Клошарите

This entry was posted on Saturday, June 2nd, 2007 at 15:37 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

22 Responses to “Клошарите”

1. Diana says:
   

   Защото са еколози.
   Защото са наследили професията от родителите си (в днешни дни е модерно да си потомствен тесен специалист).
   Защото го предпочитат пред миенето на тоалетни.
   Защото са чистници.
   Защото не им се плащат данъци.
   Защото могат да го правят когато им дойде музата.
   Защото така!

   June 2nd, 2007 at 15:49
2. dzver says:
   

   Това е форма на частен бизнес, хората работят без началник, нямат клиенти също така.

   Нека f(args[]) е функцията на доходи, в зависимост от образование, поет риск, поета отговорност, външен вид и други фактори при ХОДЕНЕ НА РАБОТА.

   Нека g(args[]) е функцията на доходи, в зависимост от образование, риск, стартов капитал, контакти, външен вид и т.н. при предприемачество.

   f(вид=0, образование=0, риск=0, отговорност=0) = 0
   g(0,0,0,0,0,0,…,0,бизнес=клошарство) = няколко лева на ден.

   Математика…

   June 2nd, 2007 at 16:22
3. reply says:
   

   явно не си страдала… поне не колкото тях…
   причините може да са много – от психически разтройства (ако не знаеш психическите заведения в нас са в плачевно състояние), до трагични инциденти в живота на един човек.

   и междудругото, нямаш си на идея какви неща изхвърлят хората

   June 2nd, 2007 at 17:09
4. oasis says:
   

   що не вземеш вместо да ги гледаш и да им се чудиш, да ги заговориш, попиташ дали може да помогнеш с нещо и да им зададеш всичките си въпроси?

   June 2nd, 2007 at 17:30
5. слави says:
   

   Хей, същите работи и на мен са ми бълбукали из главата. Само че по-надребно. Аз съм се опитвал да им гадая за историята един по едни, гледам го човека и си мисля “Защо се държи по този начин, каква му е историята, съвсем ли сме различни с него извън “професията” си?”.
   В България не знам дали е правено изследване все още, но на времето (понеже и аз се интересувах от по-голямата картинка де;) четох изследвания на една американка върху социалния статус и практики на техните си бездомници. Супер впечатляващо е, че единственият общ диференциращ белег за всички (демек за над 95%) е трудност към придържането на установени социални роли. Което ще рече, че зад всичките си индивидуални различия -психичен статус, образование, заболявания, криминален опит и т.н., всички те трудно играят ролите на обществото, различини от “не ме занимавай, аз съм бездомник”. И искат да са си такива, противопоставяйке се на всякакви опити за въдворяване, “цивилизоване”, “помагане” от разни благотворителни ортганизации. И така докато не се уморят, после някои отиват в приюти или приемат да ги настанят в някоя къща и т.н. благотворителности.
   Мислим съм си, кой ли е по-нормален: ние – социалните играчи или те – хората обикалящи ролите отдалеч?

   June 2nd, 2007 at 20:06
6. Све says:
   

   Според мен никой не рови от добро. И е малко цинично да задаваш такива въпроси…Една приятелка беше писала репортаж за това…но така и не излезе.

   June 3rd, 2007 at 00:36
7. NeeAnn says:
   

   @Све
   А искаш ли да попиташ твоята приятелка дали е съгласна да пусне репортажа си тук? В рубриката “Гости”.

   June 3rd, 2007 at 13:41
8. LeeAnn says:
   

   reply,
   Страданието… Какво е страданието? То е твърде субективно понятие и опира да сетивата на конкретния индивид, за да може да бъде основа за логично изградена теза. Явно не правя впечатление на човек, който е страдал. Това означава ли, че не съм? Това, че не разказвам грозната част от живота си пред вас, значи ли, че я няма? Една уважавана от мен жена казва “Хората помагат на този, когото съжаляват.” Мисля, че разковничето е в (само)съжалението, не в страданието…

   Психическите разстройства – да, те са една от основните вероятни причини. Но и аз като Слави понякога се питам кой е но-ненормален – този, дето рови в кофата и диша свобода или този, дето работи по 18 часа на ден, не вижда семейството си с месеци и получава за награда бляскаво погребение на 40 г.?

   Oasis,
   Питала съм ги. Повечето ме поглеждат все едно падам от Луната, мислят ме за луда и гледат да се махнат по-бързо от кофите, за да ми се измъкнат, но ме следят тайно да не им “гепа” от “плячката”. След третия път спрях да си причинявам това унижение, защото явно нямам подход към тях. Един пък ми каза, че го прави, защото няма какво друго да прави – от скука, демек. Синът му имал пари, ама не му обръщал достатъчно внимание, ама аз да не казвам, че ако сина разберял, щял да му се кара. И този човек не е луд или психически болен. Твърдя го уверено, защото работата ми го среща с него редовно.
   Това, което не съм ги питала е с какво да им помогна. Конкретно. Не защото не искам да им помогна. Сложно ми е да го обясня, но ще се опитам. Давала съм пари или храна много пъти /редовно/ на просяци по улицата. От съжаление. И винаги след това съм се питала дали им помагам така? По-скоро не. Така само потвърждавам, че пътят, който са избрали е правилният и лесният, че няма нужда да правят усилия да се измъкнат от ситуацията, след като все някой ще се смили над тях.

   dzver,
   Ако не вкараш формули и функции няма да си ти просто!

   Све,
   И според мен никой не рови от добро и въпросът е доволно сложен /затова го задавам/, но не смятам, че е циничен. Поне не колкото този: “Защо има денонощни погребални агенции? Нима някой мъртвец се е разбързал за отвъдното, та му трябва експресно обслужване…”.
   Нищо лично. Просто още едно доказателство за субективността на човешките възприятия.

   Присъединявам се към поканата на Ники. С удоволствие ще публикуваме репортажа в “Гости”.

   June 3rd, 2007 at 18:14
9. Sparkle says:
   

   Като чета всички коментари до момента, се убеждам колко различно мисли всеки един човек.
   Не виждам нищо цинично в статията – едва ли има човек, който не си е задавал този въпрос. Колкото до помощта – на един човек може да му се помогне, ако той сам иска това. Не съм убедена, че клошарите искат това наистина. Може би им е по-лесно така. Не знам. Пряката помощ – като даване на храна и пари, едва ли е най-удачното решение според мен.
   Причините да си клошар са най-различни – като се започне от манталитета при определени социални групи и се мине през психическите заболявания, та се стигне до скуката. В много отношения всичко е въпрос на средата, в която си израсъл, и възпитанието, което си получил, достойнството и себеуважението…. Някои са просто непукисти, но защо го правят? какво искат да докажат с това? Нямам идея. Причини – всякакви, но най-често са комплексни.

   June 3rd, 2007 at 19:39
10. Све says:
    

    Добре, ще я попитам, не вярвам да има нещо против. И извинявай за циничността

    June 3rd, 2007 at 21:05
11. LeeAnn says:
    

    И ти извинявай за ответната реакция
    Възприятията ни много зависят от моментното ни настроение. То, срещу теб седи някой и ти говори и не знаеш какво иска да каже, та какво остава с писане и четене.

    Очаквам статията на мейл, ако момичето се съгласи.

    June 4th, 2007 at 09:45
12. lyd says:
    

    -Може ли човек със знания и потенциал и липса на мързел да изпадне до такава ситуация?

    -Защо да не може?

    - Въпрос на предвидливост и далновидност ли е да подредиш живота си така, че да се лишиш от подобни унижения?

    - Можеш ли всичко да предвидиш? Дори цунамитата и терористичните актове?

    - Или е въпрос на инат, амбиция, воля, усърдност, старание и каквото-си-щете … да се стремиш винаги нагоре и напред?

    - Какво пък значи нагоре?

    Долнопробно, Унизително …? Това абсолютни стойности ли са?

    Ако ми се наложи да бъда клошар, ще бъда. Бих го направила, ако искам да живея, а няма друг начин да се прехранвам. Бих го направила и ако не ми харесват възможностите да изкарвам прехраната си по друг начин.

    Този начин на живот дава вид свобода, който другият не дава. Има си и ограничения. Като всички начини на живот.

    По-голямата част от света живее по подобен начин и народи, които смятам, че живеят в ада се самоопределят като щастливи … едни от най-високите нива по скала, по която се самоопределят и народи с висок стандарт.

    Важното е как се чувства човек, а не как другите смятат, че трябва да се чувства.

    Предполагам, че има щастливи и нещастни клошари, така както има щастливи и нещастни представители на средната класа и т.н.

    June 4th, 2007 at 10:33
13. LeeAnn says:
    

    @lyd
    Не обичам абсолютните понятия, всяко от тези, които коментираме са силно индивидуални.

    Не можем всичко да предвидим, естествено, но все си мисля, че човек не пропада ей-така от веднъж, за секунда.

    Разсъждавам приблизително като теб /или може би съвсем като теб, но го изказваме по различен начин/, затова ще ти отговоря само на въпроса – “Какво пък значи нагоре?”.
    За мен нагоре означава стремеж винаги, при всяко следващо действие или бездействие да ставаш по-добре или поне да не ставаш по-зле. Мисля, че това е основния стремеж на повечето хора. Всъщност… Това е основният мой стремеж, за другите не знам

    June 4th, 2007 at 15:21
14. Ему says:
    

    да ставаш по-добре или поне да не ставаш по-зле.

    И по-добре е субективно .

    но все си мисля, че човек не пропада ей-така от веднъж, за секунда.

    Амм, зависи. Не си малка и сигурно си спомняш, как по едно време един комунизъм падна, а едни много предприятия или прекратиха съществуванието си или си намалиха броя на персонала. Сред клошарите има и хора с по няколко висши образования. Друг е въпросът, че част от новобезработните тогава бяха бачкали само “на държавна работа” и по-точно се бяха научили да лежат и да получават пари (като проститутка ).

    Та, според мен клошарството не е генетично. То се придобива, защото или е част от възпитанието и средата, в която живее или е от стечение (или спечение ) на обстоятелствата.

    Поздрави Ему

    П.П. Някой успя ли да разбере, какво исках да кажа? Ако да, то нека ми обясни .
    П.П.П. Абе, аз вчера да не съм бил на концерт?

    June 5th, 2007 at 13:58
15. LeeAnn says:
    

    Ему,
    не съм малка и си спомням това време добре. Доста попреживяхме тогава – семейството ми, родителите ни, но все пак желанието за откриване на изход ни изведе до изхода, а не до кофите.

    June 5th, 2007 at 14:19
16. Ему says:
    

    Е, да, но някои не успяха. Както казах, някои не бяха се научили да бачкат и попаднаха в лоша дупка. А веднъж паднеш ли, много по-трудно се става, а и както казахте по-горе, клошарите и не искат да си променят живота (може за пореден път).

    Поздрави Ему

    June 5th, 2007 at 16:54
17. обичам да съм безполезна « полетът на костенурката says:
    

    [...] Чудя се как продължавам да да получавам пари за работа. Ти би ли ме наел? И колко ще ми плащаш? Не че ми пука и е полезно да го знам – аз мога да стана и клошарка, както споделих в блога на LeeNeeAnn. Просто ми е любопитно. В случай, че не си спомняш колко струвам, погледни тук. [...]

    June 6th, 2007 at 09:38
18. обичам да съм безполезна « полетът на костенурката says:
    

    [...] Чудя се как продължавам  да получавам пари за работа. Ти би ли ме наел? И колко ще ми плащаш? Не че ми пука и е полезно да го знам – аз мога да стана и клошарка, както споделих в блога на LeeNeeAnn. Просто ми е любопитно. В случай, че не си спомняш колко струвам, погледни тук. [...]

    June 6th, 2007 at 10:37
19. zlatkata says:
    

    Не е вярно че клошарите са с психика на лузъри. На тях просто и елементарно не им харесва калъпа в който всички сме натикани.

    June 6th, 2007 at 12:37
20. обичам да съм безполезна « полетът на костенурката says:
    

    [...] – аз мога да стана и клошарка, както споделих в блога на LeeNeeAnn. Просто ми е любопитно. В случай, че не си спомняш колко [...]

    December 11th, 2007 at 14:08
21. vira111 says:
    

    LeeAnn, това може да е по темата и не съвсем по нея, но написах един разказ, пуснах заглавието му в търсачката и… попаднах на твоя блог (на тази тема). Публикувала съм разказа в блога си, можеш да го видиш най-отгоре!

    February 6th, 2008 at 16:11
22. LeeAnn says:
    

    Благодаря, Vira, слагам директен линк към разказа ти, за да могат хората да си го четат и занапред

    Вселенският клошар: http://vira111.wordpress.com/2008/02/06/%d0%92%d0%a1%d0%95%d0%9b%d0%95%d0%9d%d0%a1%d0%9a%d0%98%d0%af%d0%a2-%d0%9a%d0%9b%d0%9e%d0%a8%d0%90%d0%a0/

    February 6th, 2008 at 17:28

Leave a Reply