Skip to main content.
July 17th, 2009

Как се издава книга в България

Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта.

Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи.

Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална.

Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения.  

Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш пред света почти без дрехи, да подложиш на оценката на непознати, нещо, което извира от душата ти и е част от теб.

Техническата част:

За да издадете книга, първо трябва да я напишете :)

Следва избор на илюстрации – да има ли изобщо и кой-как-какво.

Избор на формат и дизайн, дизайн на корица, избор на хартия за тялото на книгата.

Свестен дизайнер, който да направи предпечатната подготовка и с когото да направите споменатите избори.

Свястна печатница. (Печатници има достатъчно. Човекът, който ще направи предпечата, ще ви препоръча)

Когато получите предложения за цени, ще прецените какъв тираж да бъде книгата.

Пари (сума, според взетите вече решения).

Извън задължителните компоненти като корична цена, послание към читателите, контакти на автора и ISBN, книгата трябва да изглежда така, че да поискате да си я купите. Как да изглежда книгата ще прецените сам или заедно с дизайнера си, но тя трябва да отразява индивидуалността на автора.

Ако към всяка книга подхождате като към „първата и единствената”, успехът й е гарантиран.

Както забелязвате, в схемата не споменавам издателствата. От личен опит се убедих, че времето, прекарано в преговори с издатели, е безвъзвратно загубено. Това, разбира се, е лично мнение и не ангажирам никого с него.

Заговаряйки за издателства, плавно навлизам в

Емоционалната част

Всеки, който е решил да издаде книга, неминуемо си задава купища въпроси. Добра ли е книгата ми? Ще я хареса ли някой? Ще се намери ли поне един човек, който да поиска да си я купи? Издателите ще ме харесат ли? Редакторите ще ме харесат ли?

Това са смислени въпроси, ако издавате книга, за да печелите пари от нея. Ако е така – не четете повече, не мога да ви бъда полезна.

Ако нямате намерение да печелите пари от книгата си, нито един от тези въпроси не бива да ви тревожи.

Ако издадете книгата заради себе си и приятелите, които ви насърчават: вие вече сте спечелил. Така или иначе, след издаването им, книгите заживяват свой собствен живот – стигат до места, до които вие не сте и не бихте стигнали, запознават ви с хора, с които не бихте се запознали, носят ви един точно определен вид емоция, която иначе не бихте изпитали. 

И все пак, това не отговаря на въпроса „Хубава ли е книгата ми?” Ако вие я харесвате, ако децата (когато е детска) и приятелите ви я харесват – значи е хубава. Друг критерий няма.

Една книга/дреха/музика не може да харесва на всички. Няма начин всички да харесват всичко. Все едно да искате всички да харесват вас. Невъзможно. Не са важни тези, които не харесват написаното, а тези, които го харесват. Важно е да напишете и издадете книга, за тези които харесват вас и текстовете ви.  

Когато разговарям с хора в колебание, често на въпроса им „Ами ако книгата ми не се хареса?”, отговарям с контра-въпрос: „Ти преди да изведеш детето си в градинката, питаш ли целия квартал дали го харесва?” Това сравнение обикновено шокира, особено жените. И отговорът винаги е едно дълго, твърдо, уверено „НЕ!”. Тогава защо се опитваш да причиниш това на творбата си? Тя също е част от теб, в нея също тупти твоя пулс, ражда се и се развива с твоя ритъм. Не е ли и тя твоя рожба?

Това дали едно или друго издателство харесва книгата или не, по никакъв начин не е свързано с отговорът на въпроса „Хубава ли е книгата или не?”. Мненията на издателите са субективни, точно колкото и мненията на читателите, но за разлика от тях, издателите търсят финансова изгода от цялото упражнение. За да се „харесате” на някое издателство, ще трябва да направите много компромиси – с външен вид, с хартия за тялото, с формат, с цветност, с оформление… Аз подходих към книгата си като към „първата и единствената” и не направих компромиси. Освен това, не съм очаквала някой друг да сбъдне мечтата ми, по начина, по който аз бих си я сбъднала :)

Вероятно ще се намерят и такива, които да кажат, че сигурно книгата ми не е хубава и затова говоря така. Аз ще им отговоря с усмивка, че сигурно книгата ми не е написана за тях :). Добър пример в подкрепа на това ми твърдение е Тихомир, който предостави първата си книга за издаване на издателство, а втората си книга издаде сам, като втората книга далеч не е по-лоша от първата. И не издателят се отказа от Тихомир, а точно обратното!

Вероятно ви прави впечатление, че обръщам по-голямо внимание на емоционалната страна на нещата. Това е така, защото ако сте наясно със себе си и желанията си, лесно ще се справите с всичко останало. Най-трудна е първата крачка. А решението да я направите е чисто емоционално.

Всъщност, има само един въпрос, на който трябва да си отговорите: „Аз писател ли съм и какво искам/очаквам от книгата си?”. И е добре, отговорът на въпроса да стои в основата на решението, което ще вземете.

Аз моя отговор го знам и той не е тайна.

Аз не съм писател. Аз съм професионален мечтател с малко дар слово. Следващата книга, която ще издам, ще бъде физическото измерение на следващата сбъдната мечта. А с всяка следваща след нея, ще ставам все по-добър професионалист! … мечтател :)

Posted by LeeAnn in Реалността

29 Comments »

This entry was posted on Friday, July 17th, 2009 at 16:00 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

29 Responses to “Как се издава книга в България”

  1. Nick Angelow says:

    :)

  2. Мария says:

    Само заради този пост, като се върна в България ще изтичам до първата книжарница за “Пухкава приказка” :)

    Успех с професионалното мечтаене ;-)

  3. LeeAnn says:

    Мария, благодаря за добрите намерения и хубавото пожелание.
    Напишете ми един мейл (може и като се върнете в България) и ще Ви изпратя книжка по пощата, защото по книжарниците я няма :). Дори и да е останала някъде, скоро ще си я изтегля.

  4. Ekaterina Choneva says:

    Здравей ЛииАн, извинявай, че пиша като коментар проблемът си, но просто не успях да се ориентирам добре /това най-го умея/ в блога и да попадна на имейла ти. Исках да попитам дали мога да се абонирам по някакъв начин да получавам всичките ти нови публикации на имейла си автоматично. Признавам се, че блоговете и сайтовете, които изнамирам напоследък или на които попадам “слуачйно” са все такива, които много ми грабват вниманието и се улисвам. Просто не успявам да попия цялата информация, която ми “попада”, а ако ми е в пощата, няма как да забравя да го прочета. Благодаря ти предварително. Блогът ти определено е изпълнен с неща, които искам да чета, защото си човек, който много ми допада и от който има много какво да науча. Още веднъж благодаря, но този път и за това, което правиш. Поздрави

  5. Ekaterina Choneva says:

    Може да ми отговориш на право на имейла, ако прецениш че е по-добре. Благодаря

  6. LeeAnn says:

    Здравей, Екатерина.
    Не се извинявай, приятно ми е, че се появи тук :)
    Тъкмо ще използвам възможността да ти благодаря отново за онази “номинация”, както и за добрите думи, споделени тук.

    За абонирането – имаш поща :)

  7. стойка says:

    Здравей! Аз се казвам Стойка и съм от град Дупница. Няколко пъти вече препрочитах написаното от теб и най-после се реших да ти пиша. Миналата година 2008г. написах една книга и реших да се допитам до издатели, дали ще могат да ми издадът книгата. Одобрение получи само от две издателства, но само толкова… До колкото разбрах ти си успяла да издадеш книга, за това искам да те помоля да ми дадеш някаква насока. Ако имаш желание ми пиши на посочения адрес и ако искаш ще ти пратя копие от книгата, за да дадеш и своето мнение.
    Благодаря ти предварително!

  8. LeeAnn says:

    Здравей, Стойка!
    Да, това е точният изказ: Успях за издам книга. Успях, защото го направих сама, за собствена сметка – с помощта единствено на приятелите си, а не с издателство.

    Не знам каква насока да ти дам. Ти сама трябва да решиш. Решението е емоционално, но щом си чела тази статия, вече го знаеш. Нищо не те спира, освен евентуално пари.
    Това, с което трябва да си наясно е, че разпространението е още по-трудно от издаването и инвестицията дори не се връща с продажбите. Ако успееш да изкараш толкова, колкото си вложила, ще трябва да скачаш от радост ;) За приключенията ми с разпространителите също съм писала.

    Така че – решаваш и действаш без колебание.
    Ако ще се чувстваш по-спокойно и по-уверена, мога да ти дам и моето мнение за книгата, но то няма значение! Аз не съм критерий! Важно е какво искаш ти. Ако да я видиш издадена би сбъднало твоя мечта – просто го направи! :)

  9. стойка says:

    Много ти благодаря за тези думи. Ако все пак се получи нещо, ще съм ти много благодарна, защото твоята статия ме вдъхнови и ми даде малко повече увереност :).

  10. elena says:

    Здравей, LeeAnn.
    Пиша от две години насам и с всеки изминал ден книгата ми става все по-дебела и по-дебела, но не в това е проблема. Харесва ми да пиша. Така се чувствам по-жива, по-свързана с нещо, което не мога да обясня – Бог, вътрешна сила и Вселената, каквото и да е. Най-добрата ми приятелка ме подкрепя на 100% и за това съм й много благодарна. Проблемът е, че нямам 18 и ако реша да издам тази книга, ще трябва да кажа на родителите си, поне от благодарност към тях. Дори не знам какво да правя с живота си – мечтите ми се лутат от една насока в друга и не знам какво да правя. И всеки път, когато си казвам, че ще им кажа, винаги думите засядът в гърлото ми.
    Ти какво би направила на мое място?

  11. NeeAnn says:

    Ами LeeAnn в момента я няма, отдала се е на една от старите си мечти, затова ще те помоля за малко (две-три седмично само) търпение. Съгласна?

    А сега един непоискан съвет — аз на твое място бих им казала, нали не си направила нищо лошо, за да има от какво да се притесняваш от тяхната реакция. Освен това — те са ти родители, а няма много родители, които да не желаят само хубави неща за децата си. Така, че бъди сигурна, че ще те разберат. Лесно или трудно, но ще те разберат.

    А и още един съвет — продължавай да пишеш. И ако не те е страх, имаме категория “Гости”, така че изпрати нещичко на LeeAnn — сигурен съм, че ще се появи там, стига да поискаш :)

  12. LeeAnn says:

    Здравей, Елена,
    аз бих им казала, но не просто така – изстреляно от нищото, а по по-деликатен начин.
    Сега съм далеч от къщи и писането ми е трудно, но в понеделник ще ти пиша на мейла, който си ми оставила. Дотогава – усмивки :)

  13. Валентина says:

    Здравей LeeAnn,

    Казавам се Валентина от София. От доста време насам не съм попадала на толкова интересен сайт. Съвсем случайно попаднах тук и то защото написах в google- “как се издава книга в България”. Прочетох много внимателно всичко с което сте се сблъскали и мисля, че ще ми е от полза в начинанието към което съм се насочила, а именно издаване на книга. И по-точно поезия. Въпреки, че в днешното забързано време почти никой не чете книги, да не говорим за поезия на млад, неизвестен автор, благодарение на подкрепата на най-близките ми хора съм се заела с на пръв поглед непосилната задача да издам малка книжка със стихове. На 27 години съм, пиша от 11 годишна, имам над 1000 стихотворения и бих желала да могат да се прочетат от други хора. И съм напълно съгласна с Вас, че най-важният критерии е това, че самият автор и неговите близки щом харесват книгата, значи е хубава. Аз го правя за себе си и за хората около мен. И нямам никаква комерсиална или материална цел в идеята си. Участвам активно във всички конкурси за поезия през тази година, не печеля, но важното е се опитвам, че искам и имам желанието да споделя своят свят дори само с един читател.
    Ще се радвам, ако имам някакви въпроси или нужда от съвет да се обръщам към Вас. Пишете наистина чудесни неща и по-късно вкъщи на спокойствие ще се гмурна във Вашето творчество :)
    Желая Ви лек и спокоен следобяд.
    И до-скоро (надявам се)

  14. NeeAnn says:

    хъх, каква изненада.
    поздравления за което — и за изненадата, и за намеренията, и за стиховете, и за годините.
    btw позволявам си да ви поканя, ако няма къде другаде, да публикувате някои от стихотворенията си тук (предполагам, че LeeAnn няма да ми се сърди много :)).
    и успех в начинанието (надявам се да се похвалите, когато го доведете до успешния му край),

  15. LeeAnn says:

    Здравей, Валентина,
    абсолютно се присъединявам към поканата на NeeAnn – добре дошла си при нас, като наш Гост. Ще се радвам да публикуваме твое стихотворение или просто стихче, с твоето име отдолу.

    Поздравление за решението, което си взела. То е едно от най-трудните, що се касае до писането. Но след това усещането е трудно за описване с думи.

    Колкото до въпросите – винаги съм на разположение. мога да ти препоръчам печатница, да ти дам съвет как да изглежда книгата като формат, каква хартия да избереш за тяло и корица и т.н. – ако имаш нужда, разбира се.

    Ако искаш, напиши ми на мейла на приказката докъде си стигнала и как виждаш нещата и с удоволствие ще ти дам още практически идеи ;)

  16. Vassil says:

    Не е минала и една година откакто издадох моята книга (265 дни съдейки по програмата даваща разликата между две дати). Мога да добавя нещо към казаното до момента. Избирам нарочно това място за трибуна(имам още няколко които са лично мои).

    И преди и след като я издадох, аз нарекох книгата си “моята грешка на младоста”. Вие трябва да правите тези грешки. Светът има нужда от вашата книга – било за да бъде по-пъстър било за да е по-многообразен. Вашата книга подържа различно от моето мнение? – Аз ще я защитавам въпреки това, защото вие имате право публично да изкажете своето мнение. Както каза Емил Трифонов – Кебълът лека му пръст в последното си интервю в Showbuzz:

    “..като направиш една песен не е твоя, прас, кода свършва. Вече е на теб, на теб, на зрителите, на слушателите. Книгата е същото… Пишеш книгата, тя вече има собствена съдба. Ти с едно единствено нещо си отговорен към таланта си – да го усъвършенстваш за да можеш да направиш много хора щастливи. ”

    Съжалявам ако има грешки в правописа.
    Защо да изваждате тези неща в сложния и недрожелюбен свят?! Щом издавате книга се предполага, че сте по-различни. От хората които не могат да си мълчат. Това да си мълчиш е по-трудният вариант. Може да е лудост, може да не е изгодно (икономически рентабилно, няма целева аудитория и други завързани приказки), но това трябва да стане! Щом има желание има и начин, останалото е оправдание.
    И още един цитат от Отряд 13-Партия шах”
    “Нямаш право да мълчиш имаш право да говориш.
    … Покажи им кой си кажи им за какво се бориш”
    Аз също вярвам в теб!

  17. Люба says:

    Здравейте!
    Създадохте ми усещане за собствена значимост. Издала съм вече пет книги, разбира се, със собствени средства. Но съм вече прекалено голяма (не се плашете, 67 години съм) и не мога да си подсигурявам заплата към мижавата пенсия. Готова съм със шестата – стихове. Ще ми се да ми кажете как сама да си издам книгата. Моля Ви! А пък Пухкавата приказка непременно ще я потърся да си купя!
    Оставам с най-добри чувства към Вас
    Люба Александрова

  18. LeeAnn says:

    Здравейте, Люба :)

    Благодаря за хубавите думи. Имам няколко идеи, които искам да обсъдя с Вас и ще Ви напиша писмо, на мейла, който сте ми оставила.

    :)

  19. Ицо says:

    Здравей, LeeAnn!
    Имам един, може би малко страничен, въпрос:
    Приемаме, че човек си издава книга без издателство. На какви изисквания трябва да отговаря той в такъв случай, за да разпространява книгата си и евентуално да печели от нея? В смисъл, трябва ли да има фирма, може ли да работи с книжарници и т.н.? Просто не съм наясно с тези неща, а си пиша тук едни работи и един ден може би… А доколкото разбирам, ти вече си в играта, така че ще се радвам, ако ми разясниш този въпрос.

  20. LeeAnn says:

    Здравей, Ицо, имаш поща :)

  21. Mia2442 says:

    Здравейте, Lee/or Nee/Ann!:)
    Попаднах на вашия блог “случайно”-а всички знаем, че случайни неща няма!:) Една позната ми изпрати адреса, докато говорехме за издаване на книги…
    Но да почна отначало! :)
    Написах роман и го пуснах на части в един литературен сайт-колко трепети как ще се приеме, ще има ли отзиви!Имаше, някои от тях толкова смислени и хубави, че…тази уникална връзка с читатели осмисляше и усмихваше дните ми.
    След това добих самочувствие и го пуснах в един сайт, който е “висока топка” с много утвърдени имена-там рожбата ми мина незабелязана…
    И,въпреки това, реших да пиша на няколко издателства, като им приложих и творбата си…
    Вече 3 или 4 месеца дори не ми отговориха получили ли са творбата ми…
    Така попаднах на вашия блог и много неща почват да ми се изясняват….
    Все пак имам много въпросии ще се радвам да си разменим адресите!
    Успех и благодаря! :)

  22. LeeAnn says:

    С удоволствие, Mia2442. Вече изпратих мейл, на адреса, който сте посочила :) Ако не е бил верен – можете да ми пишете на мейла на приказката (виж горе ляво).

  23. Ива says:

    Здравейте
    Аз съм Ива и съм на 16 години.
    Моят проблем е, че написах книга, а дори си нямам никаква представа по какъв начин да я издам. Писах на едно издателство, за да ги помоля за подробности, а те ми казаха, че не издават поръчкови книги и да им пратя резюме на моята ако тя е в жанровете, които издават. Пратих им и след няма и десет минути ми отговориха, че много им е харесало и, че искат от мен малка част от книгата, за да могат да видят как пиша. Пратих първите 10 страници и след това- нищо. Нито са ми писали мнението си, нито са ме отрязали и сега незнам какво да правя. По време на почивката ми на морето започнах и втора книга, от която 100 страници вече са готови, но не знам дали имам вече желание да я продължа при положение, че едва ли ще я издам. Вчера просто за да пробвам им изпратих и резюме и на втората книга, но не ми е изписало даже, че са отворили имейла. Единственото ми обяснение е, че може да са в лятна отпуска.
    Незнам. Какво ще ме посъветвате? Да продължавам ли или просто да се откажа?
    Обмислям варианта да я пусна някъде в интернет, за да видя отзивите.
    Мога ли, примерно, да попитам вас за мнение? Мога да публикувам поне резюмето, ако нямате нищо против.

  24. Ива says:

    Това е резюмето. Ще съм много благодарна ако изкажете мнението си

    Света на шестнадесетгодишната Хали Купър не се различава особенно от този на останалите тинейджъри – проблеми с родителите, приятелите и до известна степен и в училище. Случайният й разговор с всеизвестната и популярна Тифани й променя живота изцяло. Тя преминава от компанията на „задръстенячките” към тази на „най-готините в даскало”. Тази нейна драстична промяна превръща доброто момиче в „кралицата на купона”, за която всяко момче мечтае. След като отиват на училищен лагер, тя прави всякакви лудории с новите си приятелки, забавлява се и открива, че има своя първи таен обожател. Непрекъснато получава от него СМС-и със загатващи любовни обяснения. Същевременно се запознава с момче, по което адски много хлътва и за нейно щастие точно той се оказва автора на нейните съобщения. Между тях за кратко време се разпалва, изпълнена с романтика любов. Запазват връзката си в тайна, но въпреки това престоя им на лагера им поднася много приятни преживявания.
    Светлия и вече розов свят на Хали, обаче се оказва пълна измама. Клопка, в която с помощта на „добрата й приятелка” Тифани, е попаднала. Гаджето й се оказва измамник, новите приятелки – лъжкини, та дори и СМС-ите, от които тя бе толкова въодушевена са преписани от интернет! Обръща се към родителите си за помощ, а вместо това получава изненадващо съобщение на телефонния секретар, че са заминали на почивка. Осъзнава, че единственото истинско нещо в живота й са били старите й приятели, които тя смяташе за „смотани”.
    Дали Хали Купър ще успее да поправи грешките си, да върне достойнството си и да намери любовта, можете да разберете, когато прочетете историята до край.

  25. Гери says:

    “…дали имам вече желание да я продължа при положение, че едва ли ще я издам.”

    Иве, когато желанието да пишеш ти идва отвътре, ама инстински! – така те залива, че изобщо не мислиш за какво го правиш. Ти просто искаш да продължиш, защото напира и сякаш и ти самата не знаеш отначало накъде ще се завихри действието. Няма как да му избягаш, а и не бива. Самият факт, че го виждаш написано, вече те изпълва с една особена топлина. Не се лишавай от това чувство, каквато и съдба да имат книгите ти по-нататък.

    А резюмето звучи много добре. Една история, която може да се случи (и се случва или се е случвала ;) ) на всеки под една или друга форма. И всеки път намираме детайл, който да я направи уникална. Така, че на мен лично ми хареса :)

    А като се върне LeeAnn, сигурна съм, ще те посъветва най-добре какви да са следващите ти стъпки. Моят съвет е – не спирай да пишеш!

    Поздрави!

    Гери

  26. NeeAnn says:

    @Ива

    Здравей,
    човекът, който може да ти отговори по-изчерпателно на въпросите, които задаваш относно издаването на книга, в момента е някъде далеч от паяжината и няма да може да ти отговори толкова скоро, колкото може би ти се иска, затова моят съвет е да се въоръжиш с повече търпение, докато чакаш нейния отговор, който обаче би трябвало непременно да получиш :)

    И остава да се присъединя към съвета на Гери — не спирай да пишеш.

    btw ако искаш, може да пуснем малко от първата ти книга тук — в категорията „Гости“, но решението за това трябва да е твое.

  27. Ива says:

    Благодаря ви много за мненията. Аз също смятам, че ще е по-добре да продължа и това и правя, докато съм пълна с идеи най-добре ще бъде да ги изразя всичките, а за по-нататък ще мисля.
    В момента допродължавам втората си книга, даже в съзнанието малко по малко изплуват и идеи за трета, които ще разширявам постепенно.
    Би било много хубаво ако първата бъде пусната тук, защото за мен е много важно да чуя вашето мнение. Само ми кажете на кого да я изпратя.
    Още веднъж благодаря за съветите ви. Ще ги послушам и ще продължа.

  28. Nick Angelow says:

    ами единия вариант е да използваш адреса на пухкавата приказка (горе, вляво), но той ще отиде при LeeAnn, която не е ясно кога ще го прочете. другия вариант е да пишеш на nickan в gmail.com и там да се разберем кое как и кога да направим.

  29. LeeAnn says:

    Здравей, Ива,
    Знам, че ще се повторя, но трябва да го кажа и аз: Не спирай да пишеш!

    В крайна сметка, ти не пишеш за останалите, пишеш заради себе си. Всеки от нас е започнал първо така – пишейки за себе си, заради себе си. Пък после – каквото стане. Като издадеш книгата, след това ще започнеш да имаш усещането, че пишеш за другите, но всъщност пак ще го правиш за себе си.

    И това му е най-хубавото, защото така можеш да пишеш за нещата, които вълнуват теб, по начин, който харесва на теб.

    По отношение на първата книга: за мен ще е удоволствие да я споделиш с мен и читателите ни. Ще я публикувам в категория „Гости”, с твоето име под нея (вероятно на няколко части). Затова, ако си готова – можеш да ми я изпратиш на мейла на приказката (цък на картинката горе ляво).

    Освен това на мейла очаквам всички въпроси, които те вълнуват по отношение на издаването на книгата. Аз също имам въпроси към теб и ще ти ги изпратя на мейла, който си оставила.
    Така че – до скоро :)

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>