Skip to main content.
August 1st, 2007

Отглеждане на деца с целувки

Изключително важно за отглеждането на едно дете е средата, в която то расте, да бъде здравословна за него. Не говоря за температура и влажност на въздуха, чист въздух, проветрено помещение, наличие на вода и храна и маниакална чистота. Много родители смятат, че отглеждането на деца се свежда именно до спазването на определени стойности на гореизброените показатели. Това обаче далеч не е така.

Под „среда” имам предвид човешкото присъствие около децата и възникващите взаимоотношения. Те са много по-важен фактор при отглеждането на децата. Разбира се аз съм ЗА каляването, ПРОТИВ навличането, по-скоро ЗА чистотата (в разумни граници), отколкото ПРОТИВ нея, но това са по-скоро вторични характеристики на здравословната среда. Най-важно за децата са хората около тях и атмосферата, която те създават.

Говоря за обичта, разбирането, ласките, общуването като „равен с равен”, специалното отношение. Децата трябва да растат на място, което ТЕ харесват. Децата трябва да заспиват спокойни, с незатормозени съзнания и души. Не говоря за тишина, а за спокойствие. Децата могат да заспят и спят непробудно дори и на най-шумното място, стига да се чувстват добре. Естествено, не говоря за тримесечно бебе, замъкнато в дискотека. Изобщо не говоря за крайности, а за нормалности.

Всички деца, независимо от възрастта си, обичат да заспиват гушнати или поне целунати и погалени. И това няма нищо общо с глезенето. Формата на ласката за „лека нощ” се променя малко с порасването на детето, но в своята същност и цел си остава същата – да осигури на детето (и тийнеджърите са си деца) спокоен сън, усещане за обич и уют. Целувката за лека нощ не означава прошка за всички пакости през деня, не означава отменено наказание, нито означава проява на слабост от родителя. Целувката (не само за лека нощ) означава обич. За да растат спокойни, умни, красиви и уравновесени, децата ни имат нужда от обич. Имат нужда да я чуват, виждат и усещат. Децата имат нужда от сигурност. Освен обич, от прегръдките децата си набавят и усещане за сигурност.

Вярвам, че всички хора се раждат с вродена чувствителност, без значение от пол, социална и етническа принадлежност. От самото им раждане, започва преформатирането на това вродено свойство. Например, много майки се страхуват да галят и целуват момчетата си, за да не ги направят „женчовци”. Не мисля, че целувката е тази, която повлиява на характера точно в тази посока. Дали ще стане „женчо” едно момче или „мъжкарана” едно момиче зависи от възпитанието, а не от целувката за „добро утро”, „лека нощ” или „приятен ден”.

От една страна, деца, които не са могли да проявяват чувствителността си като малки, защото не са били предразполагани към това, може я заключват дълбоко в себе си, отричайки съществуването й. Има вероятност те да станат твърди, непоколебими, безкомпромисни и т.н. и да развият качества, които да им помогнат в живота да не се спират пред нищо, да израснат в кариерата си и прочие, но те си остават ощетени духовно и психически. Те няма да умеят да се радват на малките неща, няма да умеят да оценят приятелството, привързаността, обичта, няма да умеят да я приемат, нито да я дадат. Такива деца могат да развият дори агресивност към околните под някаква форма – като деца или като големи хора.

От друга страна, деца, които не са могли да проявяват чувствителността си като малки, защото не са били предразполагани към това, може просто я съхраняват в себе си, трупат и развиват и да търсят момента, в който да я пуснат навън. Има вероятност такива хора да станат свръхчувствителни, да се привързват лесно, да се раздават, да търсят и най-незначителните симптоми и прояви на обич или на липсата й и прочие. Тези хора също могат да бъдат нещастни, защото ако не намерят точния човек, който да приеме това, което имат да дадат, те ще живеят с чувството, че не са разбрани и не са обичани достатъчно. Такива хора са изключително лесно раними.
Разбира се, тези два модела описват две крайности, които могат да са резултат от липсата на ласки, но това е умишлено, с цел постигане на яснота.

Разлигавянето пък е третата крайност, която обаче е резултат от прекаляване с целувки и прегръдки и тя не е по-малко опасна. Разлигавените деца по-трудно се научават да се справят сами с живота си, не умеят да взимат решения и са по-непостоянни в желанията си. Има опасност такива деца да пораснат с чувство, че някой трябва да се грижи за тях и трудно свикват с мисълта, че трябва те да се грижат за някого. Според мен такива деца в определен момент също могат да развият агресивност.

Мисля, че деца, които са достатъчно гушкани и галени като малки, растат по-спокойни и уравновесени от деца, които са били лишени от тези ласки или са били лигавени.

Целувката и ласките като цяло НЕ са инструмент на възпитанието. Те са инструмент на общуването. Те са връзката между детето и родителя, те са част от нещото, върху което се гради привързаността, доверието и впоследствие уважението между тях.
Случвало ми се е да наказвам децата си – напр. „Утре няма да гледаш / правиш еди-какво-си” и заедно с обяснението на мотивите ми за наказанието им да ги гушкам и целувам. Наказанието не бива да има общо с целуването. Децата, особено до около 10-тата си година, имат нужда да знаят, че „Мама ме обича дори когато правя бели”.

Затова аз съм ЗА гушкането и целувката в следните препоръчителни минимални дози:

За „добро утро”

За „приятен ден /училище/ детска градина”

– За „добре дошъл” вечерта у дома

– За „лека нощ”

– Още 1-2 пъти, според нуждите и желанията – при ударено, при споделена тъга и след „конско” или наложено/изтърпяно наказание.

Винаги когато детето го пожелае.

– Винаги, когато детето има нужда от това, дори да не го заявява с думи.

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

9 Comments »

This entry was posted on Wednesday, August 1st, 2007 at 01:00 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

9 Responses to “Отглеждане на деца с целувки”

  1. Ивката says:

    Е, хайде да си признаем… на всеки родител се случва да има нужда да гушне малкото телце, за да получи от него необходимата доза спокойствие и топлина… Обратното също важи – и децата възпитават родителите си, нали?! 🙂 Целувки!

  2. LeeAnn says:

    @ Ивката
    О, да, съвсем определено! Знаеш ли колко ми е трудно да обясня на малките ръчички дето ме гушкат, че наказанието остава…

    Целувки и от мен!

  3. lyd says:

    Съгласна съм с всичко, само се чудя как успяваш да отделиш общуването от възпитанието 🙂 и на кое казваш “малките неща”

  4. LeeAnn says:

    @lyd

    Започнах да ти отговарям, ама заплашва да стане дългичко и затова ще го отделя в нарочна статия.
    Търпение само, както обича да казва един човек 😉

  5. А3 says:

    бравос, чудесен блог и тема за децата и родителите, Благодаря!

  6. LeeNeeAnn » Blog Archive » Общуването, възпитанието и „малките неща” says:

    […] А3: бравос, чудесен блог и тема за децата и родителите, Благодаря! […]

  7. Све says:

    Хубав пост. И си права – аз винаги съм мислела, че възпитанието на едно дете е доста тежка задача и full-time занимание. Жалкото е, че май много от децата, които сега са вече тийнеджъри май не са били отглеждани с толкова внимание и обич. Което е тъжно, защото те също няма да могат да дадат внимание и обич на своите деца…

  8. elichka says:

    Интересна тема, добре написана статия, подробна, както винаги 🙂
    Любов, привързаност, ласки, нежност, целувки, общуване, разбирателство… все хубави думички. Но все повече липсват и се заместват с материални неща. И все по-често лишени от смисъл. Ще успеем ли да ги съхраним, за да не изчезнат един ден и като думи?
    LeeAnn ти си лъчът надежда, убеди ме че ще е така.

    п.п. За търпението… то се подразбира 😉

  9. LeeAnn says:

    @Све
    Благодаря, Све.
    Въпросът опира не само до внимание и обич, а и мисъл. Мисля, че повечето родители влагат внимание и обич в угодни за тях количества, но много малко от тях влагат мисъл в общуването с децата си. Сещам се за много примери, но ще ги отделя в отделна статия, може би ще ви бъде интересно.
    А по тийнейджърите трудно можеш да съдиш за каквото и да било. Те са просто тийнейджъри! Трябва да станат на 16-17, за да се разбере годни ли са живота или не 😉

    Иначе вариантите са четири:

    Ако си получавал:

    • Знаеш какво е хубаво да дадеш и го даваш.
    • Получавал си, но си го приел като нещо, което ти се полага и когато дойде времето да дадеш – не го даваш, защото досега само си взимал и не знаеш как се дава.

    Ако НЕ си получавал:

    • Не можеш да дадеш, защото не знаеш как и какво.
    • Знаеш какво ти е липсвало и го даваш на децата си с удоволствие.

     

    Еличка, благодаря ти.
    Ще ги запазим и то не само като думички ;), нали съм ти обещала нещо, не се тревожи, помня 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>