Skip to main content.
May 3rd, 2006

Мечките в Белица

Всеки три последователни почивни дни са добре дошли за преуморените ни души. Телата ни все още се справят, но душите определено търсят място за спасение, със следните параметри:
– Възможно най-далеч от София, без оглед на географската посока.
– Възможно най-необитаемото, диво и нецивилизовано място.
– Без покритие от мобилните оператори, по възможност и от тримата.
– По възможност наличие на гора и надморска височина поне 800-900 м (може и повече).

Наскоро, в едни такива три почивни дни, си намерихме едно местенце в село Баня, на 5-6 км от Банско, което, в общи линии, отговаряше на изискванията за усамотение (ако за “усамотена” се брои компания от 16 човека!).

Като крайна цел на почивката си набелязахме резервата за танцуващи мечки в гр. Белица.
Знаех твърде малко за това място: че фондация изкупува от циганите мечките им, които доколко са техни е друг въпрос, и ги прибира в специален резерват – този в гр. Белица. Лесно открихме мястото, но трудно стигнахме до него, защото последните 15 км от града до резервата си бяха истинско off road приключение.

Пристигнахме и още след първите 15 минути, прекарани там разбрах, че колкото и много да знаеш, да си чел и слушал за резервата, трябва да го видиш, за да усетиш за какво всъщност става дума.
Мястото е създадено и се поддържа изцяло от две чужди фондации – “Четири лапи” /www.vier-pfoten.bg/ и “Бриджит Бардо”.

Трябва да призная, че съм се питала “толкова ли няма с какво да се занимават тези хора, че чак до циганските мечки опряха?”

Отидох, видях и почувствах. Намерих отговор на някои въпроси, на други, на по-злободневните, обаче, не успях.

На входа на резервата ни посрещна гид, облечен в служебно облекло на “Четири лапи” и започна първата част от разходката и първият разказ. В първата част на резервата има 3-4 “клетки” за мечоци в период на адаптация. Всяка “клетка” е с площ от 5000 – 6000 кв.м., с обособени басейнчета, пънчета, бърлоги, и т.н., безкрайно чисти, без намек за ръжда, олющено или счупено, подредени като за изложба и лъснати до блясък. Преди да чуя края на разказа на гида, за миг ми се прииска да съм мечка. След периода на адаптация, тези мечоци отиваха при другите в гората, прилежаща към резервата, която беше в същото безупречно състояние.

Слушах разсеяно разказа на гида и се наслаждавах на идилията и дружелюбните мечоци, докато едно изречение не привлече вниманието ми.

Чух гидът ни да казва:
– Този мечок е сляп, има перде на очите, но му предстои операция и ще се оправи…
– Моля? – прекъснах го спонтанно и не твърде възпитано – Извинете, че Ви прекъсвам. Как така сляп? От какво може да ослепее мечка!??? (имах предвид, че муцунките им бяха обезобразени от халките на оковите, но видими поражения около очите нямаха).
– От малтретиране и алкохол!
– От алкохол? Вие майтапите ли се с нас? С такива неща шега не бива!
– Не! Абсолютно сериозен съм, отвърна водачът ни, и продължи: За да не буйстват след побоя, циганите дават на мечките алкохол. И с течение на времето, от тази комбинация те ослепяват…

Всички (около 12 човека) се бяхме събрали в близост до клетката на мечока. Той усети приповдигнатото ни настроение и разговори на висок глас и веднага застана в едно кръгче, в което нямаше трева, (беше унищожена от тъпкане на едно място) и започна нервно да вдига лапи и да върти глава, сякаш танцува. Но го правеше нервно! Приличаше на луд човек! Мечокът свързваше шума, който вдигахме със сигнал за танцуване или побой – и той “танцуваше”, докато се отдалечихме и утихнахме. Водачът ни обясни, че това е най-новият им мечок и още не се е отърсил от психическия тормоз, затова реагира така.

Бях шокирана! Какъв човек трябва да си, ако изобщо си човек, за да докараш МЕЧКА до психическа нестабилност??? Какво трябва да причиниш на мечка, за да я побъркаш??? Не можах да задържа камъка в гърлото си и изостанах назад от групата, за да си поплача без да травмирам децата. Те бяха достатъчно впечатлени, нямаше нужда да се разстройват като мен.

Вече не се питах защо фондацията е постъпила така и защо се грижи за мечките. Бях доволна, че резервата не е държавен и парите на фондацията не потъват някъде, а отиват по предназначение. В което нямам съмнение, защото всичко изглежда така, все едно че е построено вчера!

Но на другите въпроси, които нахлуха в главата ми и не ми дават покой, няма кой да ми даде отговор…

Щом има фондации, които да се грижат за мечки, значи има и такива, които да се грижат за болни и изоставени деца, унизително наричани от обществото “деца в неравностойно положение”.
Къде са тези фондации? Или може би не искат да се грижат за български деца?

Защо? Какво или кой им пречи – хората или законите? Или липсата на закони?

Защо можеш да си купиш мечка и да й дадеш достоен “равностоен” живот, а не можеш да си купиш дете и да го спасиш от унижението и мизерията?

Защо, за да си осиновиш дете трябва да те правят на маймуна месеци наред, при положение, че домовете са препълнени с изоставени деца?

Защо? …. Защо съм безсилна… защо… и до кога????
…….
До кога ще живеем в страна, коята прилича на сцена от филм на Дейвид Линч…. до кога?

…. чувам, че някой крещи….. сама съм….душата ми крещи и се гърчи от безсилие….

Аз съм жива, истинска съм!

Не искам да ме превръщат в декор към филм на ужасите и абсурдите….

Posted by LeeAnn in Пътепис

20 Comments »

This entry was posted on Wednesday, May 3rd, 2006 at 23:09 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

20 Responses to “Мечките в Белица”

  1. Григор says:

    Ще имаме страна като от филм на Дейвид Линч… докато не отделим всички необходими усилия, за да я направим друга.

    Конкретно и точно ние, всеки един от нас лично. Други няма да дойдат да ни свършат работата.

  2. Иван says:

    За нещастие живеем точно в един “филм на ужаси и абсурди”. Всеки се убеждава в това от различна гледна точка. Ти си избрала по индиректна, но явно също толкова травмираща… Отдавна се каня да посетя този резерват, вече съм убеден, че ще го направя… още това лято.

  3. LeeAnn says:

    Правя каквото и колкото мога…. или поне така си мисля… докато не се озова на подобно място. Тогава всичките ми дребни усилийца сякаш се обезмислят и се изгубвам отново…

  4. Nick Angelow says:

    @LeeAnn

    напротив, аз мисля, че попадането на подобни места е повече от полезно — показва (ти) какъв човек си и дава допълнителни сили за това, което можеш и което правиш.

  5. LeeAnn says:

    Прав си, Nick. Знам, че е така. Благодаря ти.
    Понякога си мисля, обаче, че усилията ми са несъизмерими с нужното да се направи и това ме смазва…
    Не се отказвам. Продължавам напред, по моя си тих начин…

  6. AnSi says:

    Ходила съм в с. Баня и региона, но в Белица не съм. Определено съм изгубила от това, но никога не е късно да го направя.

    А за втората част от писанието ти, там където винаги задаваш безброй въпроси,… разплаках се и на свой ред си зададох въпрос. Защо Господ дава деца на тези, които не могат да се грижат за тях. Или още по-лошо – не искат да се грижат и обичат най-скъпото, което имат???

  7. LeeAnn says:

    AnSi, нямам отговор на тези въпроси и се задушавам от безсилието…
    Имам само вяра, че нещата ще се променят, че за всяко нещо накрая идва времето…
    Вярвай! И аз вярвам – и за теб!

  8. LeeNeeAnn » Blog Archive » Незрящите виждат повече от нас says:

    […] И пак ли ще чакаме да дойде някоя чужда фондация, за да направи незрящите хора в България „равноправни” членове на обществото ни? За мечките се намери кой да се погрижи! Кой ще се погрижи за хората? За Хората! ХОРАТА – това са едни мърдащи същества, със собствено мнение, индивидуалност и достойнство. И в колкото по-неравностойно положение ги поставя обществото, толкова по-горди са те!  Как бихте се почувствали, ако Вашето незрящо дете иска да чете, а няма откъде? Ако пита какво е Интернет, а вие не намирате думи, сили и средства да му обясните, защото Виктор вече не е там? Какво ще му кажете? “Имаше един Виктор, но вече го няма и няма книги за теб, моето дете, защото на едни чичковци и лелки, не им харесва идеята ти да знаеш кой е Елин Пелин и т.н. Ти си сляпо, моето дете, и не можеш да им донесеш парички, затова няма нужда да четеш!” Това ли ще му кажете? ТОВА ЛИ?  […]

  9. Stela says:

    Mozh bi niamashe da pisha v tozi malak forum, no uvazhavam choveka i bolkata mu v poslednoto pismo; Naistina uvazhavam i razbiram, no sam na mnenie, che ne biva da se smesvat nestata…hora, mechki, ptici..ima gi i sa zhivi, no ne biva da se smesvat grizhite za ednite i drugite…

  10. LeeAnn says:

    @Stela
    А, може би нещата са се смесили още когато човекът се е появил?… Ако за нашето състояние сме си виновни ние, то за състоянието на природата, определено сме виновни пак НИЕ!

    А, иначе, 😉 последното писмо е цитат от друга публикация и вероятно това е причината то да ти се струва отнесено и далеч от темата.

  11. teddy bear says:

    Моля, дайте ми някакви координати на този резерват, защото искам спешно да го посетя!!!

    edited by NeeAnn on 10 september 2006, 16:42 EET

    from NeeAnn to teddy bear -> следващият коментар, написан неграмотно и на шльокавица, ще бъде безпощадно изтрит.

  12. LeeAnn says:

    посетете този сайт: http://www.vier-pfoten.bg/

    Те спопанисват резервата и могат да отговорят на всичките Ви въпроси.

  13. LeeAnn says:

    NeeAnn, спокойно.

    И аз искам да е на кирилица, но моля те, не ставай груб. Моля.

  14. NeeAnn says:

    @LeeAnn

    Ами аз не съм груб.

  15. LeeNeeAnn » Blog Archive » Какво е да си родител? says:

    […] Много от хората, с които говорих, ме апострофираха по следния начин: „тези деца изглеждат добре и нямат нужда от нашата помощ. По-добре да ги дадем на някое помощно училище…”. Вероятно и вие си мислите така. Да, но тези деца изглеждат добре, именно благодарение на нашата помощ и отчасти на това, че SOS селищата в България не са държавни. Защото всички знаем как изглеждат държавните „домове” – по-зле от недържавен мечешки резерват! […]

  16. Галя says:

    Всички впечатления и въпроси, които са споделени от авторката на чудесния пътепис имат в случая няколко отговора. Не първият, но поне един от първите е: всичко е циганска работа. Цигани са побъркали нещастният травмиран мечок и останалите животинки в парка. Пак циганите са напълнили домовете с изоставени мургави дечица.

  17. LeeAnn says:

    Да, Галя, знам, че си права… но… безсилието си остава.

  18. deni says:

    невероятна красота,благодаря ти
    весели празници

  19. LeeAnn says:

    Благодаря, Дени.

  20. LeeNeeAnn » Blog Archive » Мечките в Белица (10 години по-късно) says:

    […] преди повече от десет години, за първи път посетих Паркът за танцуващи мечки в Белица, си тръгнах силно емоционално претоварена – много […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>