Skip to main content.
August 14th, 2009

Дяволският мост

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето.

Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?”, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?” и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде!

Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.

DSC07285

Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече – бил е единственото място, на което и било възможно пресичането на Родопите и р. Арда. А тогава тя едва ли е била „проскубана” като сега. Камъните, по които сега се разхождахме, ни представиха неоспорими доказателства, че Арда е била могъща река.

Мостът изглежда като естествено продължение на скалите.

DSC07281

Планината наоколо е отвесна, с дървета и скали – грандиозна и замайваща. Като вдигнете поглед нагоре, имате чувството, че планината подпира небето да не падне върху вас.

DSC07263

Камъните по течението на Арда обаче са от друг вид скала, бяла една такава, и това много ме озадачи – за първи път виждам такива скали. Под моста, там където реката се е отдръпнала, има фин бял пясък, който изглежда идеален за плаж. Има и риба, ако сте запален рибар. Вероятно пясъкът произлиза именно от тези странни бели скали.

DSC07245

Мостът, сам по себе си, представлява архитектурна забележителност, а в моите очи е архитектурно постижение – въпреки, че по него личат следи от опити за реставрация, той стои там в пълното си величие вече повече от 500 години и очевидно няма намерение да се мести, срутва или поврежда. Винаги ме е удивлявал факта, че нещо, построено преди 500 години, е по-здраво от нещо, построено преди 50 (за да не кажа „преди 5”).

Ако мостът можеше да говори, вероятно би разказал зловещи истории. За миг си помислих, че е пропит с кръв, подлост и слава и затова е толкова здрав, и ме побиха тръпки.

Друг факт от живота на моста е, че там е сниман филма „Време разделно”, по едноименния роман на Антон Дончев, но този факт е достатъчно впечатляващ само ако сте стъпили върху моста.

DSC07256

DSC07249

Как да стигнете до там?

Тръгвате в посока Ардино и в самия град ще видите от кафявите табели, обозначаващи природна забележителност, на които пише „Дяволски мост 10 км”. Това, което не пише на табелите е, че за да стигнете до там, ви трябва кон, джип или поне SUV. Ако сте с  обикновена кола, рискувате да я потрошите. Първите 3-4 км могат да се минат с нея, но останалите 5-6 е по-добре да минете пеш. Ако в последните 48 часа е валял дъжд – не тръгвайте, ако колата ви не е 4х4. Преценете ситуацията и възможностите си предварително, защото тръгнете ли – връщане назад няма. Местата, на които можете да обърнете безопасно с автомобил, са най-много 2-3 и те са все в близост до моста. Пътят върви по ръба на планината, от едната страна е урва нагоре, от другата – отвесна пропаст, която свършва в Арда. На места се движите на 700-800 метра над реката. Природата е великолепна и заслужава да акумулира възхищението ви.

DSC07279

В близост до моста е изграден навес с пейки и огнище, където можете да спрете за почивка и дори да си направите барбекю. Мястото е често посещавано, съдейки по боклука под и в близост до моста. А това е жалко. Не че е посещавано мястото, а че хората, които го посещават все още живеят в миналия век и вярват, че някой друг ще изхвърли боклука!

И все пак – Намерете начин и отидете! Усилията ви ще бъдат щедро възнаградени, а хъсът ви на откривател – богато задоволен!

DSC07280

Приятно откривателство, приключенецо!


Дописано през Юли`2013:

В момента, за добро или лошо, се строи път към Дяволския мост. Тежки строителни машини копаят планината от едната страна и насипват от другата. Очаквам до лято 2014 пътят да е готов и до моста да се стига бързо, лесно и удобно по двулентов асфалтов път.

Това, от една страна е чудесно, не само защото развива района като туристическа дестинация, създава работа за хората и популяризира България, а и защото повече хора ще могат да посетят моста.

От друга страна е ужасно, защото част от чара на мястото е, че е трудно достъпно и там в момента отиват само хора, които ценят планината, уважават природата и знаят как да пазят чисто.

Предполагам, че само времето ще покаже дали е за добро или за лошо.

Дано да е за добро!


Дописано през Август`2015 г.:

Пътят е готов. Не е двулентов, но е достатъчен. Стига на 700-800 метра преди моста и ходенето е не повече от 20 – 30 мин. детски ход.

Добре е, че са оставили малко от “дивото”, за може човек да преживее еуфорията от откриването на моста!

20150824_143721

Posted by LeeAnn in Пътепис

5 Comments »

This entry was posted on Friday, August 14th, 2009 at 12:43 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Дяволският мост”

  1. deni4ero says:

    прекрасно е, Дачи!

  2. LeeAnn says:

    🙂

  3. LeeNeeAnn » Blog Archive » По пътищата вечни на България says:

    […] да ви кажа да не се чудите – Дяволският мост все още си е там – здрав и неразрушим Само дето и тази […]

  4. LeeNeeAnn » Blog Archive » Ще се видим пак следващото лято… says:

    […] докато видиш Перперикон, Скалните гъби, Татул, Утроба, Дяволският мост, Вишеград и тя седмицата си […]

  5. LeeNeeAnn » Blog Archive » Водно конче… says:

    […] след това ме изтърпя да се наместя, така че да не цопна в Арда докато се заплесвам по него, след това изчака да […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>