Skip to main content.
July 17th, 2009

Как се издава книга в България

Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта.

Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи.

Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална.

Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения.  

Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш пред света почти без дрехи, да подложиш на оценката на непознати, нещо, което извира от душата ти и е част от теб.

Техническата част:

За да издадете книга, първо трябва да я напишете 🙂

Следва избор на илюстрации – да има ли изобщо и кой-как-какво.

Избор на формат и дизайн, дизайн на корица, избор на хартия за тялото на книгата.

Свестен дизайнер, който да направи предпечатната подготовка и с когото да направите споменатите избори.

Свястна печатница. (Печатници има достатъчно. Човекът, който ще направи предпечата, ще ви препоръча)

Когато получите предложения за цени, ще прецените какъв тираж да бъде книгата.

Пари (сума, според взетите вече решения).

Извън задължителните компоненти като корична цена, послание към читателите, контакти на автора и ISBN, книгата трябва да изглежда така, че да поискате да си я купите. Как да изглежда книгата ще прецените сам или заедно с дизайнера си, но тя трябва да отразява индивидуалността на автора.

Ако към всяка книга подхождате като към „първата и единствената”, успехът й е гарантиран.

Както забелязвате, в схемата не споменавам издателствата. От личен опит се убедих, че времето, прекарано в преговори с издатели, е безвъзвратно загубено. Това, разбира се, е лично мнение и не ангажирам никого с него.

Заговаряйки за издателства, плавно навлизам в

Емоционалната част

Всеки, който е решил да издаде книга, неминуемо си задава купища въпроси. Добра ли е книгата ми? Ще я хареса ли някой? Ще се намери ли поне един човек, който да поиска да си я купи? Издателите ще ме харесат ли? Редакторите ще ме харесат ли?

Това са смислени въпроси, ако издавате книга, за да печелите пари от нея. Ако е така – не четете повече, не мога да ви бъда полезна.

Ако нямате намерение да печелите пари от книгата си, нито един от тези въпроси не бива да ви тревожи.

Ако издадете книгата заради себе си и приятелите, които ви насърчават: вие вече сте спечелил. Така или иначе, след издаването им, книгите заживяват свой собствен живот – стигат до места, до които вие не сте и не бихте стигнали, запознават ви с хора, с които не бихте се запознали, носят ви един точно определен вид емоция, която иначе не бихте изпитали. 

И все пак, това не отговаря на въпроса „Хубава ли е книгата ми?” Ако вие я харесвате, ако децата (когато е детска) и приятелите ви я харесват – значи е хубава. Друг критерий няма.

Една книга/дреха/музика не може да харесва на всички. Няма начин всички да харесват всичко. Все едно да искате всички да харесват вас. Невъзможно. Не са важни тези, които не харесват написаното, а тези, които го харесват. Важно е да напишете и издадете книга, за тези които харесват вас и текстовете ви.  

Когато разговарям с хора в колебание, често на въпроса им „Ами ако книгата ми не се хареса?”, отговарям с контра-въпрос: „Ти преди да изведеш детето си в градинката, питаш ли целия квартал дали го харесва?” Това сравнение обикновено шокира, особено жените. И отговорът винаги е едно дълго, твърдо, уверено „НЕ!”. Тогава защо се опитваш да причиниш това на творбата си? Тя също е част от теб, в нея също тупти твоя пулс, ражда се и се развива с твоя ритъм. Не е ли и тя твоя рожба?

Това дали едно или друго издателство харесва книгата или не, по никакъв начин не е свързано с отговорът на въпроса „Хубава ли е книгата или не?”. Мненията на издателите са субективни, точно колкото и мненията на читателите, но за разлика от тях, издателите търсят финансова изгода от цялото упражнение. За да се „харесате” на някое издателство, ще трябва да направите много компромиси – с външен вид, с хартия за тялото, с формат, с цветност, с оформление… Аз подходих към книгата си като към „първата и единствената” и не направих компромиси. Освен това, не съм очаквала някой друг да сбъдне мечтата ми, по начина, по който аз бих си я сбъднала 🙂

Вероятно ще се намерят и такива, които да кажат, че сигурно книгата ми не е хубава и затова говоря така. Аз ще им отговоря с усмивка, че сигурно книгата ми не е написана за тях :). Добър пример в подкрепа на това ми твърдение е Тихомир, който предостави първата си книга за издаване на издателство, а втората си книга издаде сам, като втората книга далеч не е по-лоша от първата. И не издателят се отказа от Тихомир, а точно обратното!

Вероятно ви прави впечатление, че обръщам по-голямо внимание на емоционалната страна на нещата. Това е така, защото ако сте наясно със себе си и желанията си, лесно ще се справите с всичко останало. Най-трудна е първата крачка. А решението да я направите е чисто емоционално.

Всъщност, има само един въпрос, на който трябва да си отговорите: „Аз писател ли съм и какво искам/очаквам от книгата си?”. И е добре, отговорът на въпроса да стои в основата на решението, което ще вземете.

Аз моя отговор го знам и той не е тайна.

Аз не съм писател. Аз съм професионален мечтател с малко дар слово. Следващата книга, която ще издам, ще бъде физическото измерение на следващата сбъдната мечта. А с всяка следваща след нея, ще ставам все по-добър професионалист! … мечтател 🙂

Posted by LeeAnn in Реалността

62 Comments »

This entry was posted on Friday, July 17th, 2009 at 16:00 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

62 Responses to “Как се издава книга в България”

  1. NeeAnn says:

    Ех, тези таблети — рецензия или редакция, търпи или не 🙄

    Принцесешка му работа 😛

  2. LeeAnn says:

    Значи, тук с редакционната рецензия на таблетите, ме загубихте 🙂 😆 😆

  3. NeeAnn says:

    Споко, ще спазарим фон Отворкови, като изтъкнати специалисти в нещотърсенето, да те намерят. После ще ги пратим да издирят и Гертруда и нейната муза от Шарколес, че и те нещо се изгубиха.

    Та както викаха едно време в армията — умиране има, оттърване няма 🙄

  4. deni4ero says:

    Ооох, нямам оправдание. Голяма глупост съм написала, ама ти, Ник, можеше да ми го поправиш, като виден джентълмен, например 🙂

  5. NeeAnn says:

    Ти пък, аз и джентълмен?! Къде ме търсиш? Пък и е толкова сладурско така написано :*

  6. LeeAnn says:

    Сладурско е, пък и води до “Търсене и лов на Принцеси”, така че… Забавлявай се :))))
    Да му мислят принцесите 🙄

  7. deni4ero says:

    Сладурско е, щото друг се е изложил 😉
    Но, щом води до лов и риболов на Принцеси, ще смижна.

  8. NeeAnn says:

    Сладурско е, не защото си се изложила, ама какво да ти обяснявам повече. Така, че хващай се и организирай фон Отворкови — сезонът за лов на принцеси, както видя, е открит, Да ги докарат поне и двете 😉

  9. deni4ero says:

    Дечковци 🙂

  10. NeeAnn says:

    Ама ни отива пък 🙄

  11. Илияна says:

    Могат ли и деца(над 14 години) да пишат книги и после те да бъдат издадени? Ако е така това е добре, защото точно тяхната фантазия работи по-усилено от тази на по- възрастните. Не искам да обидя никого, ако е така се извинявам!

  12. LeeAnn says:

    @Илияна
    Че защо да не може;) Аз пречки не виждам, а ти?

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>