Skip to main content.
April 29th, 2010

Облаче в детската градина

Ако сте гледали филма „Ченге в детската градина”, мога да обясня кратко – и на Облачето му се случи нещо такова, ама малко по-различно 😉

И доста по-красиво и вдъхновяващо.

Имаше едно време един Облак…

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.

Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето…

След като сбъдна тази мечта, Облачето стана звезда – ама не от онези, дето блясват като направиш пакост – а една друга – по-специална – от тези, които с греенето си предизвикват усмивки, а с усмивките си – греене.

Греене! На детски очи!

Аз досега не съм открила нищо по-успокояващо, вдъхновяващо, окуражаващо и зареждащо от детски очи, които те гледат с обожание и възхищение.

На 15 април 2010 г. имах изключителната чест и удоволствие да бъда гост на група „Усмивка” в 67 ЦДГ в кв. Бъкстон в София.

Поканата дойде като гръм от ясно небе и добре, че знам как се правят гръмотевиците, че иначе доста щях да се изплаша. Приех я с огромно задоволство и след няколко допълнителни уговорки, срещата се случи…

Пристигнах в детската градина към 10.00 ч. Всички вече ме очакваха. Госпожата (Ирина Благоева, наричана тук на кратко и на галено Ири) ме посрещна усмихната до уши и ме въведе…

Влезе в групата преди мен и докато аз се приготвя, беше подредила децата в кръг и ги бе сложила да седнат на столчетата си. Или поне така изглеждаше.

Веднага щом си подадох носа от вратата и надникнах в стаята, разбрах, че децата само изглеждат седнали. Тези шестгодишни малчугани бяха изпълнили въздуха с такава енергия и такъв заряд, че можеха да захранят реактивна ракета. Бяха седнали, но само телата им. Духом се носеха на метър от Земята и с нетърпение очакваха първата ми дума. Гледаха ме с такова очакване, любопитство и нетърпение, че ме върнаха 30 години назад!

Запознах се с всеки малчуган персонално. При толкова емоции, не успях да запомня 31 имена, за което искрено съжалявам. Но пък винаги мога да отида отново.

Отидох почти абсолютно неподготвена. Каквото и да си намисил, каквото и да си представяш, че ще се случи, никога не можеш да предположиш какво те очаква в стая, пълна с малчугани. Единственото сигурно е, че ще бъде нещо прекрасно.

След като се запознах със сладурковците и те с нетърпение издадоха отговорите на всички предварително приготвени за мен загадки, дойде време за изненадите. Първо ме изненадаха те – подариха ми папка, пълна с рисунки, на една и съща тема – Облачето и неговите пътешествия и превъплъщения.

Аз също им бях приготвила изненада – за  всяко дете – книжка. „С автограаааафффф!”, както емоционално отбеляза Александър. Седнах на едно малко столче до една малка масичка и започнах да надписвам книжки – за всяка рисунка в папката – книжка. Това отнема доста време и се наложи и малчуганите да седнат, защото ме бяха обградили и всеки искаше да зададе своя си въпрос и да получи своя си отговор. А, повярвайте ми, всяко дете имаше предостатъчно въпроси 😉

Децата седнаха по молба на Ири и започнаха да рисуват. Отново за мен. Ако кажа, че съм изненадана от темата на рисунките – ще ви излъжа 😉

Най-сложният и интересен обаче се оказа въпросът „Как се рисува Вятър?” Този въпрос внезапно намери своя отговор още при първата разгърната книжка. Детето възкликна: „хххааа, ТАКА СЕ РИСУВА ВЯТЪР!!!” и всички го наобиколиха.

Поканвах децата едно по едно при мен, за да си поговоря още малко с тях и да им надпиша книжката лично. Останалите рисуваха, но само една много малка част от концентрацията им участваше в това занимание. Цялото им внимание беше насочено тайно към мен – не ме изпускаха от очи – на кого давам книжка, какво пише в нея, колко книжки остават на масата, ще стигнат ли за всички…

Докато рисуваха ми изпяха песничка – отново за Облаче, Слънчице и Вятър!

Приключиха с рисуването, малко преди аз да приключа с надписването и получих втори комплект рисунки. Изумителното е, че някои деца бяха нарисували точно същата рисунка, като тази в папката – до последния детайл. Това е ласкателно за мен, защото означава, че тези малчугани живеят с Облачето и неговите преживявания.

Говорихме си…

Аз наблюдавах тях, те – мен…

Снимахме се…

Трудно намирам думи да продължа да разказвам как не искаха да си приберат книжките в шкафчетата и как тайно си ги държаха при тях в залата, как не ме пускаха да си тръгна, по колко много пъти ми повториха колко много им харесва книжката и как ще я прочетат цялата САМИЧКИ и по колко много пъти ми благодариха…

Няма как да се разкаже…

Винаги съм твърдяла, че не съм писател, но ако да си писател означава да преживяваш подобни срещи, май ще взема да размисля…


Това е една минимална част от рисунките, които получих 🙂 Те бяха част от поканата за гостуване 🙂
Като успея да снимам останалите – ще ви ги покажа и тях 🙂

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

11 Comments »

This entry was posted on Thursday, April 29th, 2010 at 11:30 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

11 Responses to “Облаче в детската градина”

  1. Милена (Меми) says:

    Уааау, страхотно! Браво, поздравления, ама не само за теб – и за Ири, и особено за децата! Леле, какъв зареждащ и в същото време изморителен ден:)) Браво!
    Обаче, явно има нещо в тази книжка – голямата ми дъщеря си я носеше в раницата за училище. И аз като видях й казах – “Остави я вкъщи, защо я мъкнеш, тежка е”. Тя каза – “Не, в никакъв случай, аз често си я чета в междучасията и я показвам на децата” (!)
    Все пак се появи в книжките покрай леглото на малката ми дъщеря и влезе в нейния арсенал по приспиването – “объци” е една от първите й думи евър:)) Целувки и още такива постове!

  2. LeeAnn says:

    Меми,
    “Страхотно” е меко казано 😉

    хихи, “Явно има нещо в тази книжка”, казваш 😉 Какво ли ще да е то 😉

  3. deni4ero says:

    явно й има нещо на книжката, щото Деница все си търси за облачето …

  4. вили says:

    Новините са облачно прекрасни! от онези, които чакаме да ни разхладят в горещите летни дни! 🙂

  5. LeeAnn says:

    хехе, вили, за мен по-скоро това е от онези неща, които ме стоплят в студените зимни дни и ме усмихват в мрачните пролетни утрини 😉

  6. Василев says:

    Статията не прочетох, признавам.
    Картинките ме впечатлиха и ми оправиха кривото настроение.
    Поздрави!

  7. LeeAnn says:

    А представяш ли си как щеше да полетиш, ако беше прочел и статията 😉
    Много ти здраве и на теб 😉

  8. Ири says:

    Срещата ни беше прекрасна!
    Децата имат топъл спомен от Облачето, авторката му и книжката…Докосването им до творческия процес ги зареди с оптимизъм.
    Твоите одухотворени герои от приказките ни учат на красота, толерантност и доброта.
    Благодаря ти, Дачи!

  9. Ина says:

    Детето ми бе докоснато от облачетата както в книжката, така и в реалния свят. На 6 години, почти 7, благодарение на г-жа Благоева, бе безкрайно щастлив, че е видял на живо дамата, описала своите облачета, които станаха и наши. Благодаря ви и на двете.

  10. LeeAnn says:

    Ина, за мен бе удоволствие да се запозная с децата – толкова чисти, искрени и ентусиазирани – енергия за зареждане в чист вид 🙂
    Надявам се Дари да е харесал всички разкази в книжката 🙂

  11. LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачето отиде на училище says:

    […] като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>