Фантазия. Приключение.
Нещо различно. Нещо красиво. Нещо необичайно.
Това са първосигналните ми асоциации с думата “Екзотика”. Ще кажете “Защото си жена!”. Не, въпреки, че съм жена, като чуя за екзотика си представям красива девойка по бананова поличка, бяла кожа, черна като абанос коса, зелени /почти изумрудени/ очи… палми, море… нещо, което не се среща по нашите ширини.
Вчера видях и екзотична кола – някакъв понтиак с юнак със синя тениска вътре. И това беше екзотична гледка /понтиака, не юнака
/ за моите очи.
Какво друго може да е екзотично според вас? Търся определение за екзотика, защото вчера Вождът на племето ми преформатира представите за екзотика.
Мислех да публикувам разговорът ни 1:1, но той всъщност звучи почти несвързано, защото си пишехме един през друг, като през това време аз си работех, а той преговаряше да си извади виза за Зимбабве, докато си седи в Камерун. Екзотично, нали? Или по-скоро силно интригуващо? Къде е границата?
Аз лично, не знам защо, но свързвам екзотиката с нещо красиво. Вероятно това е шеговита интерпретация на женския ми мозък на нещата от живота, но определено следното описание малко ми бяга от екзотиката:
Нигерия. Негри. Високи, яки, потни… Носят на главите си тави с някакви неща, които продават. На точно този негър му се пикае. И го прави. На улицата. Ти си минаваш, той те забелязва и докато си довършва сложното биологично упражнение почва да вика след теб и идва да ти продаде нещо. Може би ти подава ръка да се ръкува с теб, но ти учтиво отказваш, като знаеш къде е била тя до сега…
На мен това не ми звучи много “екзотично”.
А на вас?
Блякс…
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства
