Skip to main content.
April 16th, 2007

Пролет в Царството на Ветровете

Една сутрин Облачето отвори очички… и му стори, че … Нещо не беше както преди. Нещо се бе променило. Нямаше и помен от тъжното настроение и усещането за сивота наоколо. Това първо малко го стъписа, защото то се притесни, че може да е свикнало с тях и затова вече да не му правят впечатление, но миг след това Слънчицето го погъделичка по нослето, за да го примами навън.

Облачето излезе навън. И какво да види! В Царството на ветровете бе дошла пролетта. Облачето подскочи от радост и се втурна да обходи Царството, за да се увери, че всичко е така, както си беше преди.

Да! Така си беше! Слънцето се бе върнало и бе довело отново цветовете и птиците със себе си! Царството обличаше пролетната си дрешка. Дърветата се оглеждаха в локвите и се любуваха на красотата си.

Облачето се изкуши и то да надзърне в една локва. И надзърна. А! Облачето се изненада. Стори му се, че от локвата му намига едно пораснало Облаче… Не, това не можеше да е вярно. Вятърът каза, че облачета като него не порасват. Значи?… Значи някой друг се е огледал в локвичката. Да, сигурно така е станало. И Облачето продължи разходката из Царството на Ветровете.

Докато го нямаше слънчицето, цветовете и птиците се бяха изпокрили нейде. Ветровете пък съвсем бяха изчезнали. Сега, заедно с пролетта се бяха върнали и те. Всички!

Облачето се притесняваше, че Ветровете може да го посрещнат с думите: А! Пораснало си! Браво! Най-сетне ни очаква спокойствие и тишина!”

Но нищо такова не се случи! Облачето се разхождаше из Царството, по-щастливо от всякога и срещна един по един всичките си любими ветрове: добрия, търпеливия, нежния, топлия, студения, силния, слабия, лекия… Всички до един бяха там! И всички го посрещаха с думите: “Здравей, Облаче! Царството беше тъжно без теб! Чакахме те!” А Облачето им се усмихваше и тихичко на ум си казваше: “Те не забелязват, че съм пораснало! Значи не съм!”

А на Вятърно-Облачен език това означаваше: Игрите и пакостите са позволени!

Posted by LeeAnn in Приказка за Облаче

4 Comments »

This entry was posted on Monday, April 16th, 2007 at 08:15 and is filed under Приказка за Облаче. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 Responses to “Пролет в Царството на Ветровете”

  1. Гери says:

    Няма спокойствие, никаква тишина! 😀
    Искаме го! Искаме го!!! На хартия, с картинки и … с автографи, ако може, моля 😉

  2. LeeAnn says:

    Хе-хе, Гери, не може!
    Това разказче остава за начало на втората част. 😉 Първата е почти готова, но повече новини за нея – … Утре!

  3. Гери says:

    Еха!!! И втора част ще има?!?! Две изненади в едно (очаквано добра комбинация ;)) Дано да спя спокойно до утре! 🙂

  4. elichka says:

    Е, аз вярвам, че ще са поне три 🙂 Хайде, че търпението се изчерпва вече. Търпение ли казах?!?!? Оп, грешка 😉

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>