Skip to main content.
February 2nd, 2010

Човешките трагедии

Преди повече от две седмици в Хаити имаше земетресение. Ужасно бедствие, покъртителни последици. Гледах репортажите от Хаити и си мислех… Не за Хаити…

В Хаити имаше земетресение. Броени часове след това вече се говореше за хуманитарна помощ, за самолети с храна и лекарства, за мобилизирани специалисти,  за цели държави, притекли се на помощ в трудната ситуация.

Гледах  и си мислех, че световната реакция е обнадеждаваща и че ако и на нас се случи нещо подобно, има шанс някой да ни дойде на помощ. Добре е хората да си помагат, задължително е да си помагат. Правителствата са се организирали и са взели мерки.

Нормално е за нещо такова да се говори поне 3-4 дни. Нормално е да се организират концерти и благотворителни акции. Нормално е да се обяснява на децата в училищата, че има деца без храна и дом, за които трябва да се погрижим… Повечето неща приемам за нормални…

Не приемам обаче факта, че шумът около трагедията, започва да става досаден и затормозяващ и някак започва да изглежда, че на медиите им е удобно да си запълват програмите с приказки за Хаити. Започва да ми звучи, като да си нямаме проблеми вътре в страната и да няма за какво да си говорим във вечерните новини и затова трагедията в Хаити е добре дошла като тема.

Не ме разбирайте погрешно. Мъчно ми е за хората, опитвам се да им влезна в положението, въпреки, че това едва ли е възможно. Мъчно ми е, но няма да пусна смс като дарение. Нито ще гледам концертите за набиране на средства. Ще дам силите си другаде – доколкото имам сили и доколкото ми стигнат. И това не е „бунт” спрямо нещастните деца, а към спекулацията, чиято жертва са те. На тях братята американци, ООН и УНИЦЕФ ще им помогнат.

А кой ще помогне на нашите, българските деца? Кога медиите ще организират (и ще се включат) в дарителски концерт за някоя българска кауза?

Имало такива? Недостатъчни са! Недостатъчни са, защото резултатите са недостатъчни.

Не, Могилино не се брои – тогава дойдоха англичаните, за да ни покажат накъде да гледаме.

Не, и Българската Коледа не се брои. Усилията, които се влагат в българската Коледа и средствата, които тя събира са смешни в сравнение с шума около Хаити. Не се брои, защото децата имат нужда от адекватно лечение и лекарства не само по Коледа.

Нека някой се опита да обясни на тези деца,  че като дойде Коледа и за тях ще има лекарство. Да се опита да обясни на майките им, защо слушат само за Хаити, а за трагедията на техните деца никой в държавата не е иска и да чуе.

Нека някой се опита да обясни на мен, защо въпреки всичко изписано и изговорено,  държавата така и не взе отношение – същата тази държава, която изпрати медици в Хаити.

Нека някой се опита да обясни на мен, защо представителните лица на медиите нахлузват фланелка на УНИЦЕФ и със скръбни физиономии ни агитират да пускаме смс-и. Нищо лично към представителните лица, но ако искат да продължават да имат лица, трябва да ползват главите си не само за красота.

Може би да спасяваш чуждите, докато своите си отиват пред очите ти, е героично. Може би е удобно. А може би просто е по-лесно, защото някак си не е толкова лично. Все пак гледаш трагедията от далеч, не се ангажираш лично, измиваш си съвестта с един концерт и готово – спиш си спокойно. Друг е направил репортажа, друг се е ангажирал да погледне хората в очите, друг е поел обещанията.

Е, аз не искам така. Може силите и възможностите ми да са малко, но ще си останат в България. Когато преценя, че българските деца  са добре и нямат нужда от спасяване, ще се опитам да помогна и на тези в Хаити!

П.П. Знаете ли колко е унизително за един родител да направи дарителска сметка, в която да събира пари от добри хора, за да живее детето му!

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

21 Comments »

This entry was posted on Tuesday, February 2nd, 2010 at 06:00 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

21 Responses to “Човешките трагедии”

  1. deni4ero says:

    Леле, LeeAnn … настръхнах … просълзи ме много … Поклон!

  2. LeeAnn says:

    Поклонът е за теб и Деничка, не за мен! Аз само се опитвам да бъда полезна някак…

  3. Николай Цветков says:

    Стискаме палци!

  4. Musha Busha says:

    Децата на Хаити колко да са? Няколко десетки хиляди да са. Не са проблем за нас. Майка България веднага ще осигури поне една институция на калпак по избор на сирачето.

    Явно самото съществуване на институцията Могилино не е достатъчно бедствие. Очевидно трябва да организираме я земетресение, я потоп, за да се трогне журналистическото и зрителско сърце и да осиновим първо някое от децата, които са само на няколкостотин километра от нас, не на друг континент.

  5. lyd says:

    Не мисля, че е унизително да поискаш помощ … който и да си, за каквото и да е, стига наистина да се нуждаеш

  6. LeeAnn says:

    Лид, по принцип е така. Докато не дойде момента за искането. Според мен не е лесно.

    Аз нямах намерение това да е акцента на публикацията, но ми се изтръгна от душата и го оставих.

  7. Eneya says:

    Интересното е, че Аксиния коментира същото, обаче нея я обвиниха, че е зла и дискриминираща.
    Хм, хм.

  8. LeeAnn says:

    Да, Ени, прочетох статията й.

    Наистина и двете статии казват приблизително едно и също и вариантите са два:
    – или аз съм успяла да го напиша с по-умерен тон от нея,
    – или моите читатели са по-тактични от нейните.

    Това обаче не е важно. Важното е, че се говори и то, че се говори по различен начин, който да пасва на различните типове читатели. Защото е добре всеки да разбере посланието – за мен това е най-важното.

  9. Милена (Меми) says:

    LeeAnn, добре казано 😉

    А коя е тази статия на Аксиния, че не успях да я намеря?

  10. LeeAnn says:

    Мерси, Меми.

    Последвай авторът на коментар #4.

  11. климатик says:

    LeeAnn, наистина много добре написано и да си кажа честно много те подкрепям. Даже онзи ден спорех с един приятел по случая, тъй като както ти каза медиите си го превърнаха в “запълване на програмата” и на една от вечерните емисии реагирах доста емоционално като взех да изреждам че “нашите” управници и общество не е толкова сплотено за нашите деца в беда, ама за чуждите са първа писта. Та въпросния приятел ме изкритикува как може да говоря така, та ми се наложи да му обяснявам че съжалявам за хората в Хаити, наистина голяма трагедия е, аз също пуснах смс за да помогна до колкото мога, но му показах и статията на Deni4ero за спрените лекарства за онкоболните дечица и го попитах представи си че твоето дете е на мястото на тези болни деца, ти какво ще направиш? И мнението му коренно се промени, защото до този момент не бе и чувал за такъв проблем. Да прати смс за Хаити, но акцията ми за разпространение на статията на Deni4ero е по-голяма и нека повече хора я видят и прочетат. И да има повече спамери към e-mail-ите които са публикувани под статията.

    Извинявам се за дългия коментар, ако прецениш го изтрий, няма да се сърдя. Някак си не мога да се разсърдя на такъв човек като теб 🙂 Макар че от много време не ми пишеш 🙂 Мисля че по e-mail-а ми ще се сетиш кой пише 😉

  12. LeeAnn says:

    здрасти, климатиче 🙂

    да, сетих се кой е и ще ти напиша нещо интересно по мейла след малко 🙂

    А, иначе – ти много добре знаеш, че няма да изтрия коментара ти, дори и да не съм се сетила от кого е. Няма да го изтрия, защото не е обиден за мен или читателите ми и защото изразява лично мнение и открита позиция.

    затова, за да не се налага да ми казваш, че не ти пиша – пиши ми ти 😉

    ще се радвам да чета дългите ти коментари 🙂

  13. Таня says:

    Вай, добре че писа (всъщност не е добре като повод но…), защото не знаех, напоследък рядко се задържам по блогове, а тази статия я мернах, но чак сега я прочетох изцяло и проследих всички линкове.

    Не е истина, направо. Именно – на фона на онази фльорца дето пееше за Могилино и сега дето се “моли” за децата от Хаити, а за нашите деца – нищо…, щото няма драма, няма известност, няма… нищо няма…

    Дали еленко се трогна от Капитал или още се вълнува от популярността, която придоби чрез митниците?

    Ето затова протестирахме на студа през 2006 – заради мерцедесите, които властта си купува вместо лекарства за болните…

    Как така да нямали печалба, когато в България всички лекарства са най-скъпите в Европа? Те какво още искат…

    Ебаси и гнусните хора в тая държава, ебаси и мизерниците, ебаси и жалките души…

    Нямам думи. И аз бях тръгнала да пиша друго в блога си, но то може да почака.

  14. Анелия says:

    Аз не проследих концертите и шумотевиците по телевизията, но изпратих няколко смс-а, направих го с желание и с мисълта, че помагам на деца в нужда. Никой не е застрахован от природни бедствия, така че дарих своите левчета за децата на Хаити. Никой не е застрахован от болести, така че съм дарила своите левчета, и ще продължавам да го правя, за Българската Коледа. Никой не е застрахован от недъзи (вродени или придобити), така че съм дарила своите левчета за децата от Могилино. Когато сърцето ми подскаже, че е за добро, винаги ще дарявам (дори и скромно).
    Не могат обаче да ме трогнат по никакъв начин изоставените по домовете деца, които вие наричате българчета. Това не са българчета, това са циганчета, деца на “родители”, които се плодят като животни, без изобщо да се замислят, че създават живот и обричат на мизерия и жалко съществуване своите създания. Наскоро гледах репортаж с една циганка, която ражда своето 14 дете. От 14 деца тя успя да изброи иманата на едва 5 от тях, като каза, че не може да запомни имената на всички, не знае и рождените им дати……..Ето такива деца по домовете не могат да ме трогнат, а напротив – ядосвам се тихо, че държавата не прави нищо по въпроса да се спре това безумно плодене и пълнене на домове за изоставни деца. Така че не ми говорете, че не се сещаме за нашите деца, защото тези деца там не са наши.
    Нашите деца, които имат нужда от помощ и се надяват на добри ни сърца, са по болници, по медицински центрове и родителите им правят чудеса от храброст, за да ги спасят, за да върнат усмивките по лицата им.

    Ей така, спонтанно ми дойде всичко и го излях в думи, просто споделих. Споделих своето мнение.

  15. LeeAnn says:

    Анелия, напълно подкрепям твоето мнение. По принцип имам известно количество етническа търпимост, но не безкрайно.

    В случая обаче, според мен ти не си разбрала за какво говоря в статията.

    Говоря за бяло дете на нормални родители, болно от левкимия. Дете, на което държавата не осигурява безплатните лекарства. Парадоксалното е, че същите тези лекарства и платени не могат да се намерят, защото не се внасят. А не се внасят, защото вносителите нямат сметка да ги внасят. А нямат сметка, защото държавата така е постлала… и така нататък…

    Така че, приемам мнението ти по принцип, но то е извън контекста, който съм вложила.

  16. Анелия says:

    Ще използвам цитат от твой по-горен отговор: “Аз нямах намерение това да е акцента на публикацията, но ми се изтръгна от душата и го оставих.”

    Много добре иначе съм разбрала за какво се говори в статията, за това и в края на коментара си казвам кои деца имат нужда от нашата подкрепа. Казала съм и че когато стане въпрос за български деца в нужда, държавата ни визира изоставените по домовете деца, отклонявайки се от истински нуждаещите се от помощ (онези, белите деца на нормалните родители), защото пак ще те цитирам: “… вносителите нямат сметка да ги внасят. А нямат сметка, защото държавата така е послала… и така нататък…”
    Когато става въпрос за деца, чието здраве струва пари и то много пари, не мога да остана безучастна и да не изразя своето мнение. Което винаги е спонтанно и първосигнално. Пак казвам своето…, което не е задължително да съвпада с чието и да е.

    Преди три години се роди моето дете…много по-рано от очакваното…лежали сме в неонатология, в кувьоз…лежали сме до деца с отлепени ретини, до деца със сърдеча недостатъчност, до деца с бъбречни проблеми, до едно детенце с поредния здравословен проблем и…без майка, която беше починала в деня на раждането му…Посещавахме известно време и болницата за деца с церебрална парализа…нагледала съм се на какво ли не.
    Видяла съм болката, страданието, отчаянието и…надеждата едновременно. И в тези моменти сърцето ми е било свито, както и сега, затова и спонтанно реших да напиша своя коментар.
    Бог да бъде с всички сладурчета, които се борят за живота си, и с техните родители, така като беше и е с нас и нашето момче.

  17. LeeAnn says:

    Благодаря, Анелия, вече съм сигурна, че говорим за едно и също нещо 🙂

  18. Продуктът Хаити « Муша-Буша в пространството says:

    […] Update 04.02.2010: Коментар 14 и 15 под тази публикация: […]

  19. Ежко says:

    Един въпрос: къде е границата между благотворителя (мразя тази дума) и будалата?

  20. LeeAnn says:

    Ще ти отговоря лично 🙂 , на четири очи 😉

  21. Не „Защо?“, а „Как?“ « Dimitrovamariana's Blog says:

    […] – „Човешки трагедии“ и „Пухкава […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>