Skip to main content.
June 12th, 2007

Сезонът на дрогата


През изминалите няколко дни направих първото голямо дрогиране за тази година. Пълно дрогиране – със загуба на ориентация и освобождаване на всички сетива. До краен предел. Когато ходиш ползваш едни сетива, когато гледаш – други, когато слушаш – трети… Когато отвориш всичките си сетива наведнъж, възприятията за мозъка са толкова разнообразни, че той започва да работи по нов, различен начин, по свой си начин и отваря всички канали, и входящите и изходящите.
 
Качественото дрогиране преминава през няколко етапа, първият от които винаги е приблизително еднакво дълъг, вторият е когато колкото дойде, но никога не е достатъчно дълъг и третият е докато задържаш опиянението колкото се може по-дълго. Първият етап е най-къс, но въпреки това носи толкова силно усещане за освобождаване, че определено дозата, която се приема с него е най-голяма. Обожавам тези няколко секунди, в които напрягаш силите си до краен предел, за да осъзнаеш миг по-късно, че си се преродил… в птица… в облак… в нещо друго. 
И после, докато си горе, нито едно от съзнателните ти човешки умения няма значение.
 
Горе си извън измеренията и времето изчезва – дали ще си там 10 минути или 10 часа – няма разлика – организмът се натъпква с дрога още в първите 1-2 минути. 

А като кацнеш долу и погледнеш нагоре – все едно не си бил там, все едно всичко е било сън с неясна продължителност и винаги недостатъчен. Никой никога не казва: „Налетях се, стига толкова, не искам повече!”. С две думи: Летателният сезон е открит, да не кажете, че не съм ви казала! Ако ви се лети, чакам мейлче на пощата ми в gmail falconbaby

Ако искате може да пишете директно на пилотите от Скайномад тук:
http://www.skynomad.com/contact.php
или пък им звъннете по телефона: 

 
 
Ицо:   089 998 2569 
Емо:   089 998 2571
Ники: 089 998 2575

Posted by LeeAnn in Летене (от всякакъв вид)

8 Comments »

This entry was posted on Tuesday, June 12th, 2007 at 10:08 and is filed under Летене (от всякакъв вид). You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

8 Responses to “Сезонът на дрогата”

  1. Гери says:

    Хей, радвам се, че пак си тук и да чуя, че си така жизнерадостно дрогирана и напълно презаредена!!!

    Дай боже всеки да намери своята дрога за подобно върховно преживяване! 😀 :-*

  2. Стойчо says:

    Теб ли съм видял в събота? Връщах се с Драгалевския лифт надолу, когато видях един парапланер горе – случано да си била ти? 🙂

  3. едно пиле ;-) says:

    хахахаха все пак някой се е осмелил да лети в събота. преди заБушването на София … казаха че имало хеликоптери неделя и понеделник.

    Абе а знаете ли кой викаше събота над поляната? …. ХАХАХАХАХАХАХА :-Р LeeAnn имам бръчки вече около очите заради теб 😉

  4. LeeAnn says:

    Гери,
    че къде да съм 😉

    Стойчо,
    не съм била аз, аз летя над Сопот, респ. пискам над Сопот 😉

    ЕП;),
    Само да те пипна….

  5. Гери says:

    “Само да те пипна…”
    Перрррцата да ти щипна! 😉 😛

  6. едно пиле ;-) says:

    Гери .. не с лошо моме. нема да ми пипаш крилото, че ставаме на кълбета веднагически. виж друго можеш да щипеш колкото искаш.
    Виж как LeeAnn знае и иска само мен да пипва ама не и крилото ми.

    ето ти едно писание да разбереш за какво става въпрос 🙂

    “ТЯ се събуди. Очакваше тази нощ от две, може би три години.Стана, погледна навън. Cветофарите спокойно мигаха, а жълтата им светлина озаряваше нощнитa улица. Часът беше малко след четири.
    ТЯ отиде в стаята в която ТОЙ прилежно си беше прибрал крилото. Откопча раницата и внимателно извади парапланера .С влажните си ръце взе ножицата от чекмеджето, в което предната вечер я беше сложила преди да си легне. Започна да реже.
    Този момент се бе появил за първи път в нейното съзнание преди години, когато ТОЙ бе предпочел да отиде да лети, вместо да посетят заедно нейните родителите за уикенда. От тогава този момент винаги изплуваше когато ТОЙ грабваше раницата.
    Платът на парапланера се потдаваше на безпощадното хруптене на ножицата. Разделяше се. Парчетата които оставаха имаха причудливи форми. Само вървите, загънати в крилото Я караха отвреме навреме да приложи по голямо усилие върху ножицата.
    След десетина минути ТЯ спря. Разхвърли парчетата плат из стаята. На излизане се обърна и ги погледна. По нейните устни се прокрадна едва доуловима усмивка.
    Отиде и си легна. Удололствието. Ах, с какво удоволствие и облекчение тя се отпусна в леглото и заспа…

    Оставаха И още три часа живот… ”

    😀 /evil grin/

  7. Гери says:

    Бррррр, зловещичко!!! Еее, не, нямах това предвид – аз съм кротка!
    Пък и казах “перца”, ще гледам да внимавам да не са маховите! Хич не ми се иска да станете на кълбета! 🙂

    Емоционален текст, btw, хареса ми! 😉

  8. Стойчо says:

    Да, в събота беше – ранния следобед, преди да запраска дъжда

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>