Skip to main content.
April 10th, 2007

Мъжете и чувствата

Идеята за тази статия възникна от недотам неочакваните мъжки реакции на една от „Принцесешките историйки”. Тя няма да даде отговорите, а напротив, цели да открие още въпроси и да предизвика дискусия. 

„Мъж” и „чувства” – съвместими ли са тези две понятия изобщо?
О, да! И още как! Мъжете са хора и „нищо човешко не им е чуждо”, а именно чувствата са отличителния белег на човеците. 

Дали мъжете изпитват чувства – отговорът на този въпрос не предизвиква съмнение. Той е уверено „Да!”. Коментарът по-скоро е насочен към начините на проявлението им. От друга страна, чувствата и тяхното проявление са нещо твърде индивидуално и специфично за всяка личност – без значение дали е мъж или жена. По правило /кой дявол го e написал ?!/ мъжете са твърди, силни, не плачат и т.н. глупости, но в същото време има и не малко жени, които се държат също толкова „мъжки”. Има и хора, и то не само жени, чиито емоции се изписват мигновено на лицата им. 

Всеки се вълнува, впечатлява, влюбва, разочарова, мрази, жадува, ревнува, обича…, но всеки индивид го показва по различен начин.
Чувствата са димът от огъня в душата. Той трябва да излезе от там, но там има и филтър, който при някои хора пуска всичко навън, при втори – по-малко, при трети – почти нищо. И това определено не зависи от пола. 
Аз мисля, че мъжете изпитват същото, което и жените, но или не искат, или не умеят да го покажат. 

Някои смятат, вероятно /мъжете да си кажат/, че показването на чувства е проява на слабост. 

Други вероятно смятат, че това би ги направило уязвими. 

Трети вероятно си мислят, че по принцип не си струва… 

Четвърти… идея си нямам какво им е в главите…. 

Някои мъже не обичат да показват чувствата си пред никого, други ги показват само пред определени хора, трети сега се учат да чувстват, четвърти още търсят жената, която да отключи истинските им емоции… Това последното всъщност с пълна сила важи и в обратна посока. 

Какво искат мъжете? А жените? Всички хора искат едно и също: Обич!
Но повечето намират само взаимност, защото показват толкова чувства, колкото си мислят, че могат да си позволят.
Ако дадеш – ще получиш. Каквото – такова. Колкото – толкова. 

Нали?  

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

26 Comments »

This entry was posted on Tuesday, April 10th, 2007 at 07:21 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

26 Responses to “Мъжете и чувствата”

  1. слави says:

    Абсолютно – предпазливостта е майка на лишението!

  2. едно пиле ;-) says:

    да бе имаме чувства.. и ги показваме докато сме млади 😉 после се учим да ги крием /защо? ;-)/, а после пак се учим да ги показваме и така

    Някои смятат, вероятно /мъжете да си кажат/, че показването на чувства е проява на слабост. – и на сила и на слабост е проява .. зависи как се поднасят чувствата към жената

    Други вероятно смятат, че това би ги направило уязвими. – зависи кой е човека отсреща. ако им отговори ставаш по-силен, ако не .. по-слаб

    Трети вероятно си мислят, че по принцип не си струва… – ами понякога наистина не си струва.. когато се вижда явно пренебрежение в човека отсреща примерно

    Четвърти… идея си нямам какво им е в главите…. – и аз нямам 😉

  3. LeeAnn says:

    Слави, екстра си го формулирал 🙂

    Едно пиле ;), защо смяташ, че ако споделиш чувства и човекът отсреща не отговори, това те прави по-слаб? Не мисля, че е така. Самото споделяне те извисява и те прави по-силен. А самият факт, че ти си споделил, не си намерил сродна душа и след това си събрал сили и си продължил напред пък е проява на още по-голяма сила. /Взе да прилича малко на “Това, което не ни убива, ни прави по-силни” ;)/

  4. Eneya says:

    Да споделиш не е лесно. Рискуваш да не те разберат. Да те наранят и прочие подобни неща, които на никой не се харесват. 😉
    За съжаление всичко е въпрос на късмет, кога, какъв човек ще намериш.

  5. LeeAnn says:

    Да, Енея, така е, но ако не опитваш, никога няма да разбереш. Късметът понякога чака да си го намериш 🙂

  6. Emu says:

    @LeeAnn да те прави по-слаб, може и да не те прави, но показва една от дупките в бронята ;).

    Лично аз съм според зависи от ситуацията, местоположението и най-вече от компанията. Иначе, Да, имам си чувства, Да, понякога (май не рядко) ги прикривам, но се старая, да показвам достатъчно, на когото трябва. На който не му трябва, за к`во му е :).

    А и си е вярно, че обществената нагласа е за по-корави мъже и по-нежни жени.

    Поздрави Ему

    П.П.

    Четвърти… идея си нямам какво им е в главите

    Аз нямам представа, какво ми е в моята, камо ли на другите :D.

  7. Иван says:

    Любовта, обичта… най-искрената проява на близост във емоционалния й аспект, поне.
    А тия ‘слабост’ и ‘силОСТ’, кой ги е измислил?! И кой е назначен на почетното място съдник?
    Силен, респективно – слаб, се чувстваш ти, затова и сам решаваш кои ще бъдат стимулите ти да отвориш душата си.

    Аз изливам повече, отколкото изобщо притежавам. Поздрави, Дачи, и не спирай да ме караш да се чувствам така 😛

  8. Иван says:

    /Уточнителен коментар/

    Разбран 😀

  9. LeeAnn says:

    О, да, разбран!!! 😛

  10. elichka says:

    @Иван
    “Аз изливам повече, отколкото изобщо притежавам.” – според мен, човек може да дава единствено когато целият е изпълнен с дадено чувство.

  11. LeeAnn says:

    Не, Еличка, не съм съгласна ;). Има хора, и мисля, че Иван е от тях, които могат да те дарят с щастие и разбиране /примерно/, без самите те да ги притежават в момента. Друг е въпросът, че давайки такова нещо, ти несъзнателно обогатяваш и себе си.

  12. elichka says:

    “Друг е въпросът, че давайки такова нещо, ти несъзнателно обогатяваш и себе си.” – дано си права. Според мен по-скоро се приключва собствения запас и в един момент оставаш на минус. За другите си изглеждаш щастлив /примерно;)/, но от вътре си изцеден. И някой ден просто ти падат кепенците и край на раздаването.

  13. едно пиле ;-) says:

    дава сила толкова, доколкото разкриването е изпитание. защото просто те е страх да не би да не отговорят на чувствата ти. но “ако не излетиш, няма начин да знаеш, че полета ще е добър”. отслабва те защото …. абе виж по-горе Енея какво е написала.
    В крайна сметка човек е много по-силен и физически и психически отколкото си мисли. Трябва само да посреща страховете си. и да ги преодолява.

  14. elichka says:

    Да, но да предположим, че човек само дава, а не получава нищо от никого. Според мен той в един момент ще рухне, а няма да е зареден.

  15. LeeAnn says:

    Да, ЕдноПиле, нещо такова…
    Еличка, ако не получаваш нищо от някого, просто сменяш получателя…
    Ако не получаваш нищо от никого – тогава може би повредата е “в твоя телевизор”…
    Според мен, няма начин да даваш и нищо да не получиш… Въпросът отново опира до баланса, до търпимостта и т.н.
    Човек винаги намира начин да се зареди.
    Много практикуван и често използван начин за напълване на батериите е летенето с парапланер, нали ЕдноПиле 😉

  16. elichka says:

    Въпросът не е дали искаш или не да получаваш, а че даже никой да не ти дава ти пак ще имаш, защото ще си се самозаредил. Това според твоите размисли. А аз не съм съгласна тук.

  17. LeeAnn says:

    Е, да де, правилно си разбрала моите размисли. Защо не си съгласна? Опитай да ме убедиш, че греша!

  18. elichka says:

    Защо тогава искаш да ти дават?!? Давай и се радвай на самонатрупаното, а аз ще се радвам на подареното от околните 😉

  19. едно пиле ;-) says:

    Ели … тази система, която описваш няма баланс, от което следва, според мен, е повредена. ако ти, като човек, осъзнаваш, че само взимаш и ти е добре …. е няма да си сред моите приятели 🙂 /нищо лично/.
    Има и друга гледна точка, ти взимаш и даваш, но не знаеш, че даваш .. т.е. даваш нещо, което за теб няма стойност и не го забелязваш. надявам се ме разбираш.

    ЛееАнн
    ох, стискай палци, времето изглежда ще е перфектно. да, голямо зареждане е. Там горе си сам. на чисто. не трябва да правиш грешки. там горе всичко е честно и истинско. Всичко се променя всяка секунда. Там горе се молиш, псуваш, изпитваш радост, страх. Не можеш да лъжеш себе си. Изпитваш се. Сливаш се с елементите. Защото те са най-важните за летенето. Там горе се чувстваш малък, нищожен, усещаш колко малко си видял от света и колко много остава. Там горе … 🙂

    Там долу … гледаш там горе.
    Там долу … ШШШШШуменско – Хората сБира 😉 хахахаха

  20. elichka says:

    Хе,хе… хора, хора, говоря принципно аз, а вие сега ще вземете да ме съжалявате 😉 За мен нормално е да даваш и да ти дават. Но нали трябва теоретично да разнищим нещата от живота. Аз давам без да очаквам в замяна. Давам, давам и като свърши давалото: Ай сектир!

    А за “там горе”… някой ден /съвсем скоро/!

  21. едно пиле ;-) says:

    Ели и аз съвсем хипотетично те поставих в ролята на само взимащ. и аз говоря принципно.

    айде … но, да знаеш, че всяка сутрин, като видиш малко бяло пухкаво облаче, ще изпадаш в абстиненция хахахаххаха

  22. LeeAnn says:

    ЕдноПиле, знам за какво говориш!
    И да добавя: Там горе също се и смееш.
    Знаеш ли, че никога преди не бях чувала смеха си! Чух го там, на 01 октомври 2006 г.!

  23. elichka says:

    Усещам как леко-полеко ме придърпвате към облаците 😉

  24. LeeNeeAnn » Blog Archive » Мъжете и жените или „Кой кого” says:

    […] общуването са до там. Ако бях мъж, щях да съм смотан. (за мъжете и чувствата съм писала […]

  25. riru says:

    Абе хора, пак се опитвате да въведете в рамкови думи неща, които трудно се описват с думи, а пък още по- трудно се обобщават (мъжете така, жените иначе..). Всеки отговаря за себе си. И ако ограничава себе си, знае от какво се лишава.

  26. LeeAnn says:

    Не, riru, пак нещо не си разбрал(а). Чети по-внимателно 😉

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>