Рожден ден, ли? Рожден Ден?! Рожде-е-ен ден!!!

This entry was posted on Friday, May 18th, 2007 at 07:00 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

9 Responses to “Рожден ден, ли? Рожден Ден?! Рожде-е-ен ден!!!”

1. Ясен says:
   

   Аз съм малко в категорията „какво пък толкова – ден като ден – нищо различно, нищо особено”. Макар че при мен е по-скоро „какво пък толкова – семеен празник като семеен празник – нищо различно, нищо особено”.

   Кофти ден съм избрал за раждане

   А подаръци обичам тъй като получавам само два пъти в годината. По някой път и веднъж. На рождения ден и евентуално на имения .

   Какви? Ами хубави

   May 18th, 2007 at 10:28
2. lyd says:
   

   напоследък го отбелязвам с по-голяма почерпка на по-малко хора, които много държат да го празнуват – най-близките роднини. използвам го като повод да се видя с тях, понеже се затъжват за мене.

   също така правя малки почерпки на много хора – оставям бонбони в книжарниците, в които пазарувам, на някои други места, в които често имам работа или ако срещна някого по пътя. после има много бонбони и бисквити в офиса, за тези, които ще минат по работа или специално да ме поздравят. после има бонбони за учениците, които пък ми носят подаръци – не знам как точно новите разбират кога ми е рождения ден.

   приемам всякакви подаръци. тези, които не ми трябват ги подарявам на някого, на когото трябват – без повод. тези, които служат само за хубост и спомен ги запазвам и ми напомнят за хората, които са ми ги дали.

   получавам sms и картички и телефонни обаждания. благодаря за тях.

   тази година на предната вечер си написах бележка да не забравя на другия ден, че е 3 май и да купя бонбони.

   иначе ми е все тая за мен самата. не скърбя, че остарявам, защото не остарявам. само се чудя как съм станала на толкова много години.

   May 18th, 2007 at 11:40
3. Emu says:
   

   Хм, РД. При мен е по-скоро “Удобен случай за нещастен случай” или казано по друг начин поредния повод да се съберем с приятели и да си махнем главите. Не рядко честванията на това “събитие” продължават по 2-3 дни, като хората и местата, с/на които празнувам се променят (е има и постоянен антураж). И всяка година се чудя “Да правя ли купон или да ги заведа някъде” и обикновено се решава в последния момент. По миналата година организирането на купона и каненето на гостите стана в маршрутката на път за вкъщи .

   А една година се сетих, че имам рожден ден чак следобед, когато някой се сети да ми го честити .

   А подаръци? Подаръци? Къде? Обичам подаръци! Всякакви подаръци (без разни очистители и омирисители). Е, май най-много се радвам на разни джаджи (по възможност електронни или механични). Както Боби много точно определи, на какво се радвам: “Ако няма поне 3 копчета, то не е подарък” .

   А най-голямо внимание обръщам на подаръците от/за най-любимия ми човек – Аз . Сега да не кажете, че съм самовлюбен! Лошото е, че когато точно този подарък не се окаже перфектния, разочарованието е голямо. Такъв е случая с уредбата JVC, която си подарих преди години. Щях да почина от яд и тази марка вече ми е тотално в черния списък.

   Поздрави Ему

   May 18th, 2007 at 12:03
4. Eowyn says:
   

   Ооо, много обичам да имам рожден ден. Определено е един от най-специалните дни в годината, без значение как ще се празнува. Родена съм с дядо ми на една дата, нося неговото име и на рождения ни ден винаги се опитвам да съм със семейството си. Тортата със свещички е задължителна! Празнувам поне 2-3 пъти – София, Пловдив…:)

   May 19th, 2007 at 10:55
5. LeeAnn says:
   

   И аз обичам рождените дни – и моя, и чуждите, и определено не признавам рожден ден за такъв, ако няма торта и поне една свещичка!
   Обичам да правя подаръци и изненади, а и да получавам също.
   А в последно време най-много се радвам на телефонните обаждания за рождения ми ден, защото в “лудницата” в която живеем остава все по-малко време да се виждаме с приятелите си и тези празници са чудесен повод да напомниш на някого, че не си го забравил

   May 20th, 2007 at 12:07
6. elichka says:
   

   Уха, рожден ден!
   Ако е мой хубаво, ако е на друг още по-хубаво
   Започва се от сутринта с бонбони и почерпки всякакви. Поздравления и настроение. Торта, свещички, приятели, веселба и много танци.
   Преди години правих големи и шумни купони. Напоследък седмицата преди събитието изпадам в лека депресийка нали съм жена. И накрая каквото сабя покаже, според датата и деня.

   May 21st, 2007 at 13:00
7. 6a6av says:
   

   Аз пък не си обичам хич рождения ден. Винаги се натъжавам много и се радвам като мине по-тихичко.

   Иначе подаръците? Кой не ги харесва. Но повече ми харесват изненадите. Особено приятните:)

   May 28th, 2007 at 12:09
8. m says:
   

   и аз преди обичах големите и шумни партита. към трийсетина човека се събираха, но сега определено съм ЗА дългите вечери с хубаво вино и уиски с няколко близки приятеля. Както и готвенето на обяд с някого…

   но за разлика от другите хора, аз изпадам в мега-еуфория седмица преди празника. леко изморяващо е..

   May 30th, 2007 at 19:59
9. LeeAnn says:
   

   С течение на времето вкусовете ни се променят. Неизбежно е. Важното е да си остане нагласата за празник и да го правим така, както на нас ни е удобно и угодно

   May 30th, 2007 at 23:59

Leave a Reply