Кумулусите (cumulus) са най-популярните и най-често срещаните облаци на небето. Те са най-красивите и най-пухкавите творения и заемат най-различни причудливи форми под влияние на вятъра и топлия въздух, който ги храни.
Слънцето прави облаците, знаете ли? Когато то грее, земята се нагрява, въздухът над нея става все по-топъл и идва момент, в който той се отделя и тръгва нагоре. Тогава се случват няколко неща.
От една страна, тъй като Природата не търпи празно място, топлият въздух се замества от по-хладен и това на земята се усеща като полъх. Ако полъхът е силен и си е направо подухване, това означава, че по-голяма маса топъл въздух се е отделила и е тръгнала нагоре.
От друга страна, топлият въздух се движи нагоре, докато не достигне до зона със студен въздух – зоната на кондензация – там, благодарение на температурната разлика топлият въздух кондензира и се превръща в облаче. Височината, на която се образуват облаците се нарича “база”. Всеки ден нейната височина е различна и зависи от атмосферното налягане, глобалния климат, влажността на въздуха и микроклимата на конкретния район.
Ако в спокоен топъл летен ден стоите на полянка и ви подухне ветрец – вдигнете очи нагоре – скоро над главата ви ще цъфне cumulus humilis /”кумулус юмилис” – накратко само “кумулус“/ – малко рехаво пухкаво дантелено облаче. Ако топъл въздух продължава да го храни, то ще стои там и ще расте, в противен случай ще се разпадне. Но ако се храни, ще се превърне в cumulus mediocris /”кумулус медиокрис” – накратко само “кумулус“, защото и той, както юмилиса още не носи заплаха от разваляне на времето за летателите ;)/, а впоследствие може и в cumulus congestus /”кумулус конгестус” – накратко само “конгестус“, защото трябва да се отличава от другите и да се наблюдава, тъй като обикновено има вероятност конгестусите да цебясат, а това е заплаха за летенето вече ;)/.
Cumulus mediocris се разпознават лесно – те са плътни и пухкави, не се вижда през тях и са колкото широки, толкова и високи. Конгестусите пък са повече високи, отколкото широки и бързото им развитие във височина е предпоставка за развитие на cumulus nimbus (cb).
От ниските облаци не вали дъжд. Може да приръми, ако голям кумулус започне да се разпада. Дъжд и/или град вали от cumulonimbus (cb) /”кумулонимбус” или накратко “цебе“/. Това са облаци, известни на български като “купесто-дъждовни”. Когато говорят за тях, синоптиците използват и словосъчетанието “придружен с гръмотевици”. Това са облаци с изключително голямо развитие във височина, които се простират на трите нива в облачната класификация – от ниско, през средно, та до високо.
Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има кумулуси, там има и термики, които ги хранят и ако ги намериш можеш да ги използваш за набиране на височина.
Там където има cb-та или предпоставки за образуването им, не бива да се лети, защото тези облаци са убийци в буквалния смисъл на думата.
Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!
Posted by LeeAnn in Облаци