Skip to main content.
October 26th, 2009

Любов от пръв поглед

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

 DSC08019

Да, връх. За първи път ми се случва да се влюбя във връх.

Влюбих се във връх Вихрен. Седях в подножието му и се чудех дали е истински! Една табела се опитваше да ме убеди, че ще стигнем до горе за 3 часа, но на мен не ми се вярваше и оставихме покоряването на връх Вихрен за друг път.

В този ден се разходихме по „равното”. Чухме, че наблизо има езера и решихме да открием две от тях – „Окото” и „Рибното езеро”. Тръгнах ентусиазирано, защото никога преди не бях виждала планински езера.

DSC07989
езеро Окото

DSC08008
Рибното езеро

Открихме ги лесно, но в никакъв случай бързо. Теренът изглежда равен, ако го гледаш на картата, защото разликата в надморската височина от първа до трета точка е едва 200 м., но всъщност теренът е неравен и разходката е едно непрекъснато козе надолу-нагоре по камънаците и няма значение изкачваш ли се или слизаш. За туристи-новобранци, това би било изморително, но пък гледката компенсира всяка умора.

DSC08056

DSC07987

DSC08048

DSC08049

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства, Пътепис

16 Comments »

This entry was posted on Monday, October 26th, 2009 at 08:30 and is filed under Мисли и чувства, Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

16 Responses to “Любов от пръв поглед”

  1. Жени says:

    Пирин ми е толкова дълбоко в сърцето. Признавам обаче, че Вихрен не съм го качвала и не съм обикаляла из точно тези чудни места. Прекрасни снимки! 😀

  2. Николай Цветков says:

    Ееее. 🙂 И аз вече съм влюбен!

  3. Прасунсен says:

    Това с трите часа е лееекинко посмалено – поне за простосмъртни като мене 🙂
    Хубави снимки.

  4. vilford says:

    🙂
    Moстът е уникален!!!

    Кога ще отидеш да видиш “любимия”?

  5. Таня says:

    Да, Вихрен е впечатляващ. Ясно ми е как се чувстваш в подножието му и как можеш да го гледаш с часове. Разбирам те добре 🙂

  6. LeeAnn says:

    Жени, ти най-хубавото си пропуснала, може ли така? 😉

    Ники, добре дошъл в клуба 😉

    Прасунсен, да, и на мен ми се стори твърде амбициозно. Свикнала съм да ходя по принцип, но този терен не е обикновен и 3 часа е за “напреднали” туристи. Аз съм от средните, та бих си дала четири или даже четири и половина часа до горе. В крайна сметка, трябва да спирам, за да зяпам, да снимам. Ако искам само бърз поглед отгоре, ще го прелетя с парапланер, нали така 🙂

    Вилфорде, Среща с любимия планирам за другия септември – октомври 😉 Ще влезеш ли във форма до тогава? 😉

    Танче, този връх не е като другите. Нито като другите наоколо, нито като другите в другите планини. Виж го на снимката – като омагьосан е. Има нещо различно в него (виждам, че е бял, нямам това предвид 😉 ) Излъчването му е различно.

    Езерата също са много красиви, ама аз ходех, ходех и все назад се обръщах…

  7. deni4ero says:

    признавам си, че първо помислих, че си видяла кон, но после реших, че е парашут, а ти така да ме изненадаш 🙂

  8. LeeAnn says:

    еее, деничеро, и коня и “парашута” мърдат, кой повече, кой по-малко…

    но пък така е по-интересно, нали 😉

  9. Емил Минев says:

    Ехх.. много хубаво време сте случили. И вихрен почти не е бил забулен в облаци 🙂
    Катерил съм го 4 пъти и сега, като гледам, пак ми се ходи 🙂

  10. Maria Asenova says:

    …Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

    Още като прочетох заглавието, което си публикувала и във ФБ, усетих, че има някаква уловка!:)
    Точно, когато започнах да чета, някой ми се обади по телефона и аз не успях да видя много съсредоточено снимките… След като се върнах към текста, стигайки до “……Чувствах се малка, нищожна, незначителна…” бях почти на път да ти кажа нещо не особено ласкателно. От сорта: Как може пред един мъж да се чувстваш така ?!:))))))
    И дойде развръзката, за щастие!!! Преклонението пред този връх е напълно оправдано !!!

  11. LeeAnn says:

    Емо, ние като отидохме, Вихрен си беше открит, ама аз докато се усетя да го снимам и …ей, на – облаци 🙂 Ама така е още по-красив.

    а, като си го катерил, я кажи колко е пътя до горе реално?

    Ееее, Марийче, ти пък… мъж 😉 … мъж си имам, връх си нямам 😉
    но иначе – благодаря за приготвените шамари 😉 не е лошо човек да има приятели, винаги готови да го свалят на земята 😆 😆

  12. vilford says:

    😀
    Нема начин да не вляза във форма – с това “е” дето ми го слагаш като окончание на ник-а, почти си се представям като як здравеняк, къде метър и деветдесет. Че поне от куртоазия да беше пробвала първо с някое -ице или още по-добре -ийо, а?! Я, виж каква женственост лъха на талази от едното окончание само! 😉 😛

  13. вили says:

    И аз не съм посещавала Вихрен и езерата. Планувала съм го за следващото лято и дано успея да го видя. Снимките са прекрасни и те карат да тръгнеш на момента към покоряването на нашите красоти!

  14. LeeAnn says:

    о, добре, Вилфордесо, но ако не влезеш във форма с новите окончания – мисли му 😉 (нали си сигурна, че имам богата и добре развинтена фантазия) 😉

    вили, мястото наистина е фантастично – гигантическо, някакси, но според мен ходенето там трябва да се планира за ранна есен. Имам чувството, че през лятото е ужасна жега 🙂

  15. vilford says:

    😀

    Дачииии, от теб би излязал изкусен инквизитор – наясно си, че половината от мъчението е да оставиш човек сам да се терзае какво ли наказание ще последва и кога. Я, по-добре да се заема с формата си!
    😛

  16. LeeNeeAnn » Blog Archive » Далеч от очите, далеч от сърцето… says:

    […] Години наред не ми се отдаде възможност да се върна, но нито за миг не спрях да искам да бъда там! […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>