Skip to main content.
December 15th, 2010

„Купонът” на Нешка Робева

Изкуството е нещо сложно.

Описването му с думи – още по-сложно и силно субективно. Каква е мярката за това дали един спектакъл е „добър” или „лош”? Критерият за оценка обикновено е „лично възприятие” и затова е добре да поглъщаме изкуството с отворени и освободени сетива. В противен случай има опасност да останем недоволни, а изкуството – неразбрано.

И този спектакъл е такъв – сложен 😉 И определено има значение с какви очи отиваш да го видиш и с какви очаквания си напълнил кошницата…

Ако отидеш да го гледаш с отворени очи и празна кошница, ще има да грабиш и да пълниш и няма да ти стигне мястото.

Ако отидеш с определени очаквания (каквато грешка направих аз), ще се чудиш къде да изхвърляш, за да има място да грабиш и да пълниш.

Шантава работа!

Не, това не е обида. Самата Нешка Робева споделя, че „стана много шантав спектакъл” и това определение като че ли пасва съвсем точно на случващото се на сцената, при това в най-положителния възможен смисъл 🙂  на понятието „шантав”.

Спектакълът е посветен на 10тата годишнина от създаването на Трупата на Нешка Робева, чиято мисия е да популяризира българския и балкански фолклор по нестандартен начин.

Всъщност, съвсем спокойно мога да нарека този спектакъл „Бягството”, защото това, което лично на мен ми липсваше, бе именно частта „български фолклор”. На много места в композициите имаше изящно преплетени акценти от народното ни творчество, но само толкова. Искаше ми се да видя повече български фолклор.

Спектакълът е ретроспекция на 10те години на сцена и съдържа ефектни моменти от най-добрите спектакли на трупата, изиграни през годините на българска и международна сцена.

За два часа, с прекъсване от няколко минути, може да се види всичко: Рап, брейк, Хип-хоп, Кан-кан, Танго, Суинг, Рок, Сиртаки, Турски фолклор, Чалга* и всичко това елегантно и нестандартно преплетено с български фолклорни елементи – ръченица, Джиновско, шопски (граовски) елементи.

Това, което ме грабна, бе изключителната динамика на спектакъла – див, жив, цветен, темпераментен и изключително зареждащ! Такива бяха и танцьорите на сцената – Невероятни и стихийни!


 Няколко уговорки:

* В България, думата „чалга” се интерпретира грешно. На турски „чалга” означава „музика”. В спектакъла имаше „чалга” и в двата смисъла – имаше турски фолклор, имаше и едно много весело (и доста смело, бих казала) намигване към чалга „културата” у нас.

** Това, че аз отидох с очакване да гледам народни танци, не означава, че и вие трябва да правите същата грешка 😉 Спектакълът си заслужава. Единственото условие е да отидеш без очаквания и да бъдеш готов за неочакваното.

*** Нешка Робева е творец, когото уважавам неимоверно много и ако ви се струва, че статията ми съдържа критика към нея – грешите! Статията съдържа субективното ми мнение за спектакъла в частност и възхищението ми към твореца като цяло.

Та, след толкова много приказки, как мислите, Готови ли сте?


П.П. Всяка прилика с познати лица е НЕслучайна 🙂

Posted by LeeAnn in Култура

No Comments »

This entry was posted on Wednesday, December 15th, 2010 at 17:46 and is filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>