...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид Създаването на тази категория е продиктувано от една странна асоциация, натрапена ми от ежедневието.
По всички телевизии явно върви една и съща реклама, и колкото и да не гледам телевизия, “крилатата” фраза от тази реклама стигна и до мен. Да, за “кажи, баба, тенкю” говоря. Хората са се побъркали. Само това повтарят! Попаднах на тази реклама и тя, по някакъв начин, ме върна в детството, когато учех френски и се хвалеха с мен.
Имам си любима басня, която разказвам и до ден-днешен на всеки, който каже: “Кажи нещо на френски”. Реших да я публикувам тук за вас / 
за да не се налага да ви я рецитирам /
После ми хрумна да си направя цяла категория, посветена на Жан де ла Фонтен и да публикувам в нея басните в оригинал и мой скромен превод, за да им се радват и не-френско четящите посетители.
Разбира се, започвам с любимата ми басня, тази за Гарвана и Лисицата.
Le Corbeau et le Renard
Maître Corbeau, sur un arbre perché,
Tenait en son bec un fromage.
Maître Renard, par l‘odeur alléché,
Lui tint à peu près ce langage :
“Hé ! bonjour, Monsieur du Corbeau.
Que vous êtes joli ! que vous me semblez beau!
Sans mentir, si votre ramage
Se rapporte à votre plumage,
Vous êtes le Phénix des hôtes de ces bois.”
A ces mots le Corbeau ne se sent pas de joie;
Et pour montrer sa belle voix,
Il ouvre un large bec, laisse tomber sa proie.
Le Renard s’en saisit, et dit: “Mon bon Monsieur,
Apprenez que tout flatteur
Vit aux dépens de celui qui l’écoute:
Cette leçon vaut bien un fromage, sans doute.”
Le Corbeau, honteux et confus,
Jura, mais un peu tard, qu’on ne l’y prendrait plus.
Гарванът и Лисицата
/превод за вас: LeeAnn/
Гарванът, кацнал на едно дръвче,
държеше в човката си сиренце.
Лисицата, привлечена от аромата,
го омайва с думи благи:
“Е! Здравейте, г-н Гарван!
Колко сте красив!
Как прелестно изглеждате!
Без да лъжа, трябва да отбележа, че Вашата осанка
Подхожда изключително на Вашето окраска
Вие сте Феникс, в сравнение с обитателите на тази гора!”
Чувайки тези думи,
Гарванът не можеше да си сдържи радостта
и за да покаже красивия си глас,
Отвори широко човка-а-а … и остави плячката си да падне.
Лисицата я хвана, и каза:
„Мили ми господине, запомнете,
че всички ласкатели живеят на гърба на тези, които ги слушат!
Този урок, без съмнение, струва едно сиренце”
Гарванът, засрамен и смутен,
се закле, но малко късничко, че друг път няма да се хване.
Posted by LeeAnn in Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен