...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид Преди повече от две седмици в Хаити имаше земетресение. Ужасно бедствие, покъртителни последици. Гледах репортажите от Хаити и си мислех… Не за Хаити…
В Хаити имаше земетресение. Броени часове след това вече се говореше за хуманитарна помощ, за самолети с храна и лекарства, за мобилизирани специалисти, за цели държави, притекли се на помощ в трудната ситуация.
Гледах и си мислех, че световната реакция е обнадеждаваща и че ако и на нас се случи нещо подобно, има шанс някой да ни дойде на помощ. Добре е хората да си помагат, задължително е да си помагат. Правителствата са се организирали и са взели мерки.
Нормално е за нещо такова да се говори поне 3-4 дни. Нормално е да се организират концерти и благотворителни акции. Нормално е да се обяснява на децата в училищата, че има деца без храна и дом, за които трябва да се погрижим… Повечето неща приемам за нормални…
Не приемам обаче факта, че шумът около трагедията, започва да става досаден и затормозяващ и някак започва да изглежда, че на медиите им е удобно да си запълват програмите с приказки за Хаити. Започва да ми звучи, като да си нямаме проблеми вътре в страната и да няма за какво да си говорим във вечерните новини и затова трагедията в Хаити е добре дошла като тема.
Не ме разбирайте погрешно. Мъчно ми е за хората, опитвам се да им влезна в положението, въпреки, че това едва ли е възможно. Мъчно ми е, но няма да пусна смс като дарение. Нито ще гледам концертите за набиране на средства. Ще дам силите си другаде – доколкото имам сили и доколкото ми стигнат. И това не е „бунт” спрямо нещастните деца, а към спекулацията, чиято жертва са те. На тях братята американци, ООН и УНИЦЕФ ще им помогнат.
А кой ще помогне на нашите, българските деца? Кога медиите ще организират (и ще се включат) в дарителски концерт за някоя българска кауза?
Имало такива? Недостатъчни са! Недостатъчни са, защото резултатите са недостатъчни.
Не, Могилино не се брои – тогава дойдоха англичаните, за да ни покажат накъде да гледаме.
Не, и Българската Коледа не се брои. Усилията, които се влагат в българската Коледа и средствата, които тя събира са смешни в сравнение с шума около Хаити. Не се брои, защото децата имат нужда от адекватно лечение и лекарства не само по Коледа.
Нека някой се опита да обясни на тези деца, че като дойде Коледа и за тях ще има лекарство. Да се опита да обясни на майките им, защо слушат само за Хаити, а за трагедията на техните деца никой в държавата не е иска и да чуе.
Нека някой се опита да обясни на мен, защо въпреки всичко изписано и изговорено, държавата така и не взе отношение – същата тази държава, която изпрати медици в Хаити.
Нека някой се опита да обясни на мен, защо представителните лица на медиите нахлузват фланелка на УНИЦЕФ и със скръбни физиономии ни агитират да пускаме смс-и. Нищо лично към представителните лица, но ако искат да продължават да имат лица, трябва да ползват главите си не само за красота.
Може би да спасяваш чуждите, докато своите си отиват пред очите ти, е героично. Може би е удобно. А може би просто е по-лесно, защото някак си не е толкова лично. Все пак гледаш трагедията от далеч, не се ангажираш лично, измиваш си съвестта с един концерт и готово – спиш си спокойно. Друг е направил репортажа, друг се е ангажирал да погледне хората в очите, друг е поел обещанията.
Е, аз не искам така. Може силите и възможностите ми да са малко, но ще си останат в България. Когато преценя, че българските деца са добре и нямат нужда от спасяване, ще се опитам да помогна и на тези в Хаити!
П.П. Знаете ли колко е унизително за един родител да направи дарителска сметка, в която да събира пари от добри хора, за да живее детето му!
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства
