Skip to main content.
December 15th, 2009

Казват, че без любовта…

Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!

Интересното е, че тази песен продължава да кънти из главата ми вече трети ден, въпреки че поводът, по който я слушах и танцувах, не беше сбирка на випуска от началното училище 🙂

Интересно е и друго – тази песен вече доби съвсем нова символика… Любов… Следи…

И тъй като знам, че плавно въвличам фантазията ви в непредвидени приключения, бързам да ви кажа – не е това, което си мислите!  

Казват, че без любовта
прозаичен бил света…
ла-ла-ла

Казват, ама не уточняват за коя любов става дума. Защото, ако е за тази, за която аз искам да ви разкажа, са съвсем прави, защото без нея, освен прозаичен, светът е и адски скучен. Ами да! Представяш ли си, какво би бил за теб светът, ако не обичаше народните танци! Аз не мога да си го представя.

Но нали гори
без пламък любовта дори…

Тук за пламъкът ще поспоря малко. Имаше пламък. Много пламък. И дори вълшебната снежна приказка в Юндола не можа да го охлади.  Да, Юндола! Да, Коледното парти на Чанове.  Сигурна бях, че ще се сетите.

Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
и-и-и…

dsc07296

И така, отначало:

Всичко започнало в красивата снежна утрин на 12 декември 2009 г., когато около 140 чана се събрали на едно вълшебно място между две планини, с една-единствена цел: да оставят своите следи… В снега, по дансинга, навсякъде…

След като изяли всички пържоли в околността, обяздили всички коне, изпили всичкото вино, опушкали всички панички, те се прибрали да си починат и да се приготвят за вечерта – тази, която всъщност щяла да остави техните трайни следи в Юндола…

И така, дошла вечерта, и чановете започнали да прииждат. Те били всякакви.

Имало хора с коса. Имало и хора без коса. Имало и една оранжева коса, която цяла вечер си търсила човека и обикаляла от глава на глава.

Имало хора с поли. Имало и хора без поли (те били с панталони).

Имало хора, които се преобличали, а имало и такива, които просто се събличали.

В началото на вечерта всички били с обувки, но на сутринта вече съвсем не било така.

Имало малки, имало и големи. Имало ниски, имало и високи. Имало тънки, имало и широки. Само тъжни нямало…

Всички танцували, яли, танцували, пили, танцували и се веселили чак до сутринта.

Posted by LeeAnn in Народни танци

5 Comments »

This entry was posted on Tuesday, December 15th, 2009 at 15:00 and is filed under Народни танци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Казват, че без любовта…”

  1. Николай Цветков says:

    Направо им завидях. 🙂

  2. вили says:

    Браво за хубавия купон! Идеята за купон извън града е прекрасна! 😉
    И аз имам спомен с тази песен. Първа любов, 7-8 клас, Щурците…. Ех, че далечни времена!

  3. LeeAnn says:

    Николай, не завиждай, ами се хващай на хорото. Който го иска – го може 😉 🙂

    вили, и на мен идеята за купон извън града ми харесва, най-вече защото града е София и “извън” означава освен всичко друго и “чист въздух” 🙂

    А Юндола се оказа разкошно местенце. Не ми стигна престоя там, така че със сигурност ще повторя.

    От там, от пазарчето, си купих мармалад от шипки, точно какъвто баба правеше! мммм…. вкусно 🙂

  4. Николай Цветков says:

    На хорото не мога да се хвана, но на масата се надявам скоро да седна. 😉

  5. LeeAnn says:

    Можеш да се хванеш… въпросът е какво ще направиш с краката си след това 😉

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>