Skip to main content.
March 26th, 2006

Пътуващият цирк

В нашия квартал се настани пътуващ цирк. И друг път се е случвало, но не е бил толкова близо до дома ни. Сега е построен в градинката, в която играят децата ни и те, съвсем естествено, пощуряха в желанието си да отидат на цирк. Това е чудесна идея за семейно развлечение, всъщност, и си купихме билети за „ложата”. „Ложа” беше силно казано, но за това – след малко. Не бях ходила на цирк откакто изгоря цирка в София /това прави грубо около 25-27 години!!!/ и очаквах представлението с нескрито вълнение.
Стана 16.20 ч. и влезнахме, за да заемем местата си в „ложата”. Първата мисъл, която ме споходи, влизайки под шапитото беше „Много е тясно и ниско” и ме обвзе паника. Лека, за щастие, която премина щом светнаха прожекторите и пуснаха музика. А и мисълта, че съм близо до изхода, също помогна.
„Ложата” представляваше два реда пластмасови столчета, поставени пред дървените пейки. Цялото оборудване, костюмите на актьорите и инвентарът бяха от вехти, по-вехти. Манежът дори не беше постлан – актьорите играеха направо върху асфалтовата площадка, върху която бяха построили цирка!
Представлението започна! Откри го един господин, който съдейки по името му и в асоциация с името на цирка, вероятно бе неговият собственик. Мъж на 55-60 години, с невероятно лъчезарно излъчване! Той обяви първия номер – танц с обръчи – изпълняван от най-младият им актьор – 16 годишно момиче!
Когато тя излезна на манежа и започна с танца си, нещо застана в гърлото ми и едва сдържах сълзите. Страхувах се, да не ме види и да й проваля изпълнението. Лицето ми бе изкривено в гримаса, която, за щастие, на слабата светлина в публиката, приличаше на усмивка.
Какво се случи?
Това момиче бе едно прелестно създание на природата, което не може да се види в нито едно модно списание или на ревю. Тя се движеше сякаш не стъпваше по земята, движенията й бяха толкова изящни, че дори когато грешеше беше красива! Усмихваше се, сякаш танцуваше в най-луксозния цирк на света!
Боже мой, помислих си, какво прави създание като теб, тук, в пътуващ цирк, нямаш ли си дом, родители, бъдеще…
И на какво точно се усмихваш – на това, че костюмчето не ти е по мярка и е леко закърпено тук-там? Или на това, че с тези ботушки си и в снега, и на манежа? На какво?…
Търсих отговор на този въпрос до края на представлението…
И буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма и по-голяма.
Всички актьори бяха прекрасни, усмихнати и лъчезарни, сякаш мизерията, в която творят и вероятно живеят, не се отнася за тях!
Наблюдавах грейналите очи на децата и исках да съм отново дете, виждащо само красота, тайнственост, магия, любов, съвършенство…

Това беше вчера. Днес буцата в гърлото още си е тук…

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

3 Comments »

This entry was posted on Sunday, March 26th, 2006 at 15:20 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 Responses to “Пътуващият цирк”

  1. itilien says:

    Най-вероятно момичето е дете на други актьори в цирка. Тоест, живее и работи заедно с родителите си. Обикаля страната. А може би правят гастроли и в чужбина. Сигурно има свои планове за бъдещето и свои мечти, които не се влияят от състоянието на ботушите й, но може би се влияят от усмивките на децата в цирка. Не бързай да я съжаляваш. За много хора този чергарски начин на живот е много по-присърце от обичайния и може да са доволни от него.

  2. LeeNeeAnn says:

    Искрено вярвам, че мечтите на всички тях да се влияят от усмивките на децата! Те бяха толкова искрени, че чак им завиждах тайничко. Да знаеш само как си бъркаха в носовете и ушите да търсят монетите и шалчето на фокусника. Голям смях падна!
    Да, Itilien, и за другото си права – че вероятно те сами са си избрали този начин на живот и може би дори не разбират нашия.

  3. LeeNeeAnn » Blog Archive » Хайде на цирк says:

    […] Но въпреки това, думата „цирк” ме връща  в детството, докато все още в София имаше стационарен цирк и я свързвам с фокуси, клоуни, акробатика, дресура на животни и т.н. За последно бях на цирк миналата година – малък, построен на поляната до нас. Разказах ви за тъгата, която остави у мен. Помних я дълго. До преди няколко дни, когато отново отидохме на цирк – този път на по-голям – цирк „Монте Карло” – все още не си е тръгнал от столичния квартал „Младост”. […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>