Skip to main content.
July 7th, 2009

Анево калé

(само за ентусиазирани туристи-ценители)

Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина.

Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто и планината има пропаст, разбира се. На върха на калéто, GPS-а показа ~1000 м надморска височина – т.е. ~500 денивелация. (Сопот е на около 560 м.н.в., а старта над Сопот – на 1430 м.н.в.).

IMGA0063

IMGA0064

В подножието на Анево калé има запазени останки от църква, датирани от 13-14 в. Анево калé е средновековна крепост, историческата справка заb която, показва, че е била населена още от римското време (I – IV в.), после е имало византийци (V – VI в.) и накрая, преди да бъде превзета от турците, е била населена от българи (XI – XIV в.). Пак справката с историята твърди, че това е една от последните крепости, паднала в ръцете на турците.


Към днешна дата, от Анево калé е останало малко. Запазени са високите стени на основната кула, които се виждат от пътя. Зад тях е запазена част от крепостната стена и основния град, които не се виждат почти от никъде и които всъщност си заслужава да бъдат посетени. Личи си, че са правени опити за укрепване и реставрация на калéто, но не особено успешни. Древните камъни са си все още един върху друг, докато „възстановената” част е срутена и продължава да се руши. Допускам, че след 20 години от крепостта ще е останало почти нищо, а след още 50 години ще има евентуално само снимки. Затова, ако сте любители на трудните маршрути – сега е момента.

IMGA0058

До Анево калé се стига трудно. Ако сте опитен турист, около един час интензивно ходене ще ви бъде достатъчен. Ако с вас има деца или хора, свикнали да ходят само по туристически пътеки, ще ви трябва поне час и половина, за да се изкачите до горе. Наклонът на терена е средно ~45 градуса, като започва от 30, а на моменти стига до 70. Това е казано „на око”. Казано „на крак” – без туристически обувки или стабилни високи маратонки с дебела подметка, изобщо не тръгвайте.

До подножието на Анево калé може да се стигне с автомобил. Ако имате по-високопроходимо возило, можете да стигнете чак да останките на църквата. Там оставяте колата и тръгвате право нагоре. Това е единствения ориентир. Вървейки нагоре и отляво на ромолящата река, ще видите чешма. Има вероятност в летните месеци тя да е пресъхнала, така че непременно се снабдете с достатъчно вода предварително. За този маршрут ви трябва поне един литър на човек, като е добре да си оставите част от водата за пиене по пътя обратно надолу. Като се нарадвате на чешмата, тръгнете по пътеката през гората на запад (т.е. на ляво), а не нагоре по скалите. По сипеите и скалите ще тръгнете малко по-късно, но не точно по тези, а по едни малко по-вляво. 😉

Тази пътека, която споменах, служи само за първоначален ориентир за посоката и трябва бързо да я изоставите и да тръгнете през поляните и гората нагоре. Ако следвате пътеката, ще обикаляте около крепостта в подножието й и няма да можете да се качите. Вашата посока е само една: Нагоре!

IMGA0004

Верният път е трудният. Това е част от предизвикателството на маршрута.

На едно място пътеката се разклонява – едната продължава на запад (на ляво) през гората и прилича на туристическа пътека, а другата тръгва право нагоре по едни сипеи и скали и почти не прилича на пътека. Ето това, неприличащото на пътека, е единственият верен път нагоре към крепостта 🙂 .

Като излезете от гората, ще се ориентирате по-лесно, защото ще виждате планината, а малко по-късно и калéто. Там вече ще откриете пътечка, но и тя е за един човек и минава по сипеи и скали. Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-стръмно става. На места, ако водата не беше издълбала стъпала в скалите, нямаше да можете да се качите. Оглеждайте скалите и запомнете пътя за връщане, защото има трева и храсти и като превземете поредната скала и се обърнете назад, тя изглежда гладка и непристъпна в обратна посока.

Когато пристигнете на върха, си подарете време за почивка, защото пътят обратно не е по-лесен. Докато се катерите по скалите и си почивате, имайте предвид, че най-горе живеят лястовици, които се забавляват да пикират покрай вас. Лястовичките летят много бързо, не се вижда как приближават и издават свистящ и стряскащ звук. Споменавам го изрично, защото има вероятност да ви стреснат и ако размахате ръце, може да изгубите равновесие, а точно тази част от „пътеката” минава по ръба на пропастта.

Когато се изправите между останките на предната кула и тръгнете на север, за да стигнете до основния град, ще се озовете на ръба на отвесна стена (не повече от 15-20 метра), на която има допълнително поставена стълба (слизайте и се качвайте един по един). Там обикновено духа силен вятър. Независимо от посоката му – не го подценявайте. Не вярвам, че го казвам точно аз, но: не разпервайте ръце като птици, защото има вероятност наистина да ви издуха. Когато ние бяхме горе, духаше северен вятър със скорост около 12-15 метра/секунда. Ако сте с тегло 60-70 кг, се иска усилие, за да стоите стабилно изправен срещу такъв вятър, а за децата е опасно да се опитват да стоят изправени.

IMGA0028

IMGA0025

Пътят нагоре е труден, но за награда ще получите гледка и усещане, които ще спрат дъха ви, а планината зад вас само ще допълва чувството, че сте на върха на света, където е създаден живота, преди да се спусне бавно в долината…

IMGA0020

IMGA0020

 

Приятно откривателство, приключенецо!

IMGA0047

IMGA0048

IMGA0050

IMGA0037

IMGA0056

Posted by LeeAnn in Пътепис

16 Comments »

This entry was posted on Tuesday, July 7th, 2009 at 15:14 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

16 Responses to “Анево калé”

  1. itilien says:

    С тия описания и снимки и най-мързеливият ще почне да си връзва връзките на обувките и да пълни раницата! 🙂

  2. Стойчо says:

    Миналата събота минах покрай табелата на отбивката към Анево кале и ми мина през акъла дали няма да имам време да се отклоня да го видя. Е, не го направих тогава, но сега го направих:-)

  3. Гери says:

    Гледката отгоре наистина е невероятна!!! 😀

    Много хубав пътепис, Дачи! Откога не съм мърдала никъде извън София… :/

    А най-много обичам като ми обясняват посоки да се добавя и по едно съвсем разбираемо “ляво” и “дясно”! 😉

  4. Mari-ana says:

    Опасна сладкодумница си. 😉 По принцип не си падам по туристически маршрути, които изискват ходене повече от половин час по труден път. 🙂 Но ти така си го описала, че ми се прииска да отида. И ще го направим. Вече и дата планирах. 😉
    Съгласна съм с Гери – гледката отгоре е невероятна! 😀

  5. LeeAnn says:

    @itilien: е, аз на най-мързеливия не разчитам много-много 😉

    @Стойчо: То само с “виждане” не става 😉 Иска се ходене 😉 – трябват ти около 3 часа, за да разбереш от разходката 🙂

    @Гери: Ако има място, на което да знам посоките, това е Сопот и района 😉 Самите сопотненци и карловци използват север-юг-изток-запад, когато обясняват, защото градовете вървят покрай планината и няма как да сгрешиш 😉
    Но, докато север и юг си сменят местата в различните градове ;), то ляво винаги е откъм ръката, с която не пишеш 🙂 😆 😛

    @Mari-ana: Чак пък опасна 😉 Просто сладкодумница 🙂 Коя е датата?

    Колкото до гледката, момичета – ДА, Невероятна е. Това виждам, когато летя. Искате ли и вие, а? 😉 😉 😉

  6. Mari-ana says:

    25 юли, LeeAnn. 🙂 И се надявам да съчетая 2 в 1. 😉

  7. LeeAnn says:

    Страхотно!
    (На 25 юли няма да съм там 😉 )

  8. vilford says:

    Дачи, кажи сега как ще ни амбицираш да отидем, като си ни поднесла гледката на тепсия?!?

    А сега сериозно – много е красиво! Завист ме обхваща, но не толкова силна, че да се юрна по чукарите. 😉 Весело скитане и по други красиви места!

  9. Nick Angelow says:

    абе тя и софия се намира до една планина, съвсем наблизо до друга, та и посоките също са лесни — на юг е витоша, на север — стара планина, на изток и запад няма нищо в рамките на 50-70 километра. какво му е толкова трудното?!

  10. LeeAnn says:

    Ники, на София точно това й е трудното – че Витоша е на юг. По-лесно щеше да е, ако беше на север 😉

    Благодаря, Вили! Явно трябва повече да се постарая, за да те накарам да хукнеш по чукарите 🙂 или пък да те подмамя с нещо по-простичко… хм… имам нещо наум… готви се!

  11. Nick Angelow says:

    ами мисли за стара планина тогава. тя е точно на север 😀

  12. LeeAnn says:

    знам :), ама това значи да ходя винаги с гръб към Витоша. А знаеш ли колко е трудно да се шофира от къщи към офиса назад!

  13. vilford says:

    @Дачи, с нетърпение ще очаквам да видя каква “стръв” си ми заложила. 🙂

    Елегантните решения са винаги прости. 😉

  14. Nick Angelow says:

    аз казах да мислиш, а не да караш 🙂

    и не се оправдавай, пък 😀

  15. Handful of Light » Птичи поглед над София says:

    […] и аз малко хаос в посоките на и над София. Гледам аз, LeeAnn се опитва да обясни на NeeAnn, че не е лесно планината да […]

  16. LeeNeeAnn » Blog Archive » До Сопот и нагоре says:

    […] Handful of Light: Птичи поглед над София […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>