30 март 2007 г., зала „Универсиада”, „Мега спектакъл на звездите”, „Танцово шоу” и т.н. бля-бля празни думички. При цялото ми уважение към „С фрак и лачени обувки”, този който им е измислил анонса за спектакъла, или никога не е виждал как танцуват тези хора /то къде ли и да ги види?! „С фрак и лачени обувки” ги доведоха едва сега всички на куп в България/ или са му оперирали емоциите, веднага след като се е родил! Със същия анонс може да се рекламира фолкконцерт на стадион или бенефис на Христо Стоичков. Да не говорим, че тези мега-гига-хипер експлоатирани думички по никакъв начин не подсказваха на публиката какво всъщност я очаква. Самата аз отидох с нагласата да видя по един танц от всеки „Титан”, след което големите да се изголемеят и да си тръгнат. Но не стана точно това!
Какво стана ли?! Добър въпрос. С труден отговор. Ще се опитам да го опиша с думи, макар че има неща, които, ако не докоснеш не можеш да почувстваш. То е като да се опиташ да обясниш как мирише роза, на някой, който никога не е помирисвал роза!
Към 20.00 ч, залата утихна за миг, само за един миг, който бе използван от феята на танца, за да мине и да поръси с вълшебен прашец дансинга. Не мога по друг начин да си обясня как е възможно някой да се движи по паркета, без да стъпва по него?!
Малко след това, водещата започна да съобщава имената на някакви хора… Те приличаха на съвсем обикновени хора – малко грим, прическа и тоалетче ги различаваха от мен и теб. Даже си имаха съвсем обикновени имена – Петер и Кристина, Арунас и Едина, Маурицио и Мелинда, Стефано и Анна, и т.н. Поне докато седяха до водещата.
След това започваше музиката и хората изчезваха…
На паркета се появи огнена стихия, която опустошаваше всичко по пътя си – хора, птици и животни… Единствено реката оцеля…
Водата, която се разлива тихо, меко и спокойно и обгръща и потушава огъня…
Водата, която при следващият танц се превърна в стихия и отмиваше дори спомените за тишина, спокойствие и луна…
Единствено обичта, с която майка прегръща новороденото си дете в неговия сън успокоиха стихията…
И лунната светлина се разля по дансинга и галеше нежно спокойната река…
Преди отново страстта и властта да завладеят дансинга и да го посипят с жар, а после с пепел, от която оцеляха само… пеперудите.
Пеперудите, които се носеха в своя въздушен танц с плахото съвършенство, което може да съществува само в природата…
И още… И още…
За три часа и половина видяхме цялото съвършенство и хармония, на която е способна природата, пресътворени в танц и вълшебно предадени ни от тези полу-хора, полу-магьосници с обикновени имена…
***
Всяко момиче мечтае да е принцеса, да облече рокля като от рисувано филмче и да открие принца във всеки звяр в околността, като го завърти в приказен танц…
Аз също мечтаех, ако не за рокля и кавалер, то поне за възможността да се доближа до нещо подобно. Спектакълът „Дуелът на Титаните” обаче надмина и най-фантазьорските ми очаквания и въпреки, че дълго се съпротивлявах в себе си срещу думата „Титани”, и сега не мога да измисля по-грандиозна дума от тази, която описва най-точно величието на преживяното, но й липсва нежността му.
Нежност, допълвана от изпълнението на най-малките възпитаници на „С фрак и лачени обувки” – деца, родени с пеперудени души, които се отличаваха от титаните единствено по детските си размери!
Posted by LeeAnn in Култура