Skip to main content.
January 27th, 2011

Високите облаци, част 1: Cirrus

От всички облаци, които изобщо могат да се вместят в някаква класификация, несъмнено Cirrus-ите са най-ефирните и красивите. За разлика от пухкавите Кумулуси и тромавите Cb-та, те са феерични, нежни и чудесно пасват на описанието „мимолетно дихание на природата”. Те изглеждат толкова далечни, крехки, недостижими, че повече приличат на миглите и къдриците на някоя префърцунена госпожица, отколкото на обикновени облаци. А, и те са всичко друго, но не и обикновени. Самият им начин на формиране също ги прави необикновени. За името да не говорим 😉 Cirrus идва от латински и означава „кичур” 🙂

Cirrus-ите се формират на височина около и над 8000 метра и са съставени изцяло от фини ледени кристалчета. Кристалчетата в тях не са свързани едно с друго, на което се дължи огромното разнообразие от форми и фигури, разхождащи се по небето. Причина, пък, за присъствието им там, както можете да се досетите, е Вятърът, който се забавлява с бясна скорост във високите слоеве на тропосферата. Колкото по-ниско в тропосферата слиза Вятърът, толкова скоростта му се забавя. Кристалчетата пътуват с него и също навлизат надолу в тропосферата, като движението им също се забавя в по-бавните и ниски въздушни слоеве.

Движението на падащите кристалчета придава на Cirrus-ите тези причудливи, но ясно различими форми – копринено-феерични, дантелени, пухкави, запетайчести, подобни на скелет на оглозгана риба…

Ако отново ги сравня с Кумулусите, които се плъзгат по небето бавно и спокойно, сякаш носени от лек бриз, то Cirrus-ите изглеждат неподвижни. Това, разбира се, е най-обикновена зрителна измама. Освен, че са най-високите облаци, Cirrus-ите са и едни от най-бързите облаци на небето. Ако не се сещате да вдигате често глава към небето, в дни като този (този, в който има Cirrus-и на небето 😉 ), пропускате да се порадвате на стотици от тях.

В зависимост от скоростта, с която се движат, от влажността и температурата на въздуха, в който кристалчетата навлизат, се определя формата на Cirrus-ите. Няма да ви отегчавам с термини и имена, още повече, че  облаконаблюдателите обикновено кръщават разновидностите на облаците според това на какво им приличат, така че – чувствайте се свободни да измислите имена на собствените си облаци. А те наистина са си ваши – който пръв си го види – негов си е 😉

Пак в зависимост от същите фактори, често пъти елементите на Cirrus-ите се свързват помежду си и тогава се образуват нови видове високи облаци: Cirrocumulus и Cirrostratus. Трите вида облаци се формират едни от други и е съвсем обичайно да ги видим по едно и също време на небето.

Но, да се върнем на Cirrus-ите. Това, което няма да ви хрумне докато ги гледате, е че от тях вали. Причината Cirrus-ите да не бъдат класифицирани като „дъждовни облаци” е, че те обикновено се изваляват в топлия въздух под тях и нито капка не достига до земята. Влагата се изпарява във височина, като в най-добрия случай допринася за удоволствието на очите.

Дали заради красотата им, дали заради усещането за недосегаемост и далечност, дали заради нежността, която изпълва душата ни като ги погледнем, дали заради друго – не знам, но Cirrus-ите често пъти биват подценявани. Повечето хора смятат, че появата на тези облаци не означава нищо и че те са там, за да радват очите ни. Вярно е, но не съвсем.

За обикновения облаконаблюдател, появата на Cirrus-и означава, че няма да вали… днес 😉 Ако утре отново виждаш ясно Cirrus-и на небето, вероятно също няма да вали 😉 Но пък има вероятност да духа близо до земята (защото при Cirrus-ите така или иначе си духа 😉 ).

Обикновеният облаконаблюдател трябва да запомни едно: Cirrus-и на небето означават промяна на времето. Дали идва студен или топъл фронт, обаче, може да познае тренираното око – в зависимост от съпътстващите облаци, в зависимост от посоката на вятъра, който се усеща близо до земята, в зависимост от атмосферното налягане и т.н.

Значение на Cirrus-ите за летателите:  Cirrus-ите не пречат на летенето, НО!, трябва да летите с едно око в тях, защото, както казах, те предвещават промяна във времето. По тяхната скорост на движение и на промяна на формите им, може да разпознаете колко бързо ще навлезе фронта (атмосферен – на ниско или на високо атм. налягане) и колко бързо ще се промени времето. Дори Cirrus-ите да предвещават топъл фронт, той също идва със силен вятър, който е твърдо непрепоръчителен за летене 🙂

Posted by LeeAnn in Облаци

16 Comments »

This entry was posted on Thursday, January 27th, 2011 at 18:05 and is filed under Облаци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

16 Responses to “Високите облаци, част 1: Cirrus”

  1. LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачна класификация says:

    […]   Cirrus […]

  2. зори says:

    LeeAnn, имам проблем.
    ОблачЕтата – хубаво, но има по снимките едни струпвания от шарени, фъркати и крилати елементи.
    Те как се класифицират 😛

  3. NeeAnn says:

    като пара… шутисти най-вероятно 😀

  4. NeeAnn says:

    а това тук cirrus-и ли са?

  5. LeeAnn says:

    Да, Ники, на cirrus-и приличат.

    зори, ти сериозно ли ми задаваш този въпрос? 🙂

  6. deni4ero says:

    много грабващо разказваш!

  7. LeeAnn says:

    Мерси, Люлю 🙂

  8. зори says:

    Не, LeeAnn, не съм сериозна – закачам се, но като ги гледам колко са много – то това си е почти облаче от хора 😉

  9. LeeAnn says:

    Това, всъщност, е една много малка част от състезателите – 1/10, за да съм по-точна 🙂 Ще ти намеря снимка с още повече парапланери на нея, ако ти е интересно. 😉

  10. зори says:

    Естествено, че ми е 😉

  11. LeeAnn says:

    значи… търпение и ще я имаш 😉

  12. зори says:

    хи-хи, Древният разнася болестта наречена “търпение”, дали ще се излекува, ако му приложим малко “болки в корема от любопитство”, за да не заразява околните 😛

  13. LeeAnn says:

    ами… Успех 😉

  14. La Comtesse says:

    Ваше Сиятелство, нима Сте си сложили розовите очила, та пропускате най-често срещания вид облаци?! Защо подминавате навъсените “градоносни” облаци, които бродят из софийските улици (а и не само по тях) дори в най-слънчевите дни. Бива ли така с лека ръка да пренебрегвате едва ли не най-многобройната част от електората си?!
    Много подходящо време за наблюдение на съответните облаци е понеделник сутрин – началото на работната седмица, а дъждовното и студено време особено спомагат да придобият нужната мрачност и плътност. Ваше Великолепие може и да не се шматка по спирките в това неприлично за благородничка време, но може би трябва да изпратите придворния астроном да ги заснеме, за да си допълните класификацията.
    Оставяме Ви да си мечтаете за облаци, докато Ви настъпи летежния сезон! 🙂

  15. LeeAnn says:

    О, графиньо, добро утро 😉
    Някъде се изгубихте… Мъглата, може би?

    Относно облаците, които споменавате – те вече са добре изучени и класифицирани, въпреки че наистина нямам навик да се шматкам по спирките и също въпреки, че астрономът го хвана мъглата.

    та, споменатите облаци не са нищо повече от газирана кал, така че няма нужда да мислите за тях. Е, вярно, не са съвсем за пренебрегване, защото в калта каляската се пързаля, но и за това си има лек 😉

  16. LeeNeeAnn » Blog Archive » Cumulonimbus – Кралят на облаците says:

    […] Cumulonimbus Capillatus  – горният им край прилича на цирус. Цирусите са вид облаци, които приличат на феерична паяжинка, […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>