМ (Данък Обществено Мнение, който в заблудените им съвести сигурно е над 78%), но аз получих помощ от хора, които не търсеха народното одобрение и горяха в желанието си да бъдат ‘човек’. И не, с парите не изчезва магията. И няма как, живеем в свят на приказки, вълшебства и чудеса, където парите са част от тях и няма нищо лошо в тях. Стига само да не са те пътеводната светлина в живота на човек. Като един познат на сестра ми, който се казвал Сребролюб. Що за тежест са сложили родителите му, кръщавайки го така … Но парите, използвани или искани за добри каузи (извинявам се за грубата дума) са вълшебство, което успокоява и отпуска. И не, не е объркващо 🙂 Всичко си е точно на мястото 🙂

  3. LeeAnn says:

    Миленка, внимавай какво си пожелаваш 😉

    Деничеро:
    абсолютно на едно мнение сме.
    Лошото е, че повечето хора са силни само на думи, а като опре до действията, потъват в дън гори тирилейски.
    Затова направих тази категория – не толкова, за да разкажа историите, които мога да разкажа и без специална категория, а по-скоро, за да покажа, че можем да действаме тихо, без много приказки, и да бъдем ефективни и полезни.

    Статиите ми за SOS детски селища също ще влезнат в тази категория по някое време, защото и те са показателни със същото – всеки човек, всяка стотинка, Е фактор.

    Имам чувството, че хората не вярват именно в това, че техните 5 лв. променят нещо.
    Еми – променят! Ще се постарая да го разберат, за да успеят да прескочат собствените си вътрешни бариери. 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>