Обичам игрите на думи, сентенциите и поговорките, особено, ако съдържат поука и игра на думи
. Нещо от рода на: “Добрите преценки идват от опита. Опитът идва от лошите преценки!”, ме забавлява искрено. И в същото време ме кара да се замисля.
Откъде идват добрите и лошите преценки? От късмета или от случайността? А откъде идва късметът? От случайността? Какво е случайността? Съществува ли изобщо нещо такова като “случайност”. То е нещо почти като “неизбежността”. Случайността неизбежна ли е?
Може би случайността е неизбежност, за която не сме били предварително уведомени и не сме се примирили с нея?!
Уж нещо е неизбежно, защото не можеш да му избягаш, но ако спреш, обърнеш се и го пресрещнеш “очи в очи”, то се превръща в най-обикновена реалност. А реалността е нещо, с което сме свикнали да се справяме – даваме й определения, вкарваме я в рамките, които устройват лично нас и я управляваме, така както ни е удобно.
А късметът? Красивите случайности са добър късмет, лошите – лош. Тогава “късмет” и “случайност” не е ли едно и също? Тогава може би и щастието е случайност? На английски има една дума, която значи хем “щастие”, хем “късмет”. Тогава как търсим щастието си? Как се борим за него? Търсим добрите случайности? И как така са случайни, след като ги търсим нарочно? Кой ни помага да ги намерим? Късметът ли?
Според мен, нищо случайно не се случва. “Всяка случайност е добре прикрита форма на необходимост” е казал някой умен /не знам кой/.
Ако човек тръгне мислено по стъпките си назад, установява, че нещо, което е мислил за случайност, всъщност се е случило, за да го подготви за следващата случайност, предната за следващата и т.н. назад, откакто се помним.
Най-най-простичкият пример за случайност е блогът, който четете в момента. NeeAnn случайно ме откри в one.bg, където попаднах случайно, поканена от човек, с който се запознах случайно, заради уменията, които бях придобила, започвайки доста преди това случайно да се занимавам с точно определено нещо, попадайки случайно в предишна фирма …
Излиза ли, че едно случайно телефонно обаждане по обява за работа, забелязана случайно преди 9 години е направило възможно създаването на този блог 8 години по-късно?!
Ех, че случайност
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства
