Skip to main content.
December 19th, 2010

Защо съм SOS семеен спонсор?

Преди две години, след покана (която считам за почитна) да участвам в „Приказка без край”  за децата от SOS Детски селища България, взех решение да стана SOS семеен спонсор за неопределено време напред.

През тези две години редовно получавам новини от SOS Детски селища България, за това как растат децата, как се развива средата, къде отиват парите ми…

През тези две години разни хора редовно ми задават въпроси: „Защо продължаваш да го правиш?”, „Защо си мислиш, че твоите 10 лв./месец са от значение?”, „Пак ли ще висиш на опашка в банката – ти за електронно банкиране не си ли чувала?” и т.н. въпроси, част от които директно ми застават на гърлото и ми правят топка в стомаха.

В началото се впусках да обяснявам, че за тези деца наистина има смисъл, че те не са безразлични към моите 10 лв., че го правя, защото се възхищавам на хората, които отглеждат тези деца и искам да ги подкрепя, че за 10 мин. всеки е способен да похарчи безсмислено много повече от 10 лв. …

Почти никой от задалите подобни въпроси не може да разбере такъв отговор. Затова започнах да давам друг отговор, който привлича повече вниманието и предизвиква поне кратко замисляне. И който също е много верен.

Правя го за себе си! При това по най-примитивния възможен начин – внасям парите „на каса”. Всеки месец около 10то число отивам в банката, педантично попълвам платежно за 10 лв. и се нареждам на опашка, която обикновено трае около 10 мин. Чувала съм за електронно банкиране и понякога го ползвам и за тази цел, но все пак предпочитам да стоя 10 мин. на опашката!

10 мин./месец за размисъл, насаме със себе си и проблемите си, 10 мин. за прочистване, 10 мин., в които да погледнеш света от друга страна…

10 мин./месец, в които имаш възможност да се огледаш и да видиш, че повечето от проблемите ти са незначителни и че каузите, които заслужават енергията ти днес, се броят на пръстите на едната ти ръка.

10 мин./месец е цена, която продължавам да плащам, за да мога да кажа на мен си „аз съм запазила шепа човещинка в душата си и има едни деца, които го оценяват, без дори да знаят името ми!” Не е ли фантастично!!!

Затова съм семеен спонсор! Емоционално и лично!

Да, правя го за себе си!

И, да, егоист съм (като всички останали) и усещането за полезност и значимост ме изпълва с топлина и ме въодушевява!

Струва си да направиш нещо за себе си!

Нали уж, за да променим света, трябвало да започнем от себе си…

Ти решаваш!

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства, Нова надежда

6 Comments »

This entry was posted on Sunday, December 19th, 2010 at 06:00 and is filed under Мисли и чувства, Нова надежда. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

6 Responses to “Защо съм SOS семеен спонсор?”

  1. deni4ero says:

    тъжно е, че те карат да се чувстваш длъжна защо искаш да помагаш … тъжно е, че трябва да изтъкнеш ‘егоизъм’ (при все, че съм убедена, че въобще и изобщо не е тва причината), за да разбере някой доброто, което носиш в себе си …
    Ти си невероятен човек, Дачи! Аз съм щастлива, че те познавам по някакъв дълбок начин и много се радвам, че те има!
    Да живей, живей твоят сорт хора!

  2. LeeAnn says:

    Тъжно е, наистина, но за тях, не за мен 🙂

    Повечето хора не са лоши, просто не знаят как да бъдат добри 🙂

  3. ross_6a6 says:

    Аз също бях повече от година спонсор. За разлика от теб Дачи не получих никаква обратна информация за това, което се случва с тези деца и тези пари.

    Това, което ме натъжи най-много беше липсата на каквато и да е реакция след като спрях да превеждам пари. Сякаш има я няма я тази помощ то няма значение. И то най-вероятно си е така. 20 лв. не могат да променят света: )

    Идеята е страхотна. И много ми допадаше. И още ми допада. За да я продължа реших да го направя малко по-практично.

    Намерих семейство в много затруднено положение. И се опитвам да им помагам. На тях и децата им.

    По различно е. Малко по-ангажиращо, но пък за разлика от другата “предполагаема” помощ имам обратна връзка, реални нужди и някакъв резултат…

    Страхотно е да се помага. Жалко, че се присещаме само около Коледа за това. А нуждаещите се от помощ имат 365 дни пред себе си:)

    Това е другото място, където помагам от време на време. не само с парички:)

    http://www.dechitsa.org/

    Поклон пред всички дето намират време, начин и средства да ударят едно рамо където сметнат за нужно:)

    И весели празници:)

  4. LeeAnn says:

    Роска, важно е всеки сам да намери своята кауза 🙂 Ти си успял 🙂 Всичко друго са подробности. 😉

    П.П. Ако спра да бъда семеен спонсор и ми напомнят, че пропускам вноски, аз лично бих се обидила. Това е доброволна помощ и предвид факта, че те няма как да знаят защо си спрял да внасяш пари, не е редно да реагират.

  5. CTEHATA says:

    Две три години се обединявахме с приятели и обличахме дечица от домове. Оказа се, че помоща е най-ценна за децата в домовете, които са отдалечени и нямат никаква реклама. Това разбира се не прави помощите за “по-известни” места ненужни. Но почти гарантирано прави даряването на дрехи, храна и други вещи на “дом” в голям град безсмислено.
    Но най-важното е друго – моментът, в който децата имат нужда от помощ е септември-октомври, когато става студено, а не Коледа.

  6. LeeNeeAnn » Blog Archive » За смисъла… says:

    […] преди 5 години станах SOS семеен спонсор, най-често ме питаха „Защо мислиш, че можеш да […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>