Skip to main content.
September 8th, 2009

Мостът Мирабò

Le pont Mirabeau
Guillaume Apollinaire

Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu’il m’en souvienne
La joie venait toujours après la peine.

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Les mains dans les mains restons face à face
Tandis que sous
Le pont de nos bras passe
Des éternels regards l’onde si lasse

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

L’amour s’en va comme cette eau courante
L’amour s’en va
Comme la vie est lente
Et comme l’Espérance est violente

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Passent les jours et passent les semaines
Ni temps passé
Ni les amours reviennent
Sous le pont Mirabeau coule la Seine

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure


 

Мостът Мирабò
Превод: LeeAnn

Под мост Мирабò тече Сена
И нашата любов стаена.
Трябва ли да ми напомня моста над реката
че радостта идва винаги след тъгата.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

С длани преплетени, стоим лице в лице
Докато под моста от нашите ръце
Неразделни погледите ни се вплитат
и с вълна уморена под моста изтичат.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Любовта си отива като тази течаща вода
любовта си отива.
Колко е бавен живота
и колко надеждата е жестока.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Дните минават, седмиците също,
Нито времето,
Нито любовта назад се връщат
Под мост Мирабò тече Сена.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.


 

Мостът Мирабò
Превод: astilar

Под моста Мирабо, тече си Сена,
понесла спомена за нашата любов стаена.
Да помня или да забравя, че тъгата
се носи винаги след радостта в водата.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Ръка в ръка, очи в очи
да притихнем на моста построен от мечти,
докато вълните отнасят без глас
вечната умора в нас.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Последва любовта речното течение,
животът влачи се без вдъхновение.
Отплува любовта.
Остави ме с надеждата жестока
и ромоля, както потока.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Отминаха дни, седмици, години.
И въпреки, че много време мина
оназ любов, която си замина,
тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
си спомням и в захлас, повтарям аз.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Posted by LeeAnn in Любими стихове

16 Comments »

This entry was posted on Tuesday, September 8th, 2009 at 18:40 and is filed under Любими стихове. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

16 Responses to “Мостът Мирабò”

  1. astilar says:

    Припада нощ, настъпва час, когато дните си отиват, а все тъй очаквам аз.
    🙂

  2. LeeAnn says:

    Рали, дай го цялото де 😉
    С един рефрен ли мислиш да минеш 😉

    (много зор с това стихче беше, леле. благодаря за добавката)

  3. astilar says:

    Под моста Мирабо, тече си Сена,
    понесла спомена за нашата любов стаена.
    Да помня или да забравя, че тъгата
    се носи винаги след радостта в водата.

    Припада нощ, настъпва час,
    когато дните си отиват,
    а все тъй очаквам аз…

    Ръка в ръка, очи в очи
    да притихнем на моста построен от мечти,
    докато вълните отнасят без глас
    вечната умора в нас.

    Припада нощ, настъпва час,
    когато дните си отиват,
    а все тъй очаквам аз…

    Последва любовта речното течение,
    животът влачи се без вдъхновение.
    Отплува любовта.
    Остави ме с надеждата жестока
    и ромоля, както потока.

    Припада нощ, настъпва час,
    когато дните си отиват,
    а все тъй очаквам аз…

    Отминаха дни, седмици, години.
    И въпреки, че много време мина
    оназ любов, която си замина,
    тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
    си спомням и в захлас, повтарям аз.

    Припада нощ, настъпва час,
    когато дните си отиват,
    а все тъй очаквам аз…

  4. NeeAnn says:

    чудесно, момичета.
    много добре сте се справили и двете (imho).

  5. vilford says:

    Така е. 🙂
    Истинско удоволствие е да прочетеш и двата варианта. Ще чакам следващите преводи на тандема.

  6. Гери says:

    Великолепни сте! 😀

  7. LeeAnn says:

    Рали, благодаря 🙂 Супер си!
    Получаваш място на стената на вдъхновението. 🙂

  8. Mari-ana says:

    Страхотни сте! Усмихна ме широко вашия тандем! 😀

  9. astilar says:

    (изчервява се) Дойдох, за да кажа на Дачи, че повече няма да казвам “А”, докато не съм готова да кажа и “Б”, но коментарите ме разтопиха. 🙂
    Благодаря ти, Дачи! 🙂 А идеята за тандем ми харесва, както за това, така и за онова. 🙂

  10. LeeAnn says:

    Нали! 😉
    (ще ти (ви) дойде акъла, ама… 😉 )

  11. warton says:

    Браво.
    Едно от най-хубавите стихотворения на френски с два невероятни превода.
    Браво.

  12. LeeNeeAnn » Blog Archive » Мостът Мирабò « Warton’s Weblog says:

    […] в Uncategorized LeeNeeAnn » Blog Archive » Мостът Мирабò. « […]

  13. LeeAnn says:

    Благодаря, warton 🙂

  14. astilar says:

    Дачи, хайде, де! Докога ще те чакам за следващия превод? 🙂
    Ако не се вземеш в ръце скоро, ще те “метна” към Юго (примерно). :mrgreen:

  15. LeeAnn says:

    хехе, намерил се кой да го каже 😉

    давай преводи, айде 🙂

  16. LeeNeeAnn » Blog Archive » Париж says:

    […] ми остана време да влезна вътре, нито пък да мина по моста Мирабо… Но и това ще стане – следващият […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>