Skip to main content.
January 4th, 2010

Уроци по грим и горчив шоколад

Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната.

Няма да ви мъча повече…

Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева.

Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката).

Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото е истинска. В книгата се говори за неща, за които повечето хора, особено засегнатите, избягват дори да споменават. В книгата се разказва за две момичета, болни от анорексия и булимия, и за опитите на хората около тях да им помогнат. Особено за опитите на студентка по психология, мечтаеща да работи с „истински клиничен случай”, без всъщност да е наясно с какво се захваща.

Историите са поднесени интересно и интригуващо, и книгата не ви дава да я оставите. Разказът върви гладко, истината не се премълчава, но и не се драматизира излишно. Повествованието е съсредоточено върху мислите и преживяванията на трите момичета, като тактично се загатва за безпомощността на родителите на болните две да се справят със ситуацията. Успоредно с това, авторката разказва приказка за принцеси. Е, какво повече може да иска човек от един роман 😉

Това, което лично на мен ми липсва в тази книга, е мнението на родителите за причините децата им да стигнат до болестта, защото те (причините) обикновено са скрити в семейството (като начин на живот, ценности, взаимоотношения, възпитание…), но съзнавам, че това все пак е роман.

Преди не бях чела книга с подобен сюжет. Учебници и „научни трудове” за анорексия и булимия има много, защото тези болести са „модерни”, но в тях липсва емоционалната част на разказа. Във всеки случай, романите имат по-силно въздействие върху читателя, в сравнение с учебниците. В това отношение, книгата освен интересна, е и полезна и аз искрено ви я препоръчвам.

Поздравления, Краси!

Posted by LeeAnn in Култура

13 Comments »

This entry was posted on Monday, January 4th, 2010 at 09:00 and is filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

13 Responses to “Уроци по грим и горчив шоколад”

  1. Таня says:

    ЧНГ 🙂

    Преди време си купих сборник с разкази от Красимира Стоева, ама още не съм го прочела. И това представяне ме заинтригува.

  2. LeeAnn says:

    ЧНГ и на теб, Танче 🙂

    Тази книга ще ти хареса. Краси е извървяла много път от първата си книга до тук.

  3. pierrot says:

    звучи…особено, като за четиво. Не е точно от романите, които предпочитам, но заради твоята оценка си струва да направим още малко място в семейната библиотека:)

  4. LeeAnn says:

    Благодаря за доверието, Пиеро,
    вярвам, че няма да съжаляваш 🙂
    Ще ми е интересно после да споделиш мнение.

    П.П. Вероятно мнението ми ти звучи особено, защото през цялото време се опитвах да прикрия личното си отношение към проблема. Познавам такива момичета/жени. Чувството да гледаш как някой изчезва пред очите ти, а ти не можеш да направиш нищо, е меко казано задушаващо.
    Този задух е поднесен в романа по доста тактичен и ненатрапчив начин.

  5. Таня says:

    Книгата е страхотна, прочетох я на един дъх както се казва. Даже на една спирка стоях права и си четях книжката, защото ме грабна.

    Освен че поставя такива сериозни проблеми, тя също така се допира и до много други такива в днешното ни общество – за приятелите, за истината, за значението на външния вид, за подигравките в училище, за модата и прочие.

    А embed-натата приказка е изпълнена с толкова мъдрост, че чак не повярвах, че толкова млад човек може да я напише. Това ми вдъхна доста надежда 🙂

  6. K.I.S.S. » Уроци по грим и горчив шоколад says:

    […] тази книга научих от Дачи. Няма да повтарям нейната анотация, а ми се ще да […]

  7. LeeAnn says:

    Благодаря ти, Танче! (и от името на Краси).
    Сигурна бях, че ще ти хареса 🙂

    Дано повече се хора се престрашат да посегнат към книгата 🙂

  8. Калин says:

    А вплетената приказка си е _чиста_ фантастика…

    *хихи*К

  9. LeeAnn says:

    така е, Кал, но е от този тип фантастика, който харесвам. (знам, че знаеш, че казвам, че не си падам по фантастиката) 😉

  10. Моника says:

    Прочетох книгата, впечатлена съм. Много истина са написани… браво на авторката… само се чудя какво е станало с Деси?

  11. LeeAnn says:

    @Моника,
    предполагам, че авторката е решила да остави съдбата на Деси на въображението и благоволението на всеки от нас.
    Според теб, какво е станало с Деси?

  12. Моника says:

    Едва ли се е излекувала.Според мен просто авторката ни е спестила описанието на фаталния край на Деси,а може би го е направила и за да остави у читателя надежда за хепи енд :))

  13. LeeAnn says:

    Възможно е, Моника 🙂

    Но, всъщност Краси е постигнала нещо много важно: накара ни да се замислим 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>