Skip to main content.
September 20th, 2010

Хановер – Тамбукту: 52 дена път с камили

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято.

Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Зоопаркът е организиран в тематично обособени зони – например Индийският слон е ограден от дворци на махараджи, маймуни и полуразрушени храмове, напомнящи декор на „Индиана Джоунс…”. Имаше 5 новородени слончета, което ми говори, че животните се чувстват добре там…

Кенгурите си живеят на австралийска територия – толкова реалистично пресъздадена, че се питаш дали наистина ще ти стигне бензина, за да се прибереш обратно.

Белите мечки пък си плуват покрай потънали изследователски кораби и когато не позират на напористи туристи с фотоапарати, ловят риба…

Когато преминавате към следващата тематична зона ви изпращат табели от рода на „Тамбукту – 52 дни” или „вие напускате Замбези”… Реализмът е постигнат не само чрез предмети, вероятно донесени от съответния район, но и чрез растителността – за всяка зона тя отговаря на оригиналната за района.

Другото, което много ми хареса е, че имаш възможност да бъдеш съвсем близо до животните. Това е особено възпитателно и обогатяващо за децата. Пък и за големите. Винаги съм си мислила, че пеликаните не са много дружелюбни, но се оказа невярно. Освен това са неочаквано и невъобразими мекички и ако не беше тази голяма човка бих ги гушкала с две ръце…

Заведенията за хранене в зоопарка също са съобразени с района, в който се намират – имате възможност да хапнете по южноафрикански в тази закусвалня…

 

Също в „Южна Африка” можете да се качите на лодка и да разгледате птиците от близо. Имаше доста странни екземпляри…

Не ни остана време да се качим на лодка, а също и да видим лъвовете. Оказа се, че ако искаш да видиш всичко без да бързаш, трябва да отделиш поне един цял ден.

Успяхме обаче да влезем на едно от представленията, където попаднахме на дресура на папагали Ара и на Улулица (не съм много сигурна, че се казва така).

Из зоопарка има открити сцени с амфитеатрални седалки и стига да дойдеш навреме – влизаш, сядаш и гледаш.

Представленията и лодките са включени в цената на билетите. Само за храната на територията на зоопарка се плаща.

Другото, което ми направи впечатление беше, че животните изглеждаха доволни 🙂 Имаше само едно тъжно животно – ето тази маймунка. Прилича на детенце, което го боли коремчето. Дано всичко й е наред.

 

Имаше и истинска ферма, пренесена там заедно с оборите, в които децата влизаха да играят с животните, чешмата на двора…

Имаше какво ли не! Няма да ви отегчавам с повече приказки, оставям ви да се наслаждавате на снимките, а аз ще си полегна и ще си почина!

Приятна ви разходка!

Posted by LeeAnn in Германия, Пътепис

18 Comments »

This entry was posted on Monday, September 20th, 2010 at 18:48 and is filed under Германия, Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

18 Responses to “Хановер – Тамбукту: 52 дена път с камили”

  1. Николай Цветков says:

    Първата снимка е просто размазваща. 🙂 Благодаря за разказчето! 🙂

  2. зори says:

    LeeAnn, като пътуването е с камили – ква е тая антилопа(тук може и да се издъня, биологично насочените да кажат това рогатото е ли антилопа или не е и романтична ли е тя 😉 )

  3. Гери says:

    Страхотия! Браво за снимките, Дач! Чудесни са! Няма да забравя да посетя това място, ако някога стигна до Хановер! 😀

    Антилопата е нарочно там – опитва се да отклони посетителите към саваните, вместо към Тамбукту. Ама я се пробвай да яхнеш куду, а? 😀

    … ако не беше тази голяма човка бих ги гушкала с две ръце

    Хм, не знам какво си правила с тоз пеликан, ама… къде пък му видя човката?! 🙄

  4. deni4ero says:

    моя въпрос е също към пеликаните, пардон за тях – какво толкова си говорехте, че се оказаха дружелюбни, като излизам от корена ‘люб’ :)))
    Моята приятелка е в Австралия. Пак благодарско, че ме пренесе на любимо място! И … ъъъъ … бтв, хич не ни(ме) отегчаваш с разкази, разказваш изключиелно живописно с необходимата доза лек хумор, която е достатъчна да те зареди и настърви за още, още! Още! Още!

  5. LeeAnn says:

    Е, още, та още 🙂 На вас все не ви стига 🙂

    Какво съм правила с пеликаните ли? Галих ги :)Не е нужно да говориш с някого, за да го почувстваш дружелюбен, нали 😉 Попитах домакина ни “Може ли да ги пипна?”, в смисъла на “Разрешено ли е?” – все пак сме в Германия, където за всяко нещо си има закон. Та си помислих, че сигурно има и “закон за пипането на пеликаните”. Той пък ми отговори “Щом ти стиска”… и така се започна. Оказа се, че не само аз, а и другите деца наоколо искат да пипнат пеликана, но ги е страх и като видяха, че го галя ни наобиколиха и понеже аз не знам немски, с очи ги приканвах да дадат ръчичка до моята и да ги пипнем заедно. Голяма тарапана направих… Ама аз не бях, де, то така си беше. Ако не може да пипам, защо ме пускат вътре в двора им, а?

    Е, Гери, баш ти ли питаш за човката? Аз по-скоро се чудех защо я крият и как успяват да си завъртят главата наобратно…

    И другото, което установих от близък контакт е, че … това животно Фламингото… ама много грозно бре! Сигурно участва в нечия много важна хранителна верига, за да съществува…

    Ники, много реалистично, нали 😉 Като смениш района имаш чувството, че си преминал през континенти, но без да се измориш. Много е вълнуващо 🙂

    Зори, камилите в момента си почиват и чакат да започне 52-дневното пътуване 😉
    всъщност, не завихме към камилите, защото нямаше да ни стигне времето и избрахме маймуните и белите мечки 🙂

  6. Гери says:

    Майко мила, как се изказа за едно от най-любимите ми животни! <:О Това е, понеже не си виждала ято фламинги в полет. Великолепни са – небесните господари. И да, определено взимат участие в разни хранителнo-паразитни вериги. 😀

  7. LeeAnn says:

    Е, Гери, при цялото ми уважение, но “най-любим” не означава “най-красив”, нали 😉
    То, ти и по бубулечки си падаш…

  8. deni4ero says:

    хахахахха

  9. Гери says:

    Ааайде, ойде коня… до вчера разисквахме “що е то романтичен?”, днес ще е “що е то красив?” 😆

    Че какво им е на буболечките – красиви са си, а червеите – още повече 😛

    A другия странен дзвер е венценосен жерав. Е, той пък не е ли красив, а? 😀

  10. LeeAnn says:

    Венценосен жерав…
    Мда, той вече е красив :), а и малките му са страхотни сладурковци 🙂

  11. зори says:

    Ша ма прощавате, ма полегналото на последната снимка е най-в час.

  12. LeeAnn says:

    нали 🙂
    А какво ще кажеш за този тип 😉
    или този 😉

  13. зори says:

    Хитряги 😉
    Някога, в едно даааалеееечно минало, ходенето в Зоопарка ми беше страхотно изживяване и всичко ми беше интересно, с часове висях в терариума. Имам някакъв спомен от Зоопарка срещу спортната. Някакъв не е точната дума – миришеше ужасно и животните бяха в едни тесни клетки, една до друга като в дълъг коридор. Но спомените са по-скоро приятни. После много пъти съм ходила в новия зоопарк. Беше забавно.
    И после дойде осъзнаването. Открих, че животните са затворени, за да им се радваме, когато отвориха птичарника на новия зоопарк.
    Тогава видях бетона и клетките.
    Предпочитам да не посещавам зоопаркове.
    Но твоите снимки…
    Изглежда сякаш средата е премислена и… човешка.

  14. LeeAnn says:

    така е, зори, аз имам същите спомени от софийските зоопаркове. детството ми е свързано с тази миризма и наистина, споменът е по-скоро добър, а в новия до скоро ми харесваше, защото само там има гладък асфалт и можеше да се карат колички с дистанционно управление.

    Влизайки в Хановерския зоопарк обаче, осъзнах къде е разликата – просто е: Там ние сме експонатите, животните са си вкъщи. Аз влезнах в клетка, за да видя тигъра зад стъклото, мечката под водата и т.н.
    От друга страна, една част от животните са родени там и не биха оживяли в дивата природа 🙂 и според мен не се чувстват като затворници. Ако се загледаш в мечката, ще видиш, че се усмихва, тигърът лежи по гръб!, имаше 5 малки слончета и т.н 🙂 (всичко е въпрос на възприятие 😉 – виж камъче № 5 😉 )

  15. зори says:

    Видях го, а освен това видях и снимките ти, съгласна съм, че животните изглеждат в своя си свят.
    Да – това е въпрос на възприятие и вероятно в един друг свят, където нещата са премислени, всичко е по-добро.
    Но… в моя свят това е зрелище, което предпочитам да не виждам много често 🙂

  16. LeeAnn says:

    Е, спор няма – уважавам личния избор 🙂

  17. Juliapulia says:

    Една от мечтите ми е да ида в този зоопарк. Гледала съм филми за него, а сега и твоят пътепис направо ме вдъхнови.

  18. LeeAnn says:

    Пожелавам ти го от сърце!
    Отдели си един цял ден! Ние имахме 4-5 часа и те не ни стигнаха, вероятно ще повторим по някое време 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>